forum.uni-sofia.bg

Май се сещам за какво става въпрос. За да не изглежда, че се заяждам с тебе или ти с мене, ще изложа идеята си наново. Това ще ти спести търсене из темите, пък и каквато и конкретна мерзост да съм изръсил, първопричините й се коренят в следния ми мироглед Та...

Аз неведнъж съм демонстрирал (не само във форума) почти пълна липса на състрадание към така наречените страни от Третия свят, това е факт. Също така съм с доста несъстрадателна позиция относно смисъла на съществуването на хора, които поради разни причини не са пълноценни членове на обществото, и на всичко отгоре съм твърд привърженик на евтаназията и смъртното наказание. Не ми се навлиза в подробности за смъртното наказание и евтаназията, защото те третират частни, а не общочовешки и общосоциални случаи.
Затова ще се обосновавам за "бедните" и "слабите" където лицемерите от разните комисии в ООН слагат милиарди хора, живущи из целия свят, но неизменно в Африка, южна Азия и Южна Америка, имени бившите колонии на европейските империи.

Та тези бедни и слаби народи имат чистосърдечното ми презрение, граничещо с присмех. Не е съвсем редно от страна индийците, примерно, да обвиняват винаги и за всичко английския радж. Та Индия е имала най-развитата железопътна система извън Европа в началото на 20 век, а сега, благодарение на образованието, внесено от английските сахиби, бавно и мъчително се превръща в световна сила. Като бавното и мъчителното не са по вина на Англия, обещавам ти. Но остави Индия. Африка - във всяка една бивша африканска колония, в момента на оттегляне на колониалната власт, неизменно започват граждански и прочие войни, някои от които се точат и сега. Животинска му работа. И далеч не говоря само за негрите - в арабска северна Африка също лошо се пердашат помежду си и стават за смях дори на Франция. А Африка е безгранично богат континент. Безгранично. Просто някои общества не са узрели нито други да им помагат, нито сами да си помогнат, и отново и отново се хлъзгат сами към самоунищожение. Е как да си съпричастен към Мугабе, към Иди Амин, към Кадафи, към Чарлз Тейлър от Либерия и прочие изверги? И по-точно как да си съпричастен към техните народи, дето гинали, за да изгонят чужденците, само за да имат местен кръволок да ги треби после? Ми пада им се, ега ти! И сега, преди да съм си съградил имидж на пълен идиот, да дам едно сравнение. Както Жокерът ще потвърди, Светоний и неговият труд относно римските императори и следващата интерпетация на К. Варналис по темата са доста калпав извор, НО! - и в двете осезателно се промъква мнението, че римляните сами са си докарали тия сатрапи на главата и сами си ги търпят, по старата система за лудия и двата зелника. Или писмата на Ханс Георг фон Арним, горчиво оплакващ лудостта на германските принцове по време на най-смешно/трагичната война в европейската история - Тридесетгодишната - "Нашата скъпа Германия е вече за смях на всички други царства, защото никой не знае за какво се бием и докога ще се бием." Разбираш линията на мисълта ми - "Човек щото сам си направи и Господ не може да му го направи."

Разбира се, има ред изключения, но не искам да пиша роман, просто илюстрирам идея. И имам склонност да говоря за глупостите и низостите, които хората си причиняват, с доста директни думи, без сантименти. Което не значи, че не съм запознат с трагедиите им и не съм страдал заради тях. Просто вярвам, че средствата за освобождение на един индивид и народ лежат предимно у него и тези, които предпочитат да обвиняват за дереджето си други, а не себе си, не са съвсем прави.
Искам обаче да подчертая, че състраданието към човешката болка не е нещо, което ми е чуждо, дори напротив. Но и не съм толкова чувствителен, че да му отделям значително време и ресурси. Човек по принцип не е твърде предразположен към състрадание, ако той самият не страда.

