Страница 3 от 4

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 26 Фев 2009, 00:48
от Мила
theDarkSite написа:гласувах за теб толкоз пъти, че ще е грехота да не те разпитам :mrgreen:
Be my guest както се казва. Ще отговарям с удоволствие :)
1. Как се зариби по фантастиката?
Ами като бях по-малка четях предимно каквото ми даваха нашите. А баща ми четеше много фантастика. Сега чете почти само фентъзи.
2. Коя ти беше първата НФ книга, на кой и какво впечатление остави у теб?
Първото нещо, което успях да прочета изобщо е заглавието на "Бойно поле Земя". Стоеше върху пералнята в кухнята, аз я гледах - беше с някаква много готина корица и питах майка "А как така бойното поле е на земята?" Не разбирах заглавието. Тя се шашна, че изобщо съм го прочела. Нашите се бяха отчаяли едно време, че съм безкрайно тъпа, защото не можех да разбера какво общо имат буквите е,л и а с дървото ела, но... :)
3. Как разбра за Аргус, и изобщо какво знаеш за българската НФ и какво ти е мнението за нея? и 5. Българска НФ или Чуждоезична НФ? и защо?
История на книгата, човек. Най-трудния, но и интересен предмет миналата година. А и наскоро им търсех сайта в нета, естествено се оказа, че нямат такъв.

Има страхотна българска фантастика има и ужасяващо некадърни автори, които не мога да си обясня как са стигнали до печат. Примерно един Георги Малинов е уникално добър, да не говорим за Елена Павлова, Николай Теллалов... Проблемът на българската фантастика е, че ... уф. В момента българска литература изобщо продават добре предимно Жанет-45 и Сиела. Жанет-45 защото много се стараят с оформление и подбор, Сиела защото набиват много, ама много пари в реклама и правят книгите така че да приличат на преводни. No соц-реалности. Яко е. И се харчат. А "Аргус" примерно... някой да разбира, че е излязла нова книга на това издателство? Няма представяне в бтв, Нова и по вестниците. Рядко дори в специализираните за фантастика сайтове се появява информация за тези книги. Просто е лоша маркетингова политика.

А иначе зависи много от автора. Предпочитам предимно чуждата фантастика, защото е необременена. Българските автори винаги обясняват твърде много. Описват бъдещето чрез миналото. А един Дан Симънс ти тръсва Одисей, Ада и Илион на главата и ти казва - оправяй се. Хъм. От друга страна има брутално добри фантастични разкази. Това е - българските автори пишат много по-добри разкази, отколкото романи. Ето примерно една от последните антологии на Аргус - "Знойни хоризонти" егаси яката книга, просто нямам думи.

И кориците й е добра, малко Giger, ама по-жива.

4. Падаш ли си по диаболизма :P
Не знам. Ако е добре изпълнено - да.
6. Ако имаш собствено издание, кой ще е първият автор, който ще издадеш (като говорим за цялостно издаване на творчеството му ;) )
За кой ще ми стигнат парите за авторски права е по-големият въпрос. Селинджър. Искам непреведените книги на Бегбеде. Стайнбек и "На изток от рая". Джейн Остин я издават добре, но може Емили Дикинсън.
7. Като изключим фантастиката, по какви други жанрове си падаш?
Аз чета почти всичко. В момента - The Host на Стефани Майер, Media sapiens на Сергей Минаев си правят компания със "Строежът на държавата" на Фукуяма.
Но освен фантастика и фентъзи обичам съвременна проза, магически реализъм, книги тип дневник, викторианските романи на Джейн Остин, приключенските на Карл Май и исторически, всякакви.
8. А автори?
Леле... Хайнлайн, Дан Симънс, някои неща на Зелазни, Шекли (бих издала събрани съчинения на Шекли всъщност), Бюджолд, Селинджър, Бегбеде, Пабло Неруда, Исабел Алиенде, Богдан Русев, Фани Попова-Мутафова, Амели Нотомб, Жоржи Амаду, Стайнбек, Лукяненко, Нийл Геймън, Мартин, Джоан Харис, Астрид Линдгрен, приказките на Николай Райнов, Димов, Оскар Уайлд, Джейн Остин,... не мога, изпускам много...
9. Помниш ли коя ти беше първата прочетена книга, ако изключим детските книжки и задължителните от училище, т.е. първата, която по твое собствено желание си прочела?
Или Винету, или Тримата мускетари. А от не-детските - "Наемнците на Дендарий"
10. Кои книги би искала да видиш филмирани ^^
Така или иначе ще се разочаровам, не искам. Добре де. "Фрайди" да кажем. "КОРАЛАЙН", ама то това предстои. "Откриването на Америка от турците" на Амаду би била забавен филм.
Утре ще имаш 10 въпроса, свързани с градчето ни, а петъка, 10, свързани с теб ;) Само да ги доизмисля :lol:
Очакавам с нетърпение. Дано ти харесат отговорите ми.

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 26 Фев 2009, 00:53
от camel
Какво би направила за много пари?

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 26 Фев 2009, 13:30
от Мила
Снощи бях скапана, днес тъкмо написах всички отговори и форумът умря. Ще ви отговарям довечера :)

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 26 Фев 2009, 22:59
от Мила
Лорд Носферату написа:Бе я и аз стига съм мълчал кат' пукъл ми да питам нещо :)
Какво, какво... хм...

Ох, тия дни съм на вълна астрофизика :P
E, щом е астрофизика... :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

1. Ще открием ли извънземните преди те да открият нас? Или някое от тези вече е ставало?
Едва ли. Колкото и да обичам теории на конспирацията, не вярвам, че има правителство или правителствена структура, способна да потули значимо събитие като Първия контакт. Особено пък с жив представител на инопланетна цивилизация. А и според мен, извънземните не биха се приземили някъде на майна си райна в дивата пустуш. Колкото до другата част от въпроса - по-вероятно е нас да ни открият. Човечеството още не може да си подаде носа навън от собствената си галактика. А и за изграждане на стабилна космическа програма и развитие е нужно обединение - т.е. докато имаме междуособни, грозни, кървави войнички за територия, нямаме шанс да притежаваме звездите.
2. За или против тераформирането на други планети си? А на Луната?
Естествено, че съм за, даже ще съм първата, която ще се нареди на опашката към кораба... Само че, нямаме технологиите, знанието и моралната готовност да го направим.
3. По-удачно ли е да създадем база на Луната и от там да тръгнем към Марс, вместо да изпращаме ракетите направо от Земята?
Поетапно винаги е по-лесно. Обаче в един момент колонията на Луната ще развие национално самосъзнание (справка "Луната е наставница сурова") и ще иска независимост.
4. Телепортиране на фотони вече е осъществено, но кога, според теб, ще може да се телепортират хора? 50г.? Век?Никаква идея, но бих се изкефила. Ще ми спести проблемите с местенето.
5. Кой вариант за осъществяване на пътуване със скорост по-бърза от тази на светлината намираш за най-реалистичен? Ъм, вълшебна метла. Определено.
6. Кой елемент от научната фантастика искаш да видиш постигнат в реалния живот? Създаването на т. нар. идеално общество. Не диктатурите от Еквилибрим и Гатака, а Утопията. Решаването на всички медицински проблеми. Личният рай на всекиго ("Звездна сянка" на Лукяненко), отглеждането на изкуствени органи, отворените бракове, строгите закони, легализиращи, но и канализиращи проституцията, наркотиците... такива положителни неща предимно.
7. А кой се надяваш никога да не видиш?
Фаренхайт 451
8. Все повече неща преминават от научната фантастика в научната реалност. Това ще направи ли жанра по-малко привлекателен? Или повече? Или въображението ни ще продължи да поддържа достатъчна преднина пред възможностите ни?
Хахаха, какъв въпрос ми зададе.

Първата си сериозна криза, научната фантастика изживява в края на 50те години, когато голяма част от сюжетите се превръщат в действителност - ядрената заплаха, полетите в космоса, кацането на луната. Вместо да западне, обаче, тя просто започва да се рои на жанрове - появяват се антиутопията, военната фантастика (Брарярската сага на Бюджолд е подходящ пример за военна НФ), по-късно киберпънка, жанра, с който Зелазни сам описва работите си - т.нар. от него научно фентъзи....Според мен, сега авторите имат много по-голяма възможност да се развихрят, защото не трябва да обясняват какво по дяволите е това компютър, днес в крайна сметка всеки знае какво е рам памет... Та така, могат да се съсредоточат върху създаването на история, а не описването на подробности...

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 26 Фев 2009, 23:00
от Мила
camel написа:Какво би направила за много пари?
Тони, всеки си има цена. Ако ми предложат достатъчно, бих направила всичко, което поискат от мен.

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 26 Фев 2009, 23:07
от theDarkSite
Бургаски въпросчета :mrgreen:

1. Би ли се върнала да си живуркаш в Бс след като завършиш?
2. Любими места в Бс :roll:
3. А омразни :lol:
4. С какво ще помниш винаги Бургас?
5. А какво би искала да забравиш свързано с него :P
6. Какво би променила в Бургас ако имаше възможността :roll:
7. С какво би отличила Бургас от другите български градове?
8. Какво би препоръчала на човек, който никога не е бил в Бургас, да види първо?
9. Бургаският плаж или извънградски?
10. София или Бургас :roll:

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 26 Фев 2009, 23:17
от Мила
theDarkSite написа:Бургаски въпросчета :mrgreen:
1. Би ли се върнала да си живуркаш в Бс след като завършиш?
Не. От една страна е мноого трудно да създадеш печелившо издателство извън София. от друга в Бургас просто ми е тясно.
2. Любими места в Бс :roll:
Groovy, морската, новите камъни на часовника, много е приятно като напече слънце, водната пързалка, вълнолома на пристанището
3. А омразни :lol:
Силвър, Бакарди...местата на които си правиш среща само за да те видят, че си там...
4. С какво ще помниш винаги Бургас?
Бургас не е спомен, а диагноза. Не се забравя.
5. А какво би искала да забравиш свързано с него :P
Глупости, които съм правила. Хора.
6. Какво би променила в Бургас ако имаше възможността :roll:
Курортния манталитет, местния шовинизъм,... бих забранила издигането на високи сгради в центъра и реновирала старите. Бих дала на библиотеката най-после сградата, която заслужава.
7. С какво би отличила Бургас от другите български градове?
Море, нафта и едно особено усещане, че колкото и дълга да е зимата, юни винаги идва, по-шумен и пъстър от предишния
8. Какво би препоръчала на човек, който никога не е бил в Бургас, да види първо? Малките улички зад хотел България. Морската.
9. Бургаският плаж или извънградски?
Към пристанището, но защото ме мързи. Иначе най-добре на Крайморие
10. София или Бургас :roll:
В момента София.

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 26 Фев 2009, 23:49
от АРМЕНКА
Като заговорихме за море и морски градове,я ми кажи:

1.Харесваш ли Варна?Ако да-защо ?Ако не-пак защо ?
2.Съществува ли,според теб,съревнование между бургазлии и варненци и защо?
3.Какво не харесваш в манталитета на варненци...?

Понеже си готина,няма ти се сърдя,ако ми оплюеш любимата Варна :)

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 27 Фев 2009, 01:04
от Лорд Носферату
Мила написа: Само че, нямаме технологиите, знанието и моралната готовност да го направим.
Ми за Марс имаме. Затопляме с парникофф ефект, пренасяме разни водорасълчета, мъхчета, дори тревички от тук (ако там не почнат да се развиват местни, де. колко му е?) и готово (готово след 150+ години, де) Хората, които заживеят там, ще привикнат, ще се променят или дори ще си помогнат малко генно инженерство - накрая ще се пригодят към по-леката гравитация и други такива. Те туй ще са марсианци. Ама си права за самосъзнанието и независимостта. Може да решат да се борят с Земята кой ще препикае повече астероиди. Но може дотогава да можем да си подадем носа, че и задника от Слънчевата система и да имаме повече общи интереси, отколкото различия. Как мислиш, кое е по-вероятно?
Във всеки случай ни е нужна поне още една планета. Че хич не са малко астероидите, дето могат да ни очистят като... ми като астероид динозаври.

Морална готовност - имаш предвид дето някои са против, че както съсипваме земята, поне да не съсипваме други планети? Хич не разбирам тези идеи. Ако можем да направим някое парче скала в Земьоподобно парче скала, защо да не го направим? И защо да не живеем на него? Садим си зеле, ядем зеле. Правим си Земя, ползваме си Земя. Освен това с развитието на тераформирането, задължително ще научим неща, с които да подобрим положението и тук. Да превърнем пустините в градини, примерно.
Ако става въпрос за заселване на вече земеподобни планети и тяхното скапване, вече разбирам. Но пък аз съм напълно готов да приема ролята ни на паразит, който да скача от планета на планета и да я прави на нищо. Споделяш ли това мое егоцентрично или по-скоро човекоцентрично виждане?

И като цяло оптимистично ли си настроена към бъдещето ни откъм космически работи? Ще излезем ли там, навън, преди да се самоскапем до неузнаваемост и да се върнем в тъмните векове?

И кое е по-вероятно - първите извънземни, които видим, да искат да ни светят масълцето или да ни канят/приветстват в голямото галактическо общество?

А замисляла ли си е, че (поне в нашата галактика) може наистина да сме първия вид, който ще излезе сред звездите? Възможно ли е?


И едно книжно въпросче. Наскоро излезе Physics of the impossible на Michio Kaku. Имаш ли идея къде из София биха я продавали поне в близко бъдеще на английски? Защото ме мързи да чакам превод :Р

Мила написа: 5. Кой вариант за осъществяване на пътуване със скорост по-бърза от тази на светлината намираш за най-реалистичен? Ъм, вълшебна метла. Определено.
Тарикат :Р Адски неудобен транспорт за мъже :Р

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 27 Фев 2009, 02:01
от Jamesmagno
Какво придава смисъл на живота ти?

Как се виждаш след мноого години?

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 27 Фев 2009, 11:44
от Мила
Лорд Носферату написа: Ми за Марс имаме. Затопляме с парникофф ефект, пренасяме разни водорасълчета, мъхчета, дори тревички от тук (ако там не почнат да се развиват местни, де. колко му