forum.uni-sofia.bg

Научих, че е кратък.
Научих още че горчи.
Любовта със сигурност е сляпа.
Научих, че вярата отваря хиляди врати.
Научих още че туй, от което боли,
ме прави повече човек от всичките мои мечти.

Животът е хубав, ако сами си го направим такъв, или поне ако сами намерим човек/хора които да ни помагат да го правим такъв.
Всичко зависи от нас, и всичко можем да постигнем в живота, е освен нещата които зависят и от някого другиго. Но пък за всички останали неща - ако го искаме, и имаме търпението (понякога се иска доста от него) и силата (голяма сила) да се борим за него, ще го имаме.
Нищо което е лесно, не е интересно, или поне не е достатъчно оценено като интересно.
Парите са средство, а не цел. А правилните цели се намират трудно. Да постигнеш целта си да бъдеш богат на пари, е нищо, ако си беден на душа.
Чувствата и страстта идват и си отиват, а любовта е вечна. Не се заменя с друга, просто другата се добавя и ти се струва, че е по-силна.
Любовната мъка не се лекува с нова любов, а с нова раздяла. Новата раздяла най-добре лекува мъката по старата. Т.е. подругиму казано - по-силната болка лекува другите болки. Това важи и за истинските болки, не само сърдечните.
Лекциите са интересни. Или поне... интересни в сравнение с почти всичко друго, което понякога смятаме за по-интересно от тях. Просто защото ни дават знания, разнообразие, което по принцип рядко получаваме - особено като започнем работа - работим си все едно и също общо взето. Пък и не траят вечно. А след това вече ги няма. А нито кафетата, нито седенето пред компютъра, нито разходките някога ще свършат.
Работенето преди наистина да се наложи е грешка. А работенето просто за да се има повече пари, които да се харчат за безмислени неща, е най-голямата грешка. Времето прекарано в работа може да се оползотвори с много по-приятни, или полезни неща. Дори да дължим да е наистина ползотворно, можем да го прекараме в самоусъвършенстване. Никой не може да ни научи на толкова много, на колкото можем сами да се научим. И никой не може да ни налее знание в главите, ако ние не искаме да ги получим тези знания. А... дори и най-приятната работа, след време омръзва. И за който не си пада по математиката - разликата м/у годините за пенсиониране и годините на които завършваме университет е някъде около 40!!! Доста огромна цифра за постигане на всякакви успехи в кариерата, получаване на всякакви знания, купуване на всякакви нужни и ненужни неща, и общо взето всякакви причини, поради които бихме искали да започнем да работим по-рано отколкото се налага.
За да се научим да живеем богато, трябва първо да сме живели бедно. Иначе нито ще се насладим на богатството, нито ще сме научили достатъчно от живота, за да сме истински добри хора и към себе си, и към околните.
Обърни и другата буза - т.е. прави добро дори и на хората, които са ти направили лошо. Дори и те, рано или късно може да съжалят за лошото, което са ти причинили. Пък и дори да не съжалят, много други ще оценят доброто. И... хората са добри поначало. Някои избират кофти път, но всеки е добър сам за себе си, и няма смисъл никого да убеждаваме, че е лош, защото е изгубена кауза - няма да ни разбере. Можем само да му покажем добър пример и толкова. В спора е истината, но не и ако влагаме в него злоба. Тогава и най-истинските и искрени неща няма да бъдат чути от другия.
И за доброто пак - ето едно хубаво филмче по темата: http://zamunda.net/details.php?id=247489&hit=1 или пък това: http://zamunda.net/details.php?id=250688&hit=1 . Иии... не е най-важното какво се случва с теб накрая, важното е всички да те помнят с добро .
Магии съществуват... Магия е от никой, някой да стане всичко за нас. Е, магия е пак и когато от всичко за нас става пак нищо.... Но нали нищо не се губи на тоя свят - само си променя формата, или собственика.
Наркотиците, цигарите и алкохола... Да кажем че само тези, които ги употребяват си ги харесват истински. Никой не харесва наркомани, само те си се харесват сами себе си. Никой не харесва алкохолици (говоря за болестта наистина), освен събеседниците им по чашка. Никой непушач не харесва особено и пушачите (особено тези които не оставят цигарите за повече от няколко минутки), дори и да не му пречат, така че пушачите е коректно да се съобразяват с непушачите, а не обратното. И... все си мисля, че въпреки че един алкохолик или наркоман лесно му личи как си съсипва живота (за околните, де, за самия него едва ли), пушачите все не успяват да го осъзнаят. Но... дано за тяхно собствено добро успеят навреме. Човек просто не трябва да робува на навиците си, особено на вредните такива.
Градския транспорт е много по-добър вариант от това да шофираш. Дори и да ни се струва обратното, автомобилите са за вършене на работа, не за удоволствие или удобство. Удобството за един единствен човек да пътува сам в колата си, не струва нито средствата изразходвани за бензин, нито нервите похабени от него в задръстванията, причинени донякъде и от него, нито замърсяването на околната среда, което причинява, нито въздуха, който отравя. Така че... понякога е по-добре да ни е по-неудобно. Все пак... още една тайна, която е скрита за повечето от нас - НЕ НИЕ СМЕ НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО на света.

