Болонския процес през очите на австрийските ни колеги:
Да пратим „Болоня” в историята!
Да празнуваме „Болоня”? Ние не мислим така!
На 11 и 12 март 2010 г. образователните министри на 46 европейски страни ще отпразнуват във Виена и Будапеща десетгодишнината от „Болонския процес”. Вземайки предвид сегашното положение и засилващите се протести в много европейски университети, този празник е подигравка за всички нас.
Болонският процес очевидно се проваля в опитите си да постигне съгласуваната цел, а именно подобрена мобилност. Вероятността да учиш в чужбина се намалява от напрежението покрай това да завършиш образованието си в „определения срок”. Още повече, че строгостта на новите учебни програми (всяка от тях, съставена автономно от съответната институция) пречи на желаната мобилност на студентите.
Новата структура, разделена на три етапа (бакалавър, магистър, доктор), не само, че доведе до повече формални ограничения в курса на обучение, но и до по-усилен социален подбор и до потискането на индивидуалността като цяло:
от една страна бакалавърската програма, предназначена за бързото обучение на непостоянна работна ръка, в която развитието на критичното мислене и интелектуалното личностно израстване са станали невъзможни; и от друга страна възпрепятстваният достъп до по-високите научни степени (магистър и доктор), особено що се отнася до жените.
Одобряваната автономия на институциите за по-високо образование всъщност обслужва политика на разграничаване на масовите от елитните университети и по този начин и експроприацията на образованието за повечето хора: правото на безплатно образование се заменя с принципите на „ефикасността” и на „постиженията”, които подбират студентите от бакалавърските и магистърските програми, и разграничават „по-ниско” и „по-високо” образование и работна сила.
Фактът, че целият процес е базиран на разбирането на образованието само като производство на работна ръка, продиктувано от пазара, се отразява в съгласуваните цели. Социалният подбор, въвеждането (и увеличаването) на таксите за обучение, управленските концепции, както и де-демократизацията в университетските системи, са очевидно симптоми.
Затова нашата цел е не само да определяме успеха или провала на „Болонския процес”, но и да поставяме под въпрос самия процес и неговите основи. Ориентацията на преподаването, работата и изследователската работа към корпоративни интересни не влияе само на университетите, но и на целия образователен сектор по принцип. Вземайки предвид факта, че образованието не започва в университета, очевидно е, че тази тема се отнася до всеки един от нас.
С оглед на тази катастрофална ситуация, ние не виждаме причина да празнуваме „Болонския процес”. Протестите на студенти и преподаватели из цяла Европа през последните години показват, че комерсиализацията на образованието е насочена срещу техните интереси. Следователно, ние смятаме, че съпротивата, насочена срещу сегашната образователна политика, е абсолютно задължителна, за да могат да се установят и приложат алтернативи.
Затова празненствата ще бъдат придружени от демонстрации и блокади, както и следвани от контра-конференция, на която ние ще обменим опит от различните страни, ще обсъдим европейската образователна политика, новите студентски движения, общите цели и стратегии.
Този протест и неговото по-нататъшно развитие зависи от нашето участие!
Елате всички и допринесете за установяването на наш собствен процес за безплатно образование!
Искаме това събитие да бъде организирано от всички протестиращи. Точно затова се нуждаем от вашето участие, не само на този протест, но и по време на подготовката (например чрез принос на контра-конференцията и т.н.).
За връзка:
mobilization.bolognaburns@gmail.com - този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Homepage:
http://www.bolognaburns.org
Дата и място: 11-14 Март (Четвъртък-Неделя), Виена
Дневен ред:
11.3. Демонстрации и блокади
12.3. Въведение в контра-срещата, международен обмен, дискусии
13.3. Уъркшопи, дискусии.
14.3.Алтернативна програма (политически обиколки на града, интернационално кафе)
(край на цитата)
Болднала съм нещо, което силно ме озадачи. Това, че бакалавърската степен се обезценява като диплома чрез рязкото намаляване на обучението (и при нас ще я правят тригодишна от догодина според проектозакона за образование, който ще гласуват април някъде) и се превръща в някакво полувисше за непостоянна работна ръка вече си го знам - а като влизах в СУ си правех илюзиите, че влизам за пълно висше... Озадачена съм от това, че според австрийските колеги по-високите научни степени (магистър и доктор) са по-трудно достъпни и особено ме озадачи края на изречението - "особено за жените". Ако някой е по-запознат как стават тези ограничения, освен с гигантските такси, разбира се, нека каже?