forum.uni-sofia.bg

Нее, от "Клъцни/срежи" рулира Ескобар Гаярдо.
Снимка:


По темата:
Аз съм 'за', стига да не е агресивна, голяма, и да може да се скрие -- или по-точно ти да решаваш кога да си я показваш и кога да не си я показваш. Точно като моята
Колкото до йероглифите -- според мен идеята щеше да е скучна и клиширана, ако беше реализирана на... български език. Очарованието се предава от факта, че е чуждокултурна, неясна плетеница. Ииииии, стига с тея истории 'никога не можеш да бъдеш сигурен какво означава' -- hellooo, интернет за какво е!?

Този тип нагло копира Майкъл Скофийлд...
Т.е. е някакъв микс между него и Т- Бег

А, то това със сбръчкването е само едно от нещата, за които трябва да се мисли - и наистина е важно. Щото досега жена на сериозна възраст с татуировка не съм виждала - мога да си представя обаче колко смешно би ми станало, ако видя. А то и по-възрастните мъже с татуси са все някакви неслучили се морски вълци с картинки тип "Котва и Ай лъв Пепа'68". Разбира се, не говоря за рокерите и прочее.
Това е някакво безумие. А какво правим, когато идеята, породила желанието за татуиране, вече не е актуална или просто самата татуировка омръзне? Лазер? Операция? Носим си я въпреки това, щото тогава сме били млади и глупави? Иначе, когато уж обмислях да се татуирам (впрочем, бях малка, нашите знаеха, но знаеха и че имам акъл в главата си, та дори не се опитаха да ме "разубеждават"), бях решила и какво ще бъде. Мдам. Обаче въпросният йероглиф трябваше да означава "сила" и аз се замислих - защо ми е да пиша върху себе си, че съм силна? Все едно не го знам... Еми не, както и да го гледам, си е точно доброволно жигосване.

А вариация на тоя, дето Акулката го пусна току-що, срещам почти всеки ден на "Графа" до Попа. Пичът си рекламира студиото, ама аз сериозно съм го виждала в кошмарите си. Бррррр...

Тоя е попрекалил

Наистина-старостта е лощо нещо,но един път се живее,така че ако е нещо скромно ,защо да не си направиш

BBM написа:Наистина-старостта е лощо нещо,но един път се живее,така че ако е нещо скромно ,защо да не си направиш

Какъв е смисъла да си направиш татуировка? Искаш да покажеш нещо на другите хора? Защо да не можеш да го покажеш и без да се стига до боцкане?

А Кристо, ти можеш ли да пишеш, без да си показваш творчеството? Това е горе долу същото - много хора гледат на тялото си като поле за изява и на татуировката като начин да го "ъпгрейднат", да го усъвършенстват, да го приближат до собствения си идеал за красота. В този смисъл татусите са за показване, както за показване са грима, аксесоарите, дрехите. Изборът им определя личността ти и обратното.

Ами, някои хора си виждат смисъл. Разни хора, разни интререси...

Много ярък образ ми оставиха едни хора, които видях веднъж в автобуса... щото беше празен, качиха се, явно бяха семейство, но бяха млади, може би на около 30 години. Лелеееее, мацката беше супер яка. И двамата бяха с доста татуировки, тогава си спомням, че ми направи впечатление как стои това върху кожата... и че всъщност ми изглежда малко... неестествено. Защото и аз съм обмисляла, разбира се. Та, това като че ли малко ме разубеди.
А, не споменах, че се качиха с две момиченца, близначки, същински куклички Едната спеше и таткото я беше прегърнал. Бяха страшно умилителна картинка.

моята не е на показ..
Не натрапвам нищо

Но следващаат ще е определено на място, където да си я гледам
и другите да я гледат

Kristo написа:

BBM написа:Наистина-старостта е лощо нещо,но един път се живее,така че ако е нещо скромно ,защо да не си направиш

Какъв е смисъла да си направиш татуировка? Искаш да покажеш нещо на другите хора? Защо да не можеш да го покажеш и без да се стига до боцкане?

