forum.uni-sofia.bg

Аз имам едни приятели от моя град. Момчето е 1 година по-голямо от момичето. Тръгнаха, когато тя беше 11 клас, а той 12. Той отиде в София, учи в УНСС. Запазиха си връзката, когато той беше първа година студент, а тя в Горна, 12 клас. После приеха и нея в УНСС, сега и двмата са в София и мисля, че са щастливи.

За съжаление, рядко се получава така.

Кое му беше спама на това?

Не твоето, един пост на Кристо. Спокойно, не съм някои луд цербер

Ааа, явно съм го пропуснала тоя пост.

Ха, и аз се шашнах някакво... :Д

Светле, да не те познавам от друг форум? /Шери, ъх..?/ Рядка случка има при тези твои приятели, което е..радостно. : )

Prudence написа:Не бе, прав е донякъде, въпреки че много зависи от човека. Като цяло момичетата са по-стабилни в това отношение и много не се оглеждат за нови възможности.

Аз как не се оглеждам за нови възможности?Имам една колежка,която е с гаджето си вече над три години,като сигурно 80% от времето са ги прекарали в двата края на страната.Ако има сериозни чувства-има ги,дори да не са хората заедно постоянно.

Ми то си зависи и от човека, както казах преди това. Ти говориш за единици сред многото.

Като се е почнало с примери... С бившия ми се събрахме като бях 11 клас, а той учеше в София. След 2 години дойдох и аз и изкарахме още толкова тук. Не мога да повярвам, че ако двама души имат истински чувства помежду си, разстоянието или пък смяната на средата могат да бъдат сериозни пречки за тях!

ScionOfStorm написа:Ха, и аз се шашнах някакво... :Д

Светле, да не те познавам от друг форум? /Шери, ъх..?/ Рядка случка има при тези твои приятели, което е..радостно. : )

Да, вече не влизам в тийн-а.
Прав си, че малко връзки издържат...

и си права;
помия е.

редки, но красиви. мечтая за такава, но съм слаб, предполагам.

Всички тийн форуми са помия

Scarface написа:Всички тийн форуми са помия

без този...

Много се разговорихте за силата на чувствата.
В гимназията човек лесно се подвежда по тях. Хващат те хормоните, после се пускаш по течението, любов, ала-бала...
Да, обаче едната любов не е достатъчна. В гимназията на човек тия мисли не му минават през главата, 'щото колко ли акъл има. Обаче покрай университета повечето придобиват някаква самостоятелност, взимат живота си в свои ръце, стават по-зрели. Включително и що се отнася до връзките си.
Когато говорим за връзки от гимназията, много рядко някой може да има късмета да срещне човек, с когото наистина да може да остане... С когото си подхождат, на когото може да разчита и т.н. В повечето случаи, всичко просто е започнало като хормонален коктейл. Без особена мисъл в главата. И е продължило така.
Та, с университета... просто рано или късно осъзнаваш това. И никакви силни чувства и прочее не са способни да те задържат до човек, който... не е за теб.