camel
Без никакво съмнение ти си най-харизматичната личност в целия форум. Въпросът ми е следният - доколко го осъзнаваш и доколко смяташ, че това се дължи на някое твое определено качество? 
Или твоята личност е "неделима" и просто няма нещо определено, което да те прави такъв. 
Харизмата е субективно понятие и когато казваш "без никакво съмнение", имаш право да говориш най-много от свое име. В този ред на мисли - не, не го "осъзнавам", защото не е факт, понеже е изцяло в полето на субективното. Да не говорим, че "целия форум" означава (към момента) 20261 потребители. Ние двамата сумарно познаваме под един процент от тях - така става още по-безсмислено.
След като имаш толкова много приятели не те ли е страх, че може да си създадеш и много врагове, някои от които доста опасни/
Не. Страхът е глупаво нещо, не съм му фен. Освен това приятели мога да си създам с отношение и действия. Как предлагаш да си създам врагове със същото, че даже "доста опасни"?
Смяташ ли, че човек може да се промени от глава до пети? Или винаги една малка част от него си остава същата.
Няма как да се промени от глава до пети. Хората не са компютри и културата им не е операционна система, която може да се преинсталира. Форматирането би означавало да започнем наново да се учим да боравим с нож и вилица. Да, след по-наситени преживявания и някакви катарзиси човек би могъл да претърпи съществена промяна, но чак изцяло да се преобрази няма как. Това не означава, че вълкът не мени зъбите си. Т.е. лошият човек не си остава лош, защото лошотията не е нещо съществено и изконно, т.е. тя няма общо с онази "една малка част от него, която си остава същата", за която ти говориш. Същността на хората обикновено е свързана с все някакъв морал, но той е потенциален и в конкретното си изражение е продукт на културата, която поради своите характеристики (особено днес) постепенно подчинява същността, която по принцип е по-висша от нея. Доста отнесено ти отговорих, надявам се да разбереш.
Каква трябва да е жената, която да те накара да тичаш след нея или с други думи - опиши ми идеалната жена за теб.
Убеждавам се все повече, че трябва да има седемстотин вида препятствия между мен и една жена, кое от кое по-безумни и непреодолими, за да може тя хем да привлече вниманието ми, хем да го задържи, хем да "тичам след нея". Ако е лесно, просто не ме интересува. Не е принцип, а чисто наблюдение. Ако ми се сервира на тепсия, момичето почти няма шанс да задържи интереса ми. Причините според мен са няколко и са свързани:
1. Не искам и не мога да имам връзка с човек, към когото нямам чувства. Изцяло против съм връзките "просто така" или "за да не бъда сам". Намирам за абсоютно некоректно и безотговорно да бъдеш с някого, на когото знаеш, че не можеш да дадеш любовта и топлината, които той ти дава и/или очаква да му дадеш. По-рано писах, че единственото нещо, от което се страхувам е да не наранявам. Е, така се нараняват хора. Освен това самият аз не чувствам каквото и да е удовлетворение от такива връзки. Секс и близост мога да получавам и давам и без да съм в сериозна връзка. Просто ми се струва абсолютно безумно да споделям ежедневието си с човек, с когото ако не споделям нищо, животът ми ще си бъде същият. По принцип бих казал, че не бих бил с някого, ако мога да живея без него. Но няма да се изсилвам, понеже знам точно с колко его и спокойствие разполагам, че да оцелея и иначе. За да не изпадам в крайности, ще кажа следното: искам връзка с човек, с когото съм заради него, а не заради връзката. Трудно е.
2. За да бъде предотвратена гореописаната грешка, е необходимо да знам, че наистина изпитвам нещо към някого, за да пожелая по-сериозни отношения с него. Следователно ми трябва време, за да го опозная. Ако дадена жена се хвърли в обятията ми (образно казано) от самото начало, аз нямам време да я опозная. Трябва ми време, в което да видя какво се случва вътре в човека, кой е той, да го харесам и евентуално да хлътна по-дълбоко. Трябва да видя човека естествен. Когато харесваме някого, обикновено в негово присъствие сме всичко друго, но не и естествени. Тъжно, но факт. В този смисъл, по пътя на логиката, за да може едно момиче да грабне вниманието ми, трябва достатъчно дълго време да се предпази от очевидното разобличаване, т.е. явно е необходимо да разполага с известна емоционална интелигентност и може би опит. Повтарям - това не са принципи, а наблюдения. Време, това е ключовата дума тук.
3. Аз съм крайно спокоен човек, понякога дразнещо спокоен. Не заспал и муден, както добре знаеш, а напротив - прекалено енергичен и инициативен, но много спокоен. Хармонията в живота ми ми носи баланс и вероятно скука, макар да не я усещам. Предполагам, че имам нужда от тръпка, адреналин, нещо, което да държи духа ми буден и в напражение. Понеже не съм екстремист, не си троша главата по чукарите с байк, а подсъзнателно си търся препятствия и предизвикателства в една от най-важните сфери на човешкото ежедневие (която не е семейството, защото не съм достатъчно тъп, че да си търся премеждия там) - любовната. Предполагам, че затова трябва да е трудно и затова лесното не ме привлича. Само предполагам. Нямам представа дали съм прав, отвътре малко трудно се наблюдава и анализира...
Е, естествено, в един момент момичето трябва все пак да ми покаже, че има интерес. Kазват, че ако си достатъчно упорит, в крайна сметка жената ще бъде твоя. Дори да е вярно, аз не искам да получавам каквото и когото и да било по такъв начин. Не нахалствам. Не бих предприел нищо по-нападателно спрямо момиче, което не показва с нищо, че ме харесва, просто не мога да нахалствам. Понякога намеците, сигналите, скритите знаци, както искаш ги наричай, са толкова недостатъчни и/или подвеждащи, че може да стане манджа с грозде. Както пее Сачмо, it takes two to tango.
Разбира се, има и други критерии, по които човек избира партньорите си, но те са колкото обичайни, толкова й променливи (макар и на някои да не им се вярва) и не намирам за необходимо или особено интересно да ги обсъждам. Тъй като вътрешните са малко или много стандартни, от външните характеристики мога да спомена, например, красиво лице и женственост - което изобщо не означава, че са най-важни и че бяз тях не може в никакъв случай. Както и да е.
В общи линии, Тони, затова стоя сам през огромната част от времето. Тъжно, ама к'во да правиш...
Айде стига толкова от мен. 
Благодаря за въпросите
Наскоро ми предложиха безплатен билет за нещо хубаво, но от тъпа скромност отказах и не отидох. Глупендер.