Лесна работа просто няма Където и да попадне,човек не бива да очаква да си клати краката по 8,докъм 12-14 часа Иначе ще остане силно втрещен

Това, че сърцето може да бъде разбивано отново и отново е вярно. И колкото и да е парадоксално - вместо да закоравяваш, всъщност става все по-лесно и по-лесно. Просто си подсъзнателно готов да се разочароваш. И най-тъжното е, че нe само любовта може да разбие сърцето ти - приятелите ти го правят също.

Но от друга страна именно те са тези, които могат да излекуват едно разбито сърце. Или поне да те напият достатъчно, че да не ти пука, че сърцето ти е разбито.

Научих, че трудното е не да вземеш решение, а да се научиш да живееш с него.

Хм. Тая тема все ми пари, когато я отворя, и все не смея да пиша вътре. Сега обаче - докато чакам да видя дали от пилето с ориз ще излезе пиле с ориз всъщност - да драсна няколко неща.

Дотук от живота научих, че:
- ако обичаш някого, трябва да му го кажеш сега, веднага, защото утре може и да няма (за някой от вас двамата, а може би и за цялото човечество). За Бога, хора, отлагайте си работата, дипломните, ходенето на зъболекар (макар да не препоръчвам нито едно от горните), но не отлагайте това.
- каквото човек сам си направи, и Бог не може да му го развали. Освен, евентуално, администрацията на СУ.
- не трябва да вярваш на думите на хората, а само и единствено на делата им. На думи всеки може много и обещава още повече.
- любовта е сляпа, но разумът - за щастие - не е. И е там, за да компенсира.
- не си струва да страдаш дълго и напоително за индивид, който не те заслужава - и това е другият призив, който бих си позволила да отправя. Не те иска, изневерил ти е, не му пука за теб? Ми чудесно. Следващият. А този - щом е жив и здрав - нека си бъде жив и здрав, див и щастлив с всяка друга. Вие си пазете нервите и себеуважението. И двете не са ви за един ден. Ако пък вината за проблемите и раздялата е ваша, направете си съответните изводи, не повтаряйте същите грешки и продължете напред. Няма жена/мъж, която/който да си заслужава да се тръшкате вечно, да облечете сватбена рокля и да прекарате остатъка от живота си в нея, чакайки нещо, което няма да дойде.
- никога, ама никога не посолявайте боба в началото на варенето и не се опитвайте да варите картофи в прясно мляко.
- дистанцирайте се от хората, които ви носят негативни емоции. Няма нужда от скандали, разбирате ме.
- до целта се стига не като се бърза, а като не се спира.
- истински вълнуващото не е просто мода, то е вечен стил.
- любовта наистина често идва неочаквано
- хората, които съм загубила, продължават да живеят в мен и чрез мен и времето изобщо не лекува. Просто променя характера на болката.
- нищо не знам за живота. Т.е. знам малко и онова, което знам, съм го научила по трудния начин - от първото, което неслучайно изведох в началото, та чак до картофите в прясно мляко.

Всичко е безсмислено. Няма никакво значение. Независимо от това, по кой начин (ефективно) ще свърши Вселената, елементарните частици, които съставляват тялото ми, ще са в еднакво състояние с тези, съставляващи вашите тела, и с тези на звездите... Краят на всички причинно-следствени връзки, структурата, информацията...
В по-малък мащаб,...пак е безсмислено и пак няма значение. Както по никакъв начин не ме касае битието на случаен индивид от древна Месопотамия, така и след още 5000 години няма на никого да му пука как съм живял, от какво съм се вълнувал, какво съм си мислил...
В още по-тесни граници, моят Живот практически не влияе (влияе в рамките на статистическата грешка - пренебрежимо малко) върху този на около 7 000 000 000 хора...
Това са факти.

И така е чудесно!!!
Животът е прекрасен!!!
Липсата на смисъл и практическата ирелевантност на последствията от действията дават толкова много свобода!!! Толкова много потенциал!!!
Единствените ограничения, които има(м) са самоналожените - етика, мотивация, притежание (или не) на информация... Всичко останало е производно.

