forum.uni-sofia.bg

renesanz написа:само който знае какво причинява тя може да каже какво е

В такъв случай аз знам. Но няма да ви кажа, продължавайте да си блъскате главите. Иначе няма да е интересно

Любов
Всичко. Началото. Финалът. Случващото се между тях. И след това.
Не можеш да кажеш, че няма любов, след като си обичал.
Адски грозно е клиширана. И все пак любовта наистина е в състояние да осмисли деня ти, света ти, целия ти живот, пък нека да е за няколко мига само.

И още нещо - любовта не е онзи зловещ прилив на хормони. Любовта е онова, което те задържи след като той отмине.

И за финал - най-краткото любовно стихотворение според брат ми, който му стана и неволен автор:

Ти си
денят ми

Любовта е... доходоносен бизнес

Циндил-Пиндил написа:Любовта е... доходоносен бизнес

Колко доходоносен?

Xenon написа:

Циндил-Пиндил написа:Любовта е... доходоносен бизнес

Колко доходоносен?

Зависи кои са бизнес партньорите ти

Циндил-Пиндил написа:

Xenon написа:

Циндил-Пиндил написа:Любовта е... доходоносен бизнес

Колко доходоносен?

Зависи кои са бизнес партньорите ти

И кои са най-доходоносните?

Xenon написа:

Циндил-Пиндил написа:

Xenon написа:

Циндил-Пиндил написа:Любовта е... доходоносен бизнес

Колко доходоносен?

Зависи кои са бизнес партньорите ти

И кои са най-доходоносните?

Не се отказваш
Тези, които не си губят времето в дефиниране на либофта по разни форуми.

бтв, Дива Магия, да поздравиш брат си - момчето е завършен поет На колко години е?

Циндил-Пиндил написа: бтв, Дива Магия, да поздравиш брат си - момчето е завършен поет На колко години е?

Чшшш, не се е*авай с батко

Не се, ве Хареса ми, затова повдигнах на въпрос

сега като ви четох цитатите в началото, се сетих за един стих на Пушкин, в превод ще звучи нещо такова: "Колкото повече обичаме жената, толкова по-малко й харесваме" - аз лично мисля че човекът си е бил съвсем прав като обичаш някого толкова много, че правиш абсолютно всичко за него, това обикновено води до загуба на интерес от негова страна.. поне това са моите наблюдения, де да знам, при вас може да е различно, оспорете ме

Циндил-Пиндил написа:Не се, ве Хареса ми, затова повдигнах на въпрос

Ти така ще кажеш Достатъчно голям е, че да е минал през 300 дефиниции за любовта и все още да не се е спрял на нито една.
То това се случва с всички, така или инак

Ай още едно стихче, този път истинско и от истински поет:
(това по темата що е любовта)

Калоян Стаматов:

откровение VI: ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ (из "Еготеистични откровения")

С ръцете ти се галя по моето лице.
Със твоите очи на мен си се любувам.
Обичам се до лудост със твоето сърце.
Със дивата ти ревност до болка се ревнувам.

Чрез тебе аз изгарям по себе си от страст.
Посредством твойта женственост безкрайно мастурбирам.
"Красиви са очите ти!"-изричам често аз,
във гланца им защото сам себе си съзирам.

По себе си тъгувам със твоята печал.
В съня ти се сънувам-прекрасен,верен,искрен.
Обичам се,защото за мене ми е жал.
Обичам те,защото чрез тебе се осмислям...

"В сърцето на един мъж има място само за една истинска любов, докато в сърцето на жената тяхната бройка е неуловима."
еми как да дам дефиниция на любовта като тя винаги е различна...

'Но любовта винаги е нова. Няма значение дали оби¬чаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си — ви¬наги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води нанякъ¬де. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защо¬то няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъс¬нем плодовете. Където и да се намираме, трябва да тър¬сим любовта, дори това да означава часове, дни и седми¬ци на разочарование и печал.
Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.
И ни спасява.'
"Край Река Пиедра седнах и заплаках"

Ice_Spirit написа:'Но любовта винаги е нова. Няма значение дали оби¬чаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си — ви¬наги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води нанякъ¬де. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защо¬то няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъс¬нем плодовете. Където и да се намираме, трябва да тър¬сим любовта, дори това да означава часове, дни и седми¬ци на разочарование и печал.
Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.
И ни спасява.'
"Край Река Пиедра седнах и заплаках"

така е,винаги е нова. много е хубаво

Любовта е кратка,силна и свършва там,където започва обичта и много по-важните неща за 2ма човека.