forum.uni-sofia.bg

fak написа:Abe, като отворихме приказка за Душата... Ще ми се да знам... можете ли точно да я локализирате(някъде в тялото си имам предвид)? в смисъл... къде мислите, че ви се намира душата?

Надали ще можем. Душата не е орган, че да е на точно определено място в тялото.

fak написа:Abe, като отворихме приказка за Душата... Ще ми се да знам... можете ли точно да я локализирате(някъде в тялото си имам предвид)? в смисъл... къде мислите, че ви се намира душата?

В областта на пъпа... там като имаш душевни терзания и те свива корема, нали така? Като ти е добре - и там ти е добре... значи е там...

А и според будизма е там...

А Кат, можеш да си поправиш 5тата опция просто на "многоцелева ракетна установка"

fak написа:Abe, като отворихме приказка за Душата... Ще ми се да знам... можете ли точно да я локализирате(някъде в тялото си имам предвид)? в смисъл... къде мислите, че ви се намира душата?

Мога, ама кой ще каже къде си държи душата? Та нали ще стане по-(малко не)уязвим така?

Kristo написа: В областта на пъпа...

А и според будизма е там...

Само да уточня:

На изпит по следните предмети във ФФ и ФКНФ: Източна философия (Философия и Индология), Увод в будизма (Китаистика), Религии на Индия (Индология), Тибетски будизъм (Индология); след подобно изказване за "душата според будизма" се остава на поправка!

вечен студент написа:

Kristo написа: В областта на пъпа...

А и според будизма е там...

Само да уточня:

На изпит по следните предмети във ФФ и ФКНФ: Източна философия (Философия и Индология), Увод в будизма (Китаистика), Религии на Индия (Индология), Тибетски будизъм (Индология); след подобно изказване за "душата според будизма" се остава на поправка!

И който не е учил и няма експертни знания по тези жизненоважни за България и ЕС предмети, просто няма защо да живее, и трябва да бъде затрит... или ако е по-смел направо да се заколи сам, след като си пререже вените, изпие отрова и даде на бясно куче да го ухапе... Такива хора, без знания по Тибетски будизъм, не са никакви хора и трябва да отървем България от тях. Все пак за подобни изказвания "се остава на поправка" - което е житейския еквивалент на мъчителна смърт и обществено порицание, взети в едно.

Как съм живял в такава заблуда, че на България и трябват икономисти, инжинери, адвокати, полицаи, учители, лекари... Не, брате - индолози, китаисти, будисти и философи - без тях сме обречени. Вечен студент - за вечен ПРЕЗИДЕНТ!


...

Колкото и да ме е срам, трябва да призная, че понякога (макар и много, ама много рядко) Кристо успява да ме разсмее.

Ми като е уточнение за тях, влез в съответния раздел на факултета и пусни тема "Какво да не казваме по време на изпит" - ще е полезна и популярна. На мене и да ми даваш акъли, не мисля, че ще ми трябват, нито ще са ми от полза в жизнения ми цикъл... Още повече, че се явява и нагъл офтопик на темата, и то насочен с конкретизиращ цитат спрямо субекта... Е, ще ме прощаваш, че вземам отношение по този наболял проблем...

За да върна темата към първоначалния въпрос: с пълна изолация за колкото време е нужно (това е свръхнеобходимо условие и много ми помага за избистряне на мозъка), с разходка/и до място, което ми е любимо и което ме успокоява; със сън; с тичане (ама това важи само за напрежението, а не за "душевните мъки"); с хубава музика и - най-вече - с мисълта, че "when it's over (so they say) it will rain a sunny day" и прочее. Пък и като си дам сметка през какво съм преминала, ми става ясно, че ще преживея и това, и това, и следващото. Само дето понякога отнема малко повече време.

Иначе наскоро пробвах и една друга идея, ама не е за хора с каква да е психика. Като се случи някаква драма от каквото и да е естество (ама драма, а не незначително проблемче, с което просто те мързи да се заемеш), си даваш определен срок, до който можеш да ревеш, да се тръшкаш, да гледаш в една точка и дори да не опитваш да се бориш с негативните емоции. Примерно ден, два дни или седмица. Но трябва да се познаваш достатъчно добре, за да определиш съответния срок така, че хем да е достатъчно дълъг, за да преодолееш съществена част от емоциите, хем да е достатъчно кратък, за да не се отдадеш на самосъжаление и да се оставиш на инерцията.
И като мине съответният период, се хващаш за косата като Мюнхаузен и каквото и да се е случило, продължаваш напред.
Както разбирате, тая система не следва да се прилага в случаи като "гаджето не ми се обади снощи, за да ми каже "лека нощ" или "имам двойка по нещо си". Но пък наистина върши работа при по-сериозни неща, дори и ако изглежда малко... знам ли... фалшиво и/или насилствено.

Kristo написа:Няма такова нещо "ракетна установка земя-земя" - ако стреляш от земята и целиш нещо на земята се нарича оръдие, мортир и прочее. Дори и минохвъргачка...

Някво меганекомпететно включване от страна на Кат в оръжейната област...

тоя ме кефи къв е тъп
оръдие минохвъргачка пакетче семки

поредният фейл

Tъкмо щях да го питам не е ли чувал за балистични ракети и откъде мисли, че се изстрелват.

С приятели,алкохол,музика.То времето само си отмива всичко рано или късно

Сега отивам да пусна една душевна мъка по канала

само внимавай ако е от големите ..
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 07#p737907

с ракия!!!

pora_e_priqtel написа:Tъкмо щях да го питам не е ли чувал за балистични ракети и откъде мисли, че се изстрелват.

Именно. Наричат се балистични ракети а не земя-земя. А иначе аз си дадох примери за изстрелвани от земя и попадащи на земя, просто термина е погрешен, наземните ракети, снаряди и бомби си имат отделни имена, а няма общо име "земя-земя"...

Ама така е, като не сте ходили в казармата...