Всичко, което имаме е тук и сега. Миналото е фантазия на настоящето, а бъдещето - негова спекулация (за справка, тези неща не могат да бъдат засечени предварително, защото се движат със скоростта на светлината).
Както неведнъж съм споменавал (и което виждане искрено се радвам, че Димо споделя): Хората са изначално добри.
Любовта е най-приятната зависимост, от която абстиненцията е най-жестока.
Да си зависим е приятно.
Рядко оценяваме стойността на това, което имаме, преди да го загубим (помните ли, когато не можехте да си намерите ключовете много време?).
Научих с кои Хора бих желал да прекарам остатъка от Живота си, надявам се да се появят още...
Понякога, това, което е най-полезно за Човека отсреща, не е никак полезно за отношенията ви - необходим е много кураж, за да предпочетеш неговото благоденствие, наместо общото ви. Понякога, най-рационално е да нараниш приятел.
Прошка не се иска - прошка се дава. Прошка не се дава някому за самия него, ами пред себе си.
Не можеш да обясниш някому нещо, което не е готов да разбере.
Всеки е отговорен първо пред себе си.
Да съдиш другите е тъжно.
Винаги има какво да се научи.
Препятствията са стимул.
И чуждият опит е легитимен източник на познание.
Предразсъдъците пречат. (Още, научете какво означава думата и я потребявайте само когато е логично.)
Случайността понякога помага, но - пак понякога - е добре да й се помогне на нея.
"Манипулация" е всеки акт (включително и негативен <в смисъла на "бездействие">), който внася промяна във материалната реалност, както и тези, които модифицират личности или техни възприятия. Всеки разговор е манипулация - привнася нова информация и инициира генезиса на такава във всеки от събеседниците. "Манипулатор" не е обидна дума, защото "манипулация" няма оценъчен нюанс. По същата логика, не е обидно и "сбор от органични и неорганични съединения", "съвкупност от тъкани", "същество", и прочее.
Страхът е непродуктивен. Не допринася с нищо. Излишен е.
Винаги има към какво да се стреми човек.
Съществено количество неща са по-ценни от достойнството.
Религията пречи.
Паричната система е нерационална и обречена на крах.
"Doctor Who" е великолепен научно-фантастичен британски сериал - препоръчвам го. Дори да не сте почитатели на научната фантастика.
Времето и информацията са най-подценяваните ресурси.
Обадете се на важен за вас Човек сега! Обаждайте се и се срещайте с важните Хора възможно най-често! Всички умираме. Често, неочаквано за околните. Това, което остава от Хората са спомени. Спомените се създават с контакт. Контактувайте повече - събирайте и подарявайте спомени!

Забавлявайте се повече - нямате време за друго!

Наскоро научих, как се свири рингтона ми (който е песен на Горилаз) на синтезатор.

...че разумът все пак е всичко, но това, което разбираме под "разум" е твърде ограничено и неща, които наричаме "ирационални" са просто все още извън обсега на сегашното развитие на разума ни

...че дори особено умни и/или интелигентни хора, на които имам склонност да се доверявам заради тези им качества, могат да се окажат скапани л..на отвътре

...че повечето хора рано или късно признават, че съм била права, но това далеч не винаги ми харесва

...че въпреки, че ги упреквам, че не са ме послушали, което е щяло да им спести болка, нерви и време, аз самата не бих се вслушала в подобни съвети. животът се изживява от първо лице, не се научава

...че мога да живея и без приятелите си....за малко

...че хората най-много се ужасяват от това да бъдат игнорирани

...че лукът е навсякъде

...че невъзможността да бъдеш с много специални хора не значи само, че зла фея ти е направила магия; значи и, че специални все пак има

...че НИТО една възможност да осъществяваш това, което искаш не бива да се изпуска. НИТО една!!! Дори да се колебаеш - пак действаш, каквото и да е, няма правилни избори. Има ТВОЙ избор.

...че имам ужасяващия късмет да намирам съмишленици поне за някои от идеите си и без тях бих била просто раздразнен и тъжен призрак на собствените си идеи и ме е страх до смърт да не изгубя този късмет

...че възможността да имаш власт над някого не е непременно опасна

...че Джазът е над всичко

Да не търся справедливост, защото тя не съществува.

И да вярвам само и единствено на себе си !!!

егати депресара си

Последно научих, че има 12 затвора в страната и всички са препълнени... явно трябват още...

а да - и научих малко сръбски... например "клопка" значи "клопка"... тру стори..

Да казвам "майната му" с усмивка : )

1. Самоусъвършенстването е изключително ценно и трябва да се практикува ежедневно.
2. Тялото следва ума и умът следва тялото. Тези си две проявления трябва да обичаш поравно.
3. Развиването на теории и дългите премисляния са нищо, освен ако не се превърнат в дела. Не предприемеш ли действия, значи не искаш нещо достатъчно силно.
4. Щастието не се достига, то е при теб във всеки един момент.
5. Спокойствието е най-добрият съветник.
6. Единственият начин човек да отслабне и да е здрав е да си стане от задника и да се занимава активно със стар и изпитан във времето спорт. Всичко друго като специализирани диети, тае бота, пътеки, Л карнитини и подобни е вятър.