За всеки има различен смисъл.
Някои избиват комплекси чрез татуса,други откриват себе си,а на някои просто им харесва да имат изкуство върху тялото.

Мила написа:А Кристо, ти можеш ли да пишеш, без да си показваш творчеството? Това е горе долу същото - много хора гледат на тялото си като поле за изява и на татуировката като начин да го "ъпгрейднат", да го усъвършенстват, да го приближат до собствения си идеал за красота. В този смисъл татусите са за показване, както за показване са грима, аксесоарите, дрехите. Изборът им определя личността ти и обратното.

Татуировките са "творчество" не на този, който ги носи, а на този който ги е правил. Аз бих се радвал, ако правех татуировки, разни хора да щъкат насам-натам, да ми правят реклама и да трупам престиж. Но самите хора не демонстрират свои творения.

Не мисля, че можем да ъпгрейдваме себе си и личностите, които сме, просто като си ъпгрейдваме тялото, сякаш тунинговаме кола. Поне повечето хора се имат за нещо повече от предмет. Идеала за красота не бива да се гледа във външността, а във душевния свят на човека. Сигурно е клиширано, но е вярно. Хубавите хора не изглежда винаги хубаво на външен вид. И обратното. И за разлика от аксесоарите, грима и дрехите, татуировките не можеш да си ги свалиш вечерта като се прибереш. И не мисля, че такива неща определят кой си и за какво се бориш. Те са просто от суета - модата ги налага, и хората сляпо ги следват. Всички човешки вкусове се поддават на модно увлечение. Най-вече тези модни тенденции за външния вид - дрехи, бижута, ланци, гримове, татуировки...

Могат да бъдат и твое творчество - ако сам си нарисувал това, което искаш да стои върху кожата ти. Татуистът само го осъществява, след това късате листчето и готово...

Съгласна съм с теб, че това до голяма степен е мода. Но не изцяло. В крайна сметка, тази култура не съществува от вчера.

Kristo написа:

Мила написа:А Кристо, ти можеш ли да пишеш, без да си показваш творчеството? Това е горе долу същото - много хора гледат на тялото си като поле за изява и на татуировката като начин да го "ъпгрейднат", да го усъвършенстват, да го приближат до собствения си идеал за красота. В този смисъл татусите са за показване, както за показване са грима, аксесоарите, дрехите. Изборът им определя личността ти и обратното.

Татуировките са "творчество" не на този, който ги носи, а на този който ги е правил. Аз бих се радвал, ако правех татуировки, разни хора да щъкат насам-натам, да ми правят реклама и да трупам престиж. Но самите хора не демонстрират свои творения.

Не мисля, че можем да ъпгрейдваме себе си и личностите, които сме, просто като си ъпгрейдваме тялото, сякаш тунинговаме кола. Поне повечето хора се имат за нещо повече от предмет. Идеала за красота не бива да се гледа във външността, а във душевния свят на човека. Сигурно е клиширано, но е вярно. Хубавите хора не изглежда винаги хубаво на външен вид. И обратното. И за разлика от аксесоарите, грима и дрехите, татуировките не можеш да си ги свалиш вечерта като се прибереш. И не мисля, че такива неща определят кой си и за какво се бориш. Те са просто от суета - модата ги налага, и хората сляпо ги следват. Всички човешки вкусове се поддават на модно увлечение. Най-вече тези модни тенденции за външния вид - дрехи, бижута, ланци, гримове, татуировки...

Татуировката,която беше направена на ръката ми беше изцяло мой дизайн.Някои хора имат различно от твоето мнение и за това не е хубаво да мислиш,че само ти си прав. За някои хора татуировката може да има сантиментална стойност.

Кристо, изобщо не си ме разбрал. Все едно.

Choose wisely