Сега за Маслоу и неговите месии. Това е интересна теория, но според мен невярна. Хората с убеждението за богоизбраност и наличие на мисия обикновено са амбициозни лидери, чиято публична личност поглъща частната и за да може страстта да водят и напъстват да триумфира по-лесно над прагматичното осъзнаване за собствената незначителност, те притежават една почти неограничена податливост към себезаблуждаване. Което, в редки случаи, дава смайващи резултати - Александър, Жана Д'Арк, Густав Адолф, Наполеон, Хитлер. Това за примери, когато индивидите си вярват до такава степен, че подчиняват волята на другите на своята с лекота, все едно белят картофи . Има и немалък брой примери за добри актьори, изиграли това "месианство" и увлекли народа - Октавиан Август, Юстиниан Велики, Линкълн, Чърчил - но те неизменно нямат легендарния ореол на първите просто защото паметта човешка отсява преструващите се от истински вярващите в звездата си. А в крайна сметка всички сме купчина атоми - така че цялата разлика между нас е в ума и душата и тези, които работят над тях, ги чакат велики дела.

И последно, за въпроса ти за християнството - една от причините заблудени хора да критикуват вярата и нейните опаковки - религиите, са точно подобни неща. Все пак, християнството възниква в определена среда, сред определени хора, с цел да обслужи определени идеи и интереси. Грубо, но факт. В определени периоди от историята християнството се интерпретира различно, за да се постигне нещо конкретно, най-често нечия облага - кръстоносни походи ли не щеш, патриархат ли не щеш, антисемитизъм ли не щеш, инквизиция и т.н. Всичко това обаче не значи, че идеята му е лоша. Мен личният живот на Джизъс не ме интересува, предателството на Юда е рекламен трик, а всички глупости, дошли от догмата, са вече на доизживяване.
Аз не приемам ограниченията в догмите, освен тези, които намирам за част от добрия морал. И независимо от солидното си образование, вярата ми в християноството е жива и така ще си остане, без значение от "изкривяванията" в него. Просто ги игнорирам, а Бог вижда и разбира, убеден съм.

Постът ми стана размазващо дълъг, извинявам се. Но се вдъхнових

Boromir написа: Постът ми стана размазващо дълъг, извинявам се. Но се вдъхнових

Хе - хе, радвам се, че ти повлиях по този начин .

Благодаря за изчерпателните отговори. Скоро ще се включа отново .

И на мен ми хрумна да те питам - Защо според теб, темата на Валадин в Размисли и Страсти е с повече въпроси/постове/страници от твоята? На какво се дължи това?

Надявам се да не се обидиш, и да ми отговориш от позицията не на християнин, или поне човек, който игнорира за момент вярата си и преценява ситуацията ( в смисъл отговори "аз вярвам и ни
що не може...може да ги спестиш )

Какво ще стане с теб, ако разбереш, че цялата ти вяра и целия ти смисъл в понятието Бог, е само вложен от тебе, че е само измислен, и че не е нищо повече , от запълване на някаква липса.....

Второ, какво би могло да те накара да се откажеш от вярата? Да отречеш съществуването на Бога?

И би ли могъл да живееш без Бог? Ако не, ясно. Ако да, как мислиш, че точно ще стане? Какво ще представлява?

Съгласен ли си, религията е илюзия, носеща полза и сигурност? Истината е непоносима и ужасна.

Ники, понеже си в Япония имам няколко въпроса.
първия:
Кога ще те видим пак?
втория:
Запознат ли си с Nomura Center for Lifelong Integrated Education?
Ако да, то изкажи впечетления и как си разбрал за тях, ако не то позаитересувай се и ми опиши впечетленията си, след няколко дни

E точно теб не може да не те уважа с някое въпросче. И първо да си кажа - ти си един от хората, дето като порасна, искам да стана като тях. Или поне ако не харесвах себе си толкоз. :Р

А според мен нищо не ми пречи да съм и твой и Елин брат. Тъкмо пак да ми се изравни броя на братята и сестрите.

