Днес свърнах с колелото до библиотеката и си взех първия том на руския роман "Блокада". Общо три тухли единички са...по 700 страници някъде. Но явно си заслужава! ЩЕ я изпапкам до октомври...DID_miss написа:Malizia,ние също не си избираме единия от двамата диктатори,просто обсъждаме.Всъщност идеята на темата ми не беше Сталин ИЛИ Хитлер,а сблъсъка помежду им и последиците от това,но няма значение.Така или иначе няма как да избягаме от въпроса за личностите им...
Vintersorg,кажи нещо за блокадата на Ленинград,и аз искам да поназнайвам нещичко...
Не знам какво мога да ти кажа за Ленинград, дид мис! Просто всяка дума би била слаба и безполезна...така че нека ти пейстна едно кратко разказче, което ми показаха, за мащабите на ужаса и трагизма в тая злощастна война (за Ленинград е):
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНА КУРАБИЙКА
Едно момченце минавало по заснежената улица. Насреща му се появил камион. Може би от фронта. Колелата буксували по заледения паваж, затова шофьорът карал бавно. Бил много ожесточен. По снега се търкаляли трупове и едва се мъкнели живи сенки, а той с нищо не можел да помогне. Тогава видял момченцето и изведнъж някаква неочаквана и особена жал свила сърцето му. Той ударил спирачка, измъкнал изпод седалката една курабийка, твърда като камък, притичал до момченцето и му я пъхнал в ръката.
Момченцето от изненада нищоне казало, а после, когато камионът свърнал зад ъгъла, опитало курабийката със зъби и се убедило, че е истинска. Сигурно сума време беше се валяла пд седалката сред парцалите, вмирисани на бензин, та самата курабийка също се била омирисала на бензин.
Момченцето вървяло и се вълнувало: какво да направи с курабийката? Вкъщи не я извадило от палтото и майка му, като минавала през коридора, попитала защо ли къщата мирише на бензин? Момченцето било решило да си я изяде през нощта, без никой да го види, и си легнало с курабийката. Майка му и баба му дълго не заспивали, а то се срамувало да ядеподзавивката, затова само огризвало щърбинките на курабийката. И тя от зъбчато колелце се превърнала в обикновено. Момченцето заспало с курабийката и цяла нощ сънувало камиони: те летели с ослепително блеснали фарове и въздухът наоколо бил напоенс аромата на бензин.
Момченцето се събудило рано, лежало с отворени очи и гледало как майка му се стяга за работа.Тя се обличала безкрайно бавно, сякаш обувките й, роклята, палтото тежали бог знае колко и й било тежко да ги вдигне. И когато майка му отишла в кухнята, момченцето скочило отлеглото, отхапало бързо последните три ръбчета и пъхнало курабийката в чантата на майка си.
Майката била лекарка. Тя минала да види болните и цял ден се занимавала с разни работи. А малко преди края на работното време бръкнала в чантата да извади някаква тетрадка и изумена извадила курабийката. Взела да се вглежда внимателно в лицата на колеги и болни и си мислела: някой от тях е, но кой? Но лицата им били същите като друг път и майката се объркала, понеже не знаела на кого да благодари. Когато си тръгвала, тя се усмихнала на всички и им казала: “Благодаря!”
Носела курабийката и се радвала. И просто усещала вече мига, в който ще я даде на сина си. И когато се прибрала, пак се учудила, защото изминала обичайния си път за двадесет минути по-малко отколкото винаги.
Вечерта тъжно прегърнала момченцето си и му подала курабийката. Момченцето така се слисало, че не искало да я вземе. После грабнало курабийката и с големия нож я разрязало на четири: две парченца за майка му и баба му, едно за него и едно заИсак, неговия приятел, който бил на смъртно легло.
Майката взела частта си, разрошила косата на момченцето си и му казала с някакъв променен глас:
-Добре...Такъв бъди...
и след това Берлинския Конгрес ни смалява. по същата причина не подкрепя Съединението - дори и държава като тогавашната Русия не може да издържи на напрежението след 2 войни (Кримската и Руско-Турската).
Може, но аз не казах, че толкова безрезервно го вярвам написах "уж" 
