forum.uni-sofia.bg

FightForFreedom написа:Много по-лесно е вечно да обичаш един човек, отколкото вечно да си мислиш, че го обичаш...

Колкото и претенциозно да звучи избраният цитат - харесвам те.
Вечно-то е под въпрос поради аргументите, които Катрин изложи (ей, Кат, тебе имам да те питам нещо, което много ме тормози, ама ще е после). Но смятам, че човек има еднаква представа за вечността и на 20, и на 70. Просто на нас така или иначе не ни е дадено да я разберем - все ще сме в грешка и това е единственото сигурно нещо. Значи, както и да си я тълкуваме, вероятно все ще сме еднакво далеч от истината - така че можем да си я въобразим достатъчно добре и да се питаме дали има "вечна любов" в нашата си "вечност". Оф, не ме разбрахте - ама аз си се разбирам и твърдя, че в моята си "вечност" (в разбирането ми за такава, защото, съгласете се - човек борави с крайни понятия и, поради това, наистина не е призван да осмисли напълно безкрайността/вечността) има възможност за такава любов.

Но! Все пак много харесвам онова, което FFF каза (макар и при него нещата да са малко по-странно артикулирани).

Щом Миро е казал -
Любовта е вечна,
Зтачи има!

На разположение съм, когато искаш - питай.

А Миро е мъдър човек, не виждам причина да не му вярваме.

Питах те.

Когато аз казвам "вечно" искам да кажа "когато времето и събитията не играят роля". Естествено е други хора по друг начин да разбират понятието.
А вечната любов трябва да бъде такава, че колкото и време да минава, каквото и да се случва, тя да устоява.
Предния пост написах на базата на личен опит. Аз съм искрен пред себе си що се отнася до това какво изпитвам към хората. Никога не съм изпитвал трудност при съхраняването на положителни чувства. В съхраняването на положителните мисли обаче хич не ме бива. Та дори не си го поставям и за цел... нали човек не трябва да е "прекалено добър"...

FightForFreedom написа:Когато аз казвам "вечно" искам да кажа "когато времето и събитията не играят роля". Естествено е други хора по друг начин да разбират понятието.
А вечната любов трябва да бъде такава, че колкото и време да минава, каквото и да се случва, тя да устоява.
В съхраняването на положителните мисли обаче хич не ме бива. Та дори не си го поставям и за цел... нали човек не трябва да е "прекалено добър"...

Абе, вечна любов... Който очаква любовта му да е вечна, е обречен на много разводи. Любовта се мени с времето като в един момент в дадена връзка има и много други неща освен абстрактното любов, които правят и мъжа и жената щастливи.

ники написа:Абе, вечна любов... Който очаква любовта му да е вечна, е обречен на много разводи. Любовта се мени с времето като в един момент в дадена връзка има и много други неща освен абстрактното любов, които правят и мъжа и жената щастливи.

Дай примери!?

Ами, взаимна подкрепа, доверие, съвместно съжителство, отглеждане на деца... Ако щеш и секс даже.

ники написа:Ами, взаимна подкрепа, доверие, съвместно съжителство, отглеждане на деца... Ако щеш и секс даже.

Взаимна подкрепа - хората я получават от приятелите си
Доверие - с Бог си вярваме взаимно един в друг... ама и приятелите пак са примера
Съвместно съжителство - мама, тате, съквартирантите ми, едно време живеех при баба и дядо...
Отглеждане на деца - че то мога и сам да си осиновя дете
Секс - кеф ти за 1 нощ, кеф ти с приятелче за секс, кеф ти с непознат, кеф ти да си имаш връзка само за секс, без чувства....

Други?

Кристо, идеята е ти да можеш да получаваш всички от гореизброените неща от един човек, на когото също си готов да ги дадеш. Разбира се, че има и приятели, но специалното на партньора е факта, че винаги можеш да разчиташ на него както, а също така и че си готов да направиш и ти различни неща за него. Това е смисъла на връзката.

Искаш други - имаш ги. Има сигурност на отношенията, има подкрепа и в най-битовите дейности, има кой да откликне на твоите морални проблеми, да знаеш, че не ти е самотно, дори и когато си сам...

Ти разбира се ще кажеш, че това могат да го направят и приятели, ама то народа го е казал и няма нужда аз да се аргументирам. Приятелство, приятелство, ама сиренето с пари.

Добре де- ако няма любов, за каква връзка говорим. То е яко, да ги има всички тези неща, дето ги каза, ама без любов за какво са ми?

Не мисля, че е яка връзка, в която жена ми ми пере чорапите, а пък аз и купувам кожено палто за Коледа. И си имаме и общи деца. Без любов това е просто съвместно съжителството, но не и връзка. И после що ставали изневерите.

И казваш, че трябва да ти ги дава 1 единствен човек тези неща... а ако не го обичаш така, както трябва за да го наречем ЛЮБОВ? Възможно е напълно, да има вечни връзки, но не и вечна любов.

Моето мнение е, че в един момент любовта се превръща просто в едно битово усещане. Вече не е толкова страстна, но затова пък на нейно място идват друго по-трайни и стойностни неща. Наречи го просто обич. Пак спред мен любовта е оправдание за хората, които все още не са направили прехода към здрава и трайна връзка.

не съм съгласен, че идват "по-стойностни неща" - примерно децата мене не ме кефят толкова, колкото любовта. Или пък общите спомени...

Т.е. любовта за мене е най-важното, всичко останало е притоплена гарнитура за вегетарианци