forum.uni-sofia.bg

Търговецът на кристал написа:

Мила написа:

FloWersOfEviL написа:

Търговецът на кристал написа:...

В случая, за който говоря, май (уж) става дума точно за това. Но пак ми е странно - имам предвид... как точно махваш с ръка и зае*аваш чувствата си, все едно никога не ги е имало? Не знам.. явно моето его ми пречи да го разбера (не го казвам с ирония, напълно съгласна съм с Мила, но емоциите, които поражда подобна ситуация у мен, отговарят на написаното от Дид).

Ето така: тези чувства са резултат от нещо - общуване, най-често. Когато са отхвърлени, което наранява егото, трябва да теглиш чертата и да решиш дали искаш този човек да бъде или да не бъде в живота ти.
Ако решиш, че не го искаш и гордостта ти е по-важна, спираш да общуваш с него, правите се, че не се виждате, гледаш го злобно и правиш злостни коментарчета. Като цяло утежняваш си кармата и скофтяваш ситуацията за всички.
Ако решиш, че все пак този човек ти дава нещо, което не искаш да загубиш, стискаш зъби и подтискаш егото си. С времето всяка болка минава, а ако си късметлия (частен случай), осъзнаваш и че всъщност чувствата ти към този човек изобщо не са били толкова силни и част от тях са били плод на стечение на обстоятелствата. Така запазваш в живота си човек на когото държиш. Един приятел в повече винаги е по-добре.

Всичко е въпрос на гледна точка.

Мила написа: Ако решиш, че все пак този човек ти дава нещо, което не искаш да загубиш

Ето тук е разковничето: Как ще ти дава нещо, ако ти искаш от него едно, а той не е съгласен. Кво друго да ти дава? Пари, коли? Модни съвети?

Щом вече гледаме на него с други очи, значи това, което е "давал" преди е нещо очаквано, банално, тривиално, демек нещо което всеки може да даде (всеки приятел демек). Щом е в графа "любов", значи очакваме от него да даде съвсем други неща, далече от невинното приятелство. А той ако те тури у френдзоуната, значи не иска да ги даде, а държи да си крета на стария си почин. Все едно антивирустната ти да изпише съобщение "да, има хиляди нови вируси, ама няма да правим ъпдейт, нека си стоим така" - естественото решение е да се инсталира нова.

В момента на влюбването на субект А в субект Б, за субект А настъпват коренни промени във възприемането на субкет Б - вече не е приятел, не е другарче, не е "брато" или "систър", а е нещо друго. Съответно очакванията и желанията към субект Б се променят и отказът на субект Б да влезе в новата си роля, водят до загуба и на новите "имагинерни" качества, които е придобил, така и на старите "приятелски" такива.

Естествено има и изключения, но те само потвърждават правилото.

Кристо, може и да си прав, но едно от най-хубавите неща в живота ми си е френдзоунване като по учебник. Ако ми бяха дали това, което исках тогава, нещата щяха да се приключат бързо и най-вероятно грозно.
Така че, всеки гледа на света от собствента си камбанария и намира своята гледка за най-хубава. Тъй е то.

Съгласен съм с Мила.

Мила написа:...
Всичко е въпрос на гледна точка.

Бих добавил само "и подход към нещата".

П.П.
Мила, изпий го най-после това кафе. При всеки поглед към аватара ти очаквам да преглътнеш и да оставиш чашата.

Мила, ти с "всичко е въпрос на гледна точка" просто приключи темата за мене - съвсем права си, така е. Оф... трябва да пием текила някой път, че така с теоретични постановки не става. Просто с тоя приятел, дето се френдзоуннахме преди десетилетие, сме имали последващи (единични и разхвърляни във времето, под влияние на алкохол и без участието му) разговори на тема "what if" - и хем никога нищо не сме предприемали, хем (поне от моя страна) разговорите си бяха съвсем спокойни и лишени от емоции, хем щом сме ги водили, значи в един или друг момент сме си задавали въпроса "какво би станало, ако". И - така като се замисля - се фредзоуннахме преди толкова много години, а последният такъв разговор беше преди около 2.
И да, той ми е приятел и не, не изпитвам други чувства към него, но самото наличие на подобни разговори ми подсказва, че процесът съвсем не е толкова прост, дори когато е одобрен от двете страни. А камо ли пък като те пратят в 9та глуха, без да са се допитали до теб.
Да не говорим, че в един прекрасен ден си хващаш половинка и обяснението с френдзоунналия те "приятел" е просто умилителна картинка. Върви доказвай, че нямаш сестра - и, честно казано, разбирам скептицизма на съответните половинки и не ги виня. Ти само си представи - влиза той в живота ти, още пресен-пресен и се установява, че там вече има един, дето хем си имала чувства към него, хем не си ги изживяла, хем още ти е в живота и не е много ясно какво прави там (щото, нали, приятел, приятел, ама мисълта, че някога си имала други мераци към него може да е доста боцкаща за твоя половин и дъъъълго да се чуди за естеството на това ваше приятелство).

