forum.uni-sofia.bg

happyswift написа:За мен "ще завърша специалността X и искам да работя като X" не е план

А какво е, илюзия?
А ако искам да завърша арабистика и да стана тракторист? Това 'план' ли е по твоите критерии вече?

Loli написа:Не мисля,че е лошо, че не сме Америка. И естествено - няма гаранции,че ще работиш това, което си завършил или пък искаш. Просто за мен е неразбираемо как може човек да няма някакви точни и ясни цели - какво иска да работи след време, как иска да живее и тн. Много ясно, че е доста вероятно плановете ти да не се сбъднат, но все пак твърдо си защитавам позицията,че е по-добре да имаш някакви планове от колкото да чакаш да видиш какво ще направи живота с тебе

Ми много ясно,че човек на 18-19 години няма да има точни планове за бъдещето.Може да си има някаква представа какъв иска да е след няколко години(примерно със стабилна работа,висока заплата и т.н.),но чак конкретен план...Според мен по време на следването вече наистина ти става ясно с какво искаш да се занимаваш занапред и какво ти е интересно.Даже може да е нещо съвсем различно от твоята специалност.Тогава почват да се градят плановете.

Etiainen - или имаш проблеми със зрението или четенето ти е проблем

happyswift написа:Etiainen - или имаш проблеми със зрението или четенето ти е проблем

Не бе, просто съм инвалид трета степен! Извинявай, не знаех, че щом хората не ти разбират логиката, то те задължително са или слепи, или не знам какви!

Америка..Америка.Там хората на нашите години когато ги приемат нещо не учат веднага специалността..1 или 2 години всички учат общи неща..все едно са в училище.Едва след този период започват да учат по-специализирано..Накратко там смятат,че хората на нашите години не са достатъчно подготвени за такъв избор.Да не говорим,че примерно ако отидеш на зъболекар един ще ти слага упойка (защото е специализирал това ),втори ще ти слага пломба,трети ще ти вади зъб,четвърти не знам какво друго...примерите са много

Etiainen написа:

happyswift написа:Etiainen - или имаш проблеми със зрението или четенето ти е проблем

Не бе, просто съм инвалид трета степен! Извинявай, не знаех, че щом хората не ти разбират логиката, то те задължително са или слепи, или не знам какви!

Цъкни на страничка "2" и виж последният пост (моя).Нямам намерение да се повтарям..

Е, Etiainen, и аз не мога да се съглася с теб в този случай.

То и аз като бях на три години рисувах страшно много и казвах, че ще стана художничка. Това план ли е? Ако някой от философския факултет се намира наоколо, моля да се намеси, че на там заминаха работите.

А, планове и аз имах много миналата година. Но след като се прецакаха, набързо се научих да не си правя повече. Разочарованието си беше доста голямо. Просто реших да действам на момента и да се нагаждам към ситуацията, а не да карам ситуацията да се нагажда към мен. Спести ми много нерви, повярвайте ми.

Не казвам, че плановете са лошо нещо. Напротив. Но не са за всеки и вече съответно всеки се справя кой както може.

Ами много ясно,че е план да искаш да учиш еди-си-какво за да работиш след това еди-си-какво. Но не само да го искаш, а и да се бориш за него. Пък и на 18-19 все пак не сме на акъла на 3 годишните (повечето поне) и според мен е съвсем нормално да знаем какво искаме. В крайна сметка, след като на тази възраст ти се дава правото да гласуваш и можеш да бъдеш съден, значи се предполага,че можеш да поемаш отговорности. След като човек на тази възраст може да поема други, не по-малко значими отговорности, защо да не може и тази? Да не говорим, че познавам няколко човека, завършили уж много престижни специалности, на които следването им беше супер интересно и си им беше много готино да си учкат, а в един момент когато трябваше да си намират работа увиснаха. И тва само защото когато са учили като ненормални за да влязат в някоя специалност, не са знаели защо аджеба го правят.

Не разбираш......никой не е подсигирун от никъде.Щом казваш, че са завършили престижни специалности - разбирам право, международни, икономика, финанси, медицина, и т.н.- не са си намерили работа, даваш само доводи в подкрепа моя по-горен пост

Ти не разбираш, много ясно,че никой не е подсигурен, въпроса е,че имаш много по-големи шансове да направиш нещо ако знаеш какво искаш и имаш планове, от колкото ако просто се рееш безметежно в пространството.
А колкото до тези хора, с които дадох пример - не че не са си намерили работа, просто не знаят какво искат и какво търсят, за това когато започнат работа хем им се ще да е нещо свързано със специалността, хем не знаят какво точно би могло да е то и в крайна сметка се оказват недоволни и мрънкащи.

Вашия спор ми се стори доста интересен и реших да се намеся.
Искам само да кажа "аман от хора, които завършват университети/колежи само за да имат тапия". Голяма грешка е да завършиш само за да си вишист. Разбира се, че човек трябва да помисли от рано за бъдещето си. Да, в България няма особена реализация на доста специалности, но положението става все по- трудно и е добре да се мисли по-задълбочено.
Несериозно звучът думите " ще запиша в Ботевград, защото на Пешо сестра му учи там" или " абеее....европеистиката ми се струва супер нестандартно и интересно дай да го запиша пък каквото сабя покаже" а най-смешни са " ооо аз ще запиша екология, за да имам тапия пък ще продължа да работя в KFC..плащат ми добре все пак".
Според мен университета не е за всеки. А от няколко стола най-често се остава на земята....

Съгласна съм с Bonbonella и Loli. Просто е смешно на 18-19 години да нямаш никаква представа какво искаш да правиш, за жалост обаче, повечето ми познати са точно в такова положение. Вярно е, че нямаш гаранция, че като завършиш нещо ще работиш по специалността, но е по-добре от това да запишеш нещо хей така, пък каквото излезе.