Та, първо и най-важно, както и гоги се поинтересува - кога ще дойдеш насам, че да се видим?
Никой ли не ти е поръчал полуоска от Япония?
Има ли нещо тамошно (идея, метод, мисъл), което би се опитал да наложиш тук, като се върнеш?
Какво знае средностатистическият японец за нашата мила родина, освен Котоошу и киселото мляко? :Р
Как би сравнил японската кухня с нашата? Като любими ястия и overall goodness.
Какво мислиш за комбинацията от течен шоколад и сирене? А сладко от ягоди, примерно и сирене?
Какво ще е първото нещо, което ще направиш, когато се върнеш?
С какво най-трудно свикна (или още не си свикнал) там?
По принцип съм виждал Япония само на снимки и филмчета. От една страна са картинки на замъглени хълмчета, черешови дръвчета, бистри поточета, разни семпли и потайни олтарчета насред нищото и 150-годишни майстори на бойни изкуства :Р От друга - влакове стрели, роботи и доста понатъпкани градове. Ако някога отида там, ще е заради първото, макар и да ми е интересно да видя и второто. Според теб, лесно ли ще ми е да стигна до тези извънградски пейзажчета и наситени с блажена идилия места? А ако ида след 15 години, например?
Къде в Япония ти е било най-интересно да отидеш? А в България? (в смисъл градове, музеи, концерти - каквото и да е)
A, и защо, аджеба, все японските версии на разни метъл албуми (за другите нямам впечатление) имат бонус песни, липсващи от европейските версии? :Р
Ох, спи ми се, лека нощ :Р

Kristo написа:И на мен ми хрумна да те питам - Защо според теб, темата на Валадин в Размисли и Страсти е с повече въпроси/постове/страници от твоята? На какво се дължи това?

Защото се въргалям из форума два пъти по-дълго от тебе и около три пъти по-дълго от Валандин. Ерго, доста хора са ме поопознали прилично от писаниците из форума и не е останало много, за което да ме питат, особено пък в отделна тема. Освен това напоследък, последните две години, съм доста по-конфликтен от преди и това е отвърнало милиарди фенове, бивши и потенциални. Което, разбира се, разбива сърцето ми, но ще го преживея някак си.

А, още нещо - тук има по-малко постове, мнения, страници и т.н. защото ти досега по някаква причина не се беше сетил за мен. Което доразби сърцето ми.

Markov написа:
1.Какво ще стане с теб, ако разбереш, че цялата ти вяра и целия ти смисъл в понятието Бог, е само вложен от тебе, че е само измислен, и че не е нищо повече , от запълване на някаква липса.....

2.Второ, какво би могло да те накара да се откажеш от вярата? Да отречеш съществуването на Бога?

3.И би ли могъл да живееш без Бог? Ако не, ясно. Ако да, как мислиш, че точно ще стане? Какво ще представлява?

4.Съгласен ли си, религията е илюзия, носеща полза и сигурност? Истината е непоносима и ужасна.

Не съм се обидил, ноу проблем.

1. А как да го разбера? Тоест, окей, няма неоспоримо доказателство за съществуването на Бог, но няма неоспоримо доказателство и за несъществуването Му. Всъщност в това мое "съществуване" между двете крайности има неустоимо очарование. Още повече, че на мен ми е добре известна липсата, която запълват вярата ми и смисълът, който влагам в Бог - те запълват отчайващата липса на духовност, с която се сблъсквам ежедневно, тоест за мен вярата е щит срещу цялата тиня на тъпота, посредственост и
бездуховност. Този щит не е реален, физически обект, но това, че вярвам в него, го прави доста реален.

2. Не мога да се кълна, че няма да го направя, ей го св. Петър как се проваля именно на такъв тест.
Но ми се струва невъзможно да го направя. Да отрека нещо, дето го има и го няма едновременно, и в което влагам вярата си... Тцъ, неконструктивно е. То е все едно да се откажа от душата си - тоест едва ли ще умра на мига като последствие, но ще загубя значителна част от смисъла си.

3. Ми то аз и сега в определен смисъл живея без Бог - нямам стигми, не ми се е явявал херувим, не се моля по 10 пъти на ден и последно четох религиозни текстове преди поне половин година. Мястото на Бог не е отгоре на главата ми, а там, дето нещата вече са се случили. Тоест Бог не ме командва, Бог ме наглежда и аз знам, че е така, и затова гледам да съм що-годе адекватен в делата си. А живот без подобен коректив... Едва ли ще е нещо качествено различно, но характерът ми вече е фактически оформен в основната си част и аз съм избрал Бог да бъде моят коректив, така че без него ще ми е доста трудно да се приспособя към системата обмисляне-постъпка-последствие.

