Та... Аз неведнъж съм демонстрирал (не само във форума) почти пълна липса на състрадание към така наречените страни от Третия свят, това е факт. Също така съм с доста несъстрадателна позиция относно смисъла на съществуването на хора, които поради разни причини не са пълноценни членове на обществото, и на всичко отгоре съм твърд привърженик на евтаназията и смъртното наказание. Не ми се навлиза в подробности за смъртното наказание и евтаназията, защото те третират частни, а не общочовешки и общосоциални случаи.
Затова ще се обосновавам за "бедните" и "слабите" където лицемерите от разните комисии в ООН слагат милиарди хора, живущи из целия свят, но неизменно в Африка, южна Азия и Южна Америка, имени бившите колонии на европейските империи.
Та тези бедни и слаби народи имат чистосърдечното ми презрение, граничещо с присмех. Не е съвсем редно от страна индийците, примерно, да обвиняват винаги и за всичко английския радж. Та Индия е имала най-развитата железопътна система извън Европа в началото на 20 век, а сега, благодарение на образованието, внесено от английските сахиби, бавно и мъчително се превръща в световна сила. Като бавното и мъчителното не са по вина на Англия, обещавам ти. Но остави Индия. Африка - във всяка една бивша африканска колония, в момента на оттегляне на колониалната власт, неизменно започват граждански и прочие войни, някои от които се точат и сега. Животинска му работа. И далеч не говоря само за негрите - в арабска северна Африка също лошо се пердашат помежду си и стават за смях дори на Франция. А Африка е безгранично богат континент. Безгранично. Просто някои общества не са узрели нито други да им помагат, нито сами да си помогнат, и отново и отново се хлъзгат сами към самоунищожение. Е как да си съпричастен към Мугабе, към Иди Амин, към Кадафи, към Чарлз Тейлър от Либерия и прочие изверги? И по-точно как да си съпричастен към техните народи, дето гинали, за да изгонят чужденците, само за да имат местен кръволок да ги треби после? Ми пада им се, ега ти! И сега, преди да съм си съградил имидж на пълен идиот, да дам едно сравнение. Както Жокерът ще потвърди, Светоний и неговият труд относно римските императори и следващата интерпетация на К. Варналис по темата са доста калпав извор, НО! - и в двете осезателно се промъква мнението, че римляните сами са си докарали тия сатрапи на главата и сами си ги търпят, по старата система за лудия и двата зелника. Или писмата на Ханс Георг фон Арним, горчиво оплакващ лудостта на германските принцове по време на най-смешно/трагичната война в европейската история - Тридесетгодишната - "Нашата скъпа Германия е вече за смях на всички други царства, защото никой не знае за какво се бием и докога ще се бием." Разбираш линията на мисълта ми - "Човек щото сам си направи и Господ не може да му го направи."
Разбира се, има ред изключения, но не искам да пиша роман, просто илюстрирам идея. И имам склонност да говоря за глупостите и низостите, които хората си причиняват, с доста директни думи, без сантименти. Което не значи, че не съм запознат с трагедиите им и не съм страдал заради тях. Просто вярвам, че средствата за освобождение на един индивид и народ лежат предимно у него и тези, които предпочитат да обвиняват за дереджето си други, а не себе си, не са съвсем прави.
Искам обаче да подчертая, че състраданието към човешката болка не е нещо, което ми е чуждо, дори напротив. Но и не съм толкова чувствителен, че да му отделям значително време и ресурси. Човек по принцип не е твърде предразположен към състрадание, ако той самият не страда.
Сега за Маслоу и неговите месии. Това е интересна теория, но според мен невярна. Хората с убеждението за богоизбраност и наличие на мисия обикновено са амбициозни лидери, чиято публична личност поглъща частната и за да може страстта да водят и напъстват да триумфира по-лесно над прагматичното осъзнаване за собствената незначителност, те притежават една почти неограничена податливост към себезаблуждаване. Което, в редки случаи, дава смайващи резултати - Александър, Жана Д'Арк, Густав Адолф, Наполеон, Хитлер. Това за примери, когато индивидите си вярват до такава степен, че подчиняват волята на другите на своята с лекота, все едно белят картофи
. Има и немалък брой примери за добри актьори, изиграли това "месианство" и увлекли народа - Октавиан Август, Юстиниан Велики, Линкълн, Чърчил - но те неизменно нямат легендарния ореол на първите просто защото паметта човешка отсява преструващите се от истински вярващите в звездата си. А в крайна сметка всички сме купчина атоми - така че цялата разлика между нас е в ума и душата и тези, които работят над тях, ги чакат велики дела.И последно, за въпроса ти за християнството - една от причините заблудени хора да критикуват вярата и нейните опаковки - религиите, са точно подобни неща. Все пак, християнството възниква в определена среда, сред определени хора, с цел да обслужи определени идеи и интереси. Грубо, но факт. В определени периоди от историята християнството се интерпретира различно, за да се постигне нещо конкретно, най-често нечия облага - кръстоносни походи ли не щеш, патриархат ли не щеш, антисемитизъм ли не щеш, инквизиция и т.н. Всичко това обаче не значи, че идеята му е лоша. Мен личният живот на Джизъс не ме интересува, предателството на Юда е рекламен трик, а всички глупости, дошли от догмата, са вече на доизживяване.
Аз не приемам ограниченията в догмите, освен тези, които намирам за част от добрия морал. И независимо от солидното си образование, вярата ми в християноството е жива и така ще си остане, без значение от "изкривяванията" в него. Просто ги игнорирам, а Бог вижда и разбира, убеден съм.
Постът ми стана размазващо дълъг, извинявам се. Но се вдъхнових
.
)
