Днес за първи път имах по-близка среща с откачалка.
По-страшното е, че преди да заговори, не изглеждаше луд.
Седим си с следобеда с една приятелка на пейка пред Народния и сме се увлекли в разговор.
Изведнъж се приближава някъв тип - прилично облечен, на около 30, и пита: "Момичета, знаете ли как се стига от тук до Гео Милев". Ние и двете идея си нямаме, казваме му, че е по-добре да пита някой друг. И тук се почва:
"Ми аз много хора питах, никой не ми казва. Знаете ли, днес пристигнах от Враца. Ама вие по принцип в тази ли градинка ходите? Е, да, много е приятно. Борисовата, НДК - ходите ли? А кво учите, студентки ли сте? УНСС, НБУ? Ех, ама пиете водичка. То водата е много приятно нещо, и аз обичам да пия вода. Знаете ли защо тук няма чешмичка? В другите градинки има къде да се пие вода. Да, фонтан има, ама къде му е водата. Я, имаш много хубави кецове, как си ги избра? " (всички тия въпроси зададени бааавно, спокойно, нахално. до този момент ние кимаме учтиво, вмятаме някоя дума и се чудим как да го отпратим. при въпроса за кецовете вече настава луд хилеж от наша страна)
Пробваме да го разкараме с това, че сме седнали да си говорим лични неща. Човекът кляка пред пейката: "Ми аз съм много добър слушател, говорете си". Накрая, след още известно време опити от негова страна да завърже напълно casual разговор с непознати (даже се и представи, не му запомних името
), ставаме да си ходим. Той: "Ама къде отивате, на кафенце ли?" и тръгва след нас.
За щастие след няколко крачки си намери нови жертви в лицето на други две момичета, седнали на пейка...
А най-ужасното беше как на няколко пъти съвсем свободно си вдигаше ръцете над главата, че да му се оголи корема, докато стои близо до нас.
Не изглеждаше пиян, даже и луд, но определено не беше в ред и действаше отблъскващо.
Аман от тях значи 