Как беше... "за да съществува приятелство между мъж и жена е необходимо наличие на известна физическа антипатия" или нещо в тоя стил
В този ред на мисли, аз никога не съм бил френдзоунван и не съм френдзоунвал
Съответно не вярвам в съществуването на тоя феномен. По-скоро оправдание за неуспехи в стил "тая/тоя е лесбийка/педераст"

Ако все пак ни трябва нещо, от което да се възмущаваме, то фразата "нека си останем приятели" пасва перфектно
Сещам се за следното лафче: "Your ex asking to be friends after breaking up is like kidnappers asking to keep in touch after letting you go"

gioiella написа:Чудя се вече вие мъжете дали може да сте само приятели с жени.

Естествено, че не

Момичета, мисля, че всяка от нас гледа на ситуацията от собствения си преживян опит и конкретна ситуация, затова и не може се разберем. Така че.. никво его - мазохизъм. И то не веднъж. Нали го виждам.

А това, че всичко е въпрос на гледна точка е повече от ясно, какво сега.. да не обсъждаме ли?

Ама аз не разбирам силата на френд-зоната.Честно.Как може да си общуваш с някого, дълго време и в двама ви да не си появяват чувства.За мен е безумно.Сигурно защото аз май никога не съм френдзоунвала.Опа.. излъгах.Имаше едно момче- беше ми наистина много добър приятел и аз мислех, че имам чувства към него, съответно и той към мене , ама така и не се получиха нещата.. Това е може би защото мисля, че не може да има приятелство между момче и момиче, без между двамата да е имало, има, или ще има, в бъдеще, чувства между тях. Ама аз съм си объркана по рождение.Също не разбирам логиката да си с някого интимно любовно и тн и след като скъсате той да ти каже: Ама аз искам да бъдем много много добри приятели?Това към френдзоната ли е , при положение, че единия обект все още има чувства към другия..??
Абе изобщо нито я приемам тая зона , нито я разбирам- или не си с някого, или като видиш, че тръгват на влюбване нещата- рязко се отдръпваш и не давам кой знае какви надежди, ако ти си наясно със себе си, че този индивид не те привлича по какъвто и да е начин.. Така де.

The_iMMortal_f написа:Как може да си общуваш с някого, дълго време и в двама ви да не си появяват чувства.За мен е безумно... Това е може би защото мисля, че не може да има приятелство между момче и момиче, без между двамата да е имало, има, или ще има, в бъдеще, чувства между тях.

The_iMMortal_f написа:че единия обект все още има чувства към другия..??

ПП: happy now?

Абе стига сте правили обобщения за жените като цяло

О, аз отдавна не се впечатлявам, иначе да съм се самоудушила вече
Всеки може да нарежда, нали знаеш : )

Etiainen написа:Абе стига сте правили обобщения за жените като цяло

Според мен тва по-горе е беше обобщение за жените като цяло, а само за тези у темата, които са писали...

Всяко едно момиче, с което съм имал някакво подобие на връзка се е опитвало да ме френдзоуне след като нещата по един или друг начин са приключили. Дали щото съм много готин е ме ценят,поглеждам се в огледалото и ха.. съмнявам се. Дали са искали да ми замажат очите, за да спокойни пред съвестта си и да продължат уверено с живота си-май май. Дали хората правят подобни изцепки щото са на инерция от приключилата връзка и подсъзнателно си искат кретащата, сивичка рутина, даваща сигурност и чешеща егото,че не са за изхвърляне - определено. Дали е приятелство да гледаш как нечии устни отпиват благо кафенце и да си мислиш с какво си или какво би заместил кафенцето - ха ха. Дали поддържам отношения с бившите си - никак. Дали въобще има жени, които мога да нарека истински приятелки - take a guess.

Ба

FloWersOfEviL написа:Момичета, мисля, че всяка от нас гледа на ситуацията от собствения си преживян опит и конкретна ситуация, затова и не може се разберем. Така че.. никво его - мазохизъм. И то не веднъж. Нали го виждам.

А това, че всичко е въпрос на гледна точка е повече от ясно, какво сега.. да не обсъждаме ли?

Аз не се имам за мазахоист. Имам се за човек, който е изгубил прекалено много хора и прекалено внимателно подбира приятелите си, за да си позволи да загуби някого от тях.