4. То какво не е илюзия? Великият монолог на Морфиъс от "Матрицата" - всичко "истинско" е просто електрически сигнали, интерпретирани от мозъка. Религията, както и моралът, етикетът, правилата на футбола и особено Конвенцията за правата на човека са просто илюзии, носещи полза и сигурност и известна защита от грубата и трудно поносима истина, че човекът е тор по земята, един от милиардите скакалци, опустошаващи всичко по пътя си и оставящи само още скакалци след себе си. Което важи за всички живи същества и е част от невероятния и безсмислен триумф на живота сред реда на вселената. Та от подобна истина всеки се нуждае от защита. Каквато и да е защита

Стига шегички. Сериозност за момент - религията Е илюзия, но тази илюзия мен лично не ме ослепява за разни други илюзии, маскирани като истини. На мен религията ми дава полза и сигурност, без непременно да елиминира способността ми да функционирам извън рамките й. Така че за мен тя е добро.

Благодаря за въпросите

Стига сме те мъчили с философски размишления . Ето нещо по - лежерно (някои от обичайните ми въпроси):

Вярваш ли в:
...любовта? Защо? Какво е тя за теб? А в любовта от пръв поглед?
...прераждането? Защо? Какво би било то за теб?
...прошката? Защо? Какво е тя за теб?

Надеждата е...?
Щастието е...?
Лъжата е...?
Вярата е...?
Истината е...?

Кое е първото нещо, което ти прави впечатление, когато се запознаеш с някого?
Ако можеше да поправиш само една своя допусната грешка, коя би била тя?
С какви мисли се събуждаш сутрин?

Опиши себе си, използвайки:
*съществително
*прилагателно
*глагол

Обичаш ли да правиш точката на многоточие? Правилно ли е това и в кои случаи?
Какво искаш да оставиш след себе си?
Кой е любимият ти аромат?
А усещане?
В кой град / държава / контитент смяташ да се установиш за постоянно?
Най - голямата ти слабост?
А най - силната ти черта?
Имаш ли главна цел / мисия в живота? Каква?



П.П: Не помня дали в предишните "Р&С" съм ти задавала тези въпроси. Ако е било така, просто не отговаряй на повтарящите се.

gogigagagagigo написа:Ники, понеже си в Япония имам няколко въпроса.
първия:
Кога ще те видим пак?
втория:
Запознат ли си с Nomura Center for Lifelong Integrated Education?
Ако да, то изкажи впечетления и как си разбрал за тях, ако не то позаитересувай се и ми опиши впечетленията си, след няколко дни

Замислям да се прибера нейде през първата половина на август, така че някъде около това време ще съм на линия за форум-срещи

Подобни Lifelong Education центрове има навсякъде, в момента живея зад лъскавата нова сграда на Kagoshima Lifelong Education Center. Като цяло идеята им не е лоша, ако и да посещавам техни мероприятия пределно рядко. За Номура Център не съм чувал и затова действително ще се поинтересувам чрез местните си васали, и после ще пиша. А ти как разбра за туй нещо?

В момента майка ми е в япония на сминар, пък и съм част от българския клон на тази неправителствена организация
иначе разбрах навремето чрез майка ми която беше поканена заради един професор по английска литература...
очаквам да се информираш и после да споделиш впечетления
п.п
опитай се да ми намериш японски yugi карти :
kато dark armed dragon crush card virus & mirror force
моля

Лорд Носферату написа:E точно теб не може да не те уважа с някое въпросче. И първо да си кажа - ти си един от хората, дето като порасна, искам да стана като тях. Или поне ако не харесвах себе си толкоз. :Р

Аз пък искам да съм бил като тебе като малък

Лорд Носферату написа: 1. Та, първо и най-важно, както и гоги се поинтересува - кога ще дойдеш насам, че да се видим?
2. Никой ли не ти е поръчал полуоска от Япония?
3. Има ли нещо тамошно (идея, метод, мисъл), което би се опитал да наложиш тук, като се върнеш?
4. Какво знае средностатистическият японец за нашата мила родина, освен Котоошу и киселото мляко? :Р
5. Как би сравнил японската кухня с нашата? Като любими ястия и overall goodness.
6. Какво мислиш за комбинацията от течен шоколад и сирене? А сладко от ягоди, примерно и сирене?
7. Какво ще е първото нещо, което ще направиш, когато се върнеш?
8. С какво най-трудно свикна (или още не си свикнал) там?
9. По принцип съм виждал Япония само на снимки и филмчета. От една страна са картинки на замъглени хълмчета, черешови дръвчета, бистри поточета, разни семпли и потайни олтарчета насред нищото и 150-годишни майстори на бойни изкуства :Р От друга - влакове стрели, роботи и доста понатъпкани градове. Ако някога отида там, ще е заради първото, макар и да ми е интересно да видя и второто. Според теб, лесно ли ще ми е да стигна до тези извънградски пейзажчета и наситени с блажена идилия места? А ако ида след 15 години, например?
10. Къде в Япония ти е било най-интересно да отидеш? А в България? (в смисъл градове, музеи, концерти - каквото и да е)
11. A, и защо, аджеба, все японските версии на разни метъл албуми (за другите нямам впечатление) имат бонус песни, липсващи от европейските версии? :Р
Ох, спи ми се, лека нощ :Р

1. Еми да, втората половина на август ще да е.
2. Не, и аз също се чудя защо.
3. Да. Дисциплина. И учтивост в отношенията с другите в публичните, здравните и всякакви други институции. Японската бюрокрация е не по-малка от българската, но е несравнимо по-приятна и осезаемо по-ефективна. Заради горните две неща - дисцилина и учтивост.
4. Единици знаят за розовото масло. Някои са чували наша народна музика. Като цяло обаче са мнооого добронамерени към българите.
5. И по двата критерия безапелационна победа за нашОто папу. Но японската кухня има елитни салати, а оризът с къри е амброзия.
6. Не обичам да мешам вкусове. Солено и сладко - хич. Тъй че не бих съсипал сиренето и шоколада на едно сядане.
7. Ще целуна мама.
8. Със стадния инстинкт, маскиран като "отборен дух". И с правенето на неща заради самото правене.
9. В неделя водих група нови чуждестранни студенти точно по такива места - през горите, до местния храм, самурайски къщурки с дзен-градини, после на плаж в един закътан субтропически залив. Невероятно е.
Цяла година живях сред влакове-стрели и тълпи народ и ми опротивя страховито. Заради което напуснах задимена Осака и се установих в сегашната си база, с вулкани, горски реки, стари храмове и олтари, приказно време и много зелено и направо се родих наново Друго яко нещо - и след 1000 години да дойдеш, красивите места пак ще ги има, благодарение на фанатичните усилия на японците да ги пазят и запазят. Само дето сам да тръгнеш от токийското летище да ги търсиш... ще е зор, малко са усамотени повечето. Затова ми звънни, аз ще ти ги покажа, или поне пътечките към тях
10. В България - Търново. Велик град, страхотно място. Япония... хммм. Нагасаки. Мда, то ще да е. Място с много спомени и с много преплетени съдби. И уникална атмосфера.
11. Учудващо много японци харесват учудващо много тежката музика. И предвид нечовешката им покупателна способност (наистина, стряскащо е) и грамадният пазар за музика тук, нормално е бандите и щабовете им да пробват хитрите трикове за привличане на много, много йени от народа. А какъв по-добър трик от "ексклузивни, Джапан-онли" бонус-песни? Дори брат ми ме молеше да му нося албуми на Продиджи оттук не защото ги няма, а защото японските версии със съответните им бонуси били "нечовешки".

И на мене много ми се спи. Мда. Благодаря ти за въпросите, адски хайл и як норвежки блекметъл.

Blood Countess написа:Стига сме те мъчили с философски размишления . Ето нещо по - лежерно (някои от обичайните ми въпроси):

Вярваш ли в:
1. ...любовта? Защо? Какво е тя за теб? А в любовта от пръв поглед?
2. ...прераждането? Защо? Какво би било то за теб?
3. ...прошката? Защо? Какво е тя за теб?

