forum.uni-sofia.bg

Метъл, я

Разни хора, разни идеали.

Е, трябва да е подходящият метъл :Р

Лорд Носферату написа:Е, трябва да е подходящият метъл :Р

E, що? Винаги можеш да пуснеш някъв ужасен дет или грайнд .

Боби, ти къде се загуби?

pora_e_priqtel написа:Како, още ти завиждам благородно за секса на фона на Рамщайн

Порчо, не завиждай само на нея. Металът е въпрос на лично възприятие за романитка. Моля, придържайте се към темата.

Мда, метъл
Neurosis слушахме, на мен си ми беше романтично
Ама всеки си има представи, де

MERCES_LETIFER написа:Повлияна от заглавието на раздела, реших да ви подпитам:

- Какво намирате за романтичен жест?
- Кое е най-романтичното нещо, което сте правили за половинката си?
- Смятате ли подаряването на цветя и плюшки за ненужна и клиширана лиготия или напротив, бихте се огорчили от липсата им?
- И какво означава в днешно време да бъдеш, "романтична душа"?

Изобщо... какво е мястото на романтиката във вашата връзка?

- За всеки романтиката е различно.За мен е нещо,което той е направил или казал от цялото си сърце,няма значение какво е точно. Също и самото отношение.То се усеща.
- Мммм,посвещаването на стихотворение.Аз не пиша стихотворения за сульо и пульо,така че когато се случи да ме осени вдъхновение,това означава,че съм безкрайно влюбена.Пиша го и после непременно му го показвам.Това дори и преди два дни се случи,но и преди това съм му писала.
- Не би ме огорчила липсата по никакъв начин,но ме радва.Най-много обичам,когато изненадващо ми подари цветя,без повод,без празник,без да ТРЯБВА,без да съм очаквала.Просто се появява на вратата,държи зад себе си рози и простичко казва " За теб,защото си цвете ". Иначе по плюшени играчки не си падам,но зависи от кого са подарени
- Това е трудно да се каже.Напоследък хората гордо развяват факта,че не са романтини,все едно е нещо ужасно похвално,все едно са много различни от другите,абе голяма работа си е.
- Хммм...важно място си заема.

Все повече установявам, че виждам романтика във всеки жест, с който човекът ми показва, че го е грижа за мен. А в тия жестове няма нищо помпозно и демонстративно, напротив - съвсем обикновени и прозаични са (някакви абсолютни дреболии, честно).
Май хич не си падам по нещата, които се правят "за пред хората" и като чета отговора си отпреди повече от година, работите не са се променили никак.

MERCES_LETIFER написа:Повлияна от заглавието на раздела, реших да ви подпитам:

- Какво намирате за романтичен жест?
- Кое е най-романтичното нещо, което сте правили за половинката си?
- Смятате ли подаряването на цветя и плюшки за ненужна и клиширана лиготия или напротив, бихте се огорчили от липсата им?
- И какво означава в днешно време да бъдеш, "романтична душа"?

Изобщо... какво е мястото на романтиката във вашата връзка?

Романтичният жест може да бъде нещо малко и същевременно много значимо, което единият прави за другия в една не-толкова романтична обстановка и с това малко да промени смисъла и усещането на това място и въобще на момента за двамата.
Романтичен жест може да е също така нещо абсолютно незначително в подходящата обстановка, с който жест да накараш сърцето на половинката ти да трепти продължително и да усеща пеперудки в корема.

Най-романтичното нещо, което съм правил - не мога да кажа... С бившата ми приятелка имахме много бурна връзка още от началото и си спомням как малко преди да направим месец вече чувствата бушуваха. Беше лято и трябваше да замина за провинцията при баба ми и така се озовахме разделени един от друг за два месеца (два дъъъъъъълги месеца). В навечерието на нашия първи месец аз си говорех с нея по телефона и й казах, че съм направил нещичко за нея, макар и от разстояние. Бях излезнал на терасата и бях наредил много свещички в тъмното и когато ги запалих всички се изписа цифрата 1 в сърце. Заснех го с клипче и й казах, че съм имал един много прекрасен месец и на другия ден й го пратих от един компютърен клуб.

Мнението ми за плюшките се измени, донякъде. Бившата ми приятелка ми подари плюшено мече с подаръче и течен шоколад вътре, заедно с много листчета с разни послания и аз много си го обичам и все още си го пазя. Хубавото му е, че миришеше на нея и много често когато я нямаше то ми напомняше на нея още повече. А аз пък на рождения й ден й подарих едно гигантско плюшено сърце, на което пише "Обичам те". То си е като една гигааантска възглавница и й казах, че искам да я дразни като влезе в стаята, да се чуди къде да го сложи, да й се набива на очи и постоянно да й напомня за мен. Както мечето, оказа се доста сполучлив подарък.

Да си романтична душа в днешно време е свързано и с възрастта. Хората на моята възраст някак избягват задълбочената романтика, тъй като тя има много общо със сериозното обвързване и демонстриране на чувства по особен начин. Не всички, но постоянно чувам как хората ме агитират "да я карам леко, да не се тормозя и да си гледам кефа". Странното е, че усещам романтиката много по-силна точно когато съм в такъв свободен период, в който не съм емоционално обвързан с някого. Така случайните срещи, запознанства и т.н. пак могат да ми окажат влияние. Да си романтична душа има двойствен смисъл за мен. Животът ни е динамичен и романтиката има много и различни лица, стига ние да сме отворили сетивата си за нея, а това е пряко свързано с нагласата (на момента или по принцип) и светоусещането на хората.

Онова, за което малко хора се сещат в днешно време! Тъжно, но факт!

Дори и само поглед. Дори и само мисъл. Дори и само обещание.

Мани ти тая работа с обещанията... Или поне внимавай с тях. Това сериозно.
Хиляди пъти предпочитам да ми подаде чаша с разтворен Упсарин, когато сме се прибирали заедно към тях и е видял, че ми е студено, а после да ме гушне, за да ме стопли. Хич и не искам "класическа" романтика и обещания.

Но като оставим това, че се хванах за думите ти леко буквално, си права донякъде. Понякога поглед и докосване, когато имаш нужда от него, са повече от достатъчни, за да ти стоплят сърцето. Понякога.

Под обещание нямах предвид изречение, което започва с "Обещавам..."
Понякога дори и само едно "Ще.." е обещание. Понякога. Рядко. Но е романитика за мен.

Така де, май се разбрахме. Нали? Макар че мен идеята за каквото и да е обещание си ме тревожи не на шега, но явно е въпрос на лично възприятие.
Просто обещанията генерират очаквания. Очакванията предразполагат към разочарования.

Както гласеше един великолепен подпис на Прудънс.
Хм, мисля си, че най-новото в тая тема е въпросът за възрастта.
1.) Възрастта понякога убива класическата романтика. Т.е. най-захаросания и вид. Или (ако имаме късмет) "зрялата" романтика намира други стереотипи да се проявява.
2.) В този ред на мисли: понякога е странно да видиш пубертети, които да си подаряват "хотелска" романтика а-ла-Вегас; както и да гледам 40 и кусур годишни да с енатискат по спирките и да се мандахерцат с огромни плюшени мечки/жаби/зайци/кучета/сърца/маймунки и пр. Е, стига да ги радва, тяхна си работа. На мен лично ми е някак особена тая работа.
И дали практичните неща, с внимание за човека, са истинската и уж-"зряла" (имам предвид връзката, не годините на половинките ) романтика, или по-скоро жестът се губи ако не е някой откраднат момент, или споменче-прахосъбирачка?

П.п. Този пост беше вдъхновен от малка част от "Бащата на булката", който мернах случайно.
"Зная, че нямаше да запомня какъв беше тоалеът на Нина, но винаги щях да помня как изглеждаше в този миг/ден."