Знам, че би трябвало да ми е жал за него, защото същинското му пропадане започна със здравословните проблеми на жена му. Но споменът за онзи финал, дето Ебдън може и да го преживее, но аз - никога, ме лиши от способността да го съжалявам кой знае колко. Да го побият още мъничко, пък после вече дано се закрепи, щото не е лош играч.
Колкото до Али - да, от една страна си носи безспорна вина за загубата на първите 3 от 4-те изгубени фрейма. Но помисли си - не е ли просто намеса на съдбата? Да водиш 3 пъти с над 60 точки, да пропуснеш 3 пъти фреймбол и 3 пъти съперникът ти да успее да разчисти масата и да ти измъкне фрейма под носа?
Аз такова нещо не бях виждала досега (а гледам снукър от световното през 2005, даже май от Чайна оупън тогава), за теб не знам. Просто всички обстоятелства бяха срещу англичанина, никак не беше справедливо. Ти казваш, че няма да е проблем да навакса изоставането... обективно погледнато, ако зависи само от способностите му, това е съвсем така. Но като се има предвид, че вместо да започне сесията с 5 (или дори 6) фрейма преднина, започва с 2 фрейма пасив и със съзнанието, че съдбата/късметът/каквото е там явно му е обърнал/а гръб. Просто всичко ще е въпрос на психика и много се надявам да не се е пречупил.
Честно - има 2 мача, след които съм била като болна: финалът Ебдън - Дот и онзи мач на световното по-миналата година... сещаш се - ШМ - Матю Стивънс. Тогава ми идеше да се разрева от яд, сериозно. Ако Робърсън бие Картър, ще е третата ми подобна мъка.
А за Коуп... нарочно не пиша много. Само стискам палци особено сериозно, макар да ми се струва, че накрая ще имаме логичен завършек, което би било жалко. Момчето (точно 15 дни по-голям от мене, впрочем
) заслужава да продължи напред, супер сърцата игра показва 
Селби, Робъртстън и Мърфи ще се поопънат и ще стане мача, но maybe next time. Между другото много ми хареса играта на Коуп. 
)