4. Надеждата е...?
5. Щастието е...?
6. Лъжата е...?
7. Вярата е...?
8. Истината е...?

9. Кое е първото нещо, което ти прави впечатление, когато се запознаеш с някого?
10.Ако можеше да поправиш само една своя допусната грешка, коя би била тя?
11. С какви мисли се събуждаш сутрин?

12. Опиши себе си, използвайки:
*съществително
*прилагателно
*глагол

13. Обичаш ли да правиш точката на многоточие? Правилно ли е това и в кои случаи?
14. Какво искаш да оставиш след себе си?
15. Кой е любимият ти аромат?
16. А усещане?
17. В кой град / държава / контитент смяташ да се установиш за постоянно?
18. Най - голямата ти слабост?
19. А най - силната ти черта?
20. Имаш ли главна цел / мисия в живота? Каква?

И аз не си спомням, затова ще отговоря на всички. И така...

1. Вярвам, да. Любовта за мен е красиво допълнение към живота. И увенчаване на взаимността. Любов от пръв поглед май не ме е удряла, но разбирам веднага и завинаги дали има шанс да се развие любов към дадено момиче още в момента, в който я видя. Пак е нещо.
2. Искам да вярвам, че го има и че има смисъл в трупането на разум, опит и знание за вечността. Не е много редно всичко да приключва с изтичане на срока на годност на опаковката, нали така?
3. Не вярвам в прошката. Вярвам във възмездие или обезщетение. Прошката за мен не е израз на великодушие. Дори бих казал напротив, но ще звучи грубо.
4. Крепител, светлина и сила. Но и лош съветник понякога.
5. Щастието е да не те боли нищо. Особено душата.
6. Необходимо зло и словесно изкуство като всяко друго.
7. Вярата е това, което ти посочва пътя напред.
8. Нещо относително.

9. Очите. Без значение от пол, възраст и прочие вторични белези. Винаги гледам очите.
10. Ако се замисля дълго и сериозно, все ще се сетя за нещо. Но съм възприел мирогледа да не съжалявам за отминали дела и не ми се заравя в тях, извинявай.
11. Обикновено с чувство на обич към себе си, леко афектиращо и околния свят. И ако съм сънувал хубав сън, си мисля за него. Ако не е бил хубав, пак.

12. Историк, целеустремен, мисля.
13. Зависи от подлога . Ако много ме е ядосал, точката е крайна . Ама то аз рядко правя подобни компромиси, заради което съм известен с рентабилността си. Не обичам да се занимавам с приключени неща. А едно нещо е приключено не от момента на приключване, а от появата на първата подобна мисъл. Така че точките са си точки. Изключения се отнасят само за много близки/скъпи хора.
14. Гора.
15. На гора след дъжд.
16. На студени чаршафи след гореща вана. Прераждане.
17. Някъде в Шотландия ще да е. Геърлох, Кинлохлевън, Люис... Нейде на тихо и спокойно.
18. Че понякога съм честен до глупост и че се случва да допускам да се възползват от добронамереността ми.
19. Безкомпромисността и упорството в следването на предначертаните планове.
20. Имам. Да съм повече. Все повече.

Ето ме и мен

1. Ще помниш ли великите футболни моменти на ФК Форум СУ
2. Тимчев ли опропасти класирането ни за финала
3. Актуален (не знам дали следиш БГ агенциите): - Черноморец в управата с Фреди Бобич и треньор Балъков, както и новото допълнение Гонсалес (приятел на Сичеро) ще бъдат ли фактор в новото първенство?
4. Обратно на логиката - какво има в България, а в Япония го няма (било в материален или духовен аспект)
5. Любовен - и все пак не си ли почувствал тръпка от пръв поглед към някоя женска , без значение дали е приключила след 2 минути, 2 часа и прочие...
6. Какво ти е мнението... за мен (ааа шегувам се. Това е запазена марка на мустакатото момче Кристо)

Ха, Бетоне, добре, че ми напомни:

Н, какво мислиш за Кристо?