Това, което искам да споделя от собствен опит , засяга не само авторката на темата, но и най-вече хората в 12 клас, които сега са изправени пред редица съществени решения.
Аз искам да благодаря на авторката на темата за важния въпрос, който засегна. В днешно време е необходимо да се говори много повече за мотивацията.
В момента преподавам на ученици 12 клас-готвя ги за сертификати по немски. Най-големият проблем не се оказаха пропуските на учениците в материала. Оказа се липсата на желание, на мотивация и не на последно място разочарованието(отчаянието от цялата ситуация в БГ). Лисата на ентусиазъм, безразличието към собственото бъдеще доведоха до провал на приемните изпити много умни хора. Хора с безспорни знания, заложби и талант не влязоха никъде или влязоха в специалности, в които не получиха възможност да развиват способностите си.
Казвам всичко това с цел предупреждение. Скъпи дванайсетокласници, не се отчайвайте, не повтаряйте грешката на хората, които за малко не провалиха сами бъдещето си! (Казвам „за малко”, защото все пак се надявам, че с времето ще приобият мотивация и ще постигнат успехи
.
Това, което не спирам да повтарям е, че най-фаталният враг в 12 клас(пък и в живота) е отчаянието. Сега е началото на годината. Ако човек още от начало загуби ентусиазъм не искам да си представя какво ще последва по-нататък. Много е важно да разбереш, че стига да си мотивирана и да имаш желание, можеш да постигнеш успех и в образованието си, и в работата си някой ден.
Наричам отчаянието най-голям враг. А човек, за да победи враговете си, първо трябва да ги познава. Мотивацията и желанието са изходната точка за нашия бъдещ успех в която и да е област.
Това, че нещата около нас изглеждат прецакани не означава, че трябва да прецакаме сами собственото си бъдеще! Няма да спра да повтарям, че смисъл има. През тази една година в СУ съм много доволна от преподаването, повечето от преподавателите ми помогнаха значително при усвояването на материала. Както вече каза Jenjen, навсякъде човек при желание може да се реализира. Искам да потвърдя и казаното от Free - в СУ наистина срещнах мислещи и готини хора. Такива има навсякъде, но в СУ те са наистина много. Подкрепям напълно Serdic: В СУ все още е останал академичен дух. В СУ можеш да срещнеш интересни и умни хора и да попаднеш в среда, в която можеш да се развиваш.
И искам да завърша дългото си писание с превод на думите на един 92 годишен старец, които интервюирах това лято. Един от малкото оцелели затворници от концентрационния лагер Хамбург Нойнегаме. На въпроса ми как е оцелял в един от тежките командоси, с най-висока смъртност в лагера, той отговори:
„Около мен се случваха ужасни неща. Но през цялото време аз вярвах, че ще оцелея. Вярвах, че имам мисия, че животът ми няма да свърши в лагера. Хора, които бяха доста по-силни от мен физически, умряха. Но аз вярвах, през цялото време, аз вярвях. Вярата беше моята сила. Тя ме спаси.”
Само ще отбележа, че този затворник след освобождаването си прави забележителна академична кариера като професор. Изглежда трудностите, които е преживял са го мотивирали още повече
Дори да знаех, че утре светът ще се разпадне на парчета, пак бих посадил своето ябълково дърво. Мартин Лутер
Е точно заради такива като Rolisten и компания не ми се остава тука. 
И май наистина повечето са такива - я им кажеш нещо, което не им харесва, я са ти пожелали смърт. Тва пък ако не е висша форма на злобарщина и примитивност, не знам кво е. 
Западната младеж изобщо не е лошо настроена към българите. Просто повечето ни сънародници заминават с комплекси и предразсъдъци. Сами се изолират, търсейки компанията на същите хора, които плюят у дома, но с които са свикнали. А това вече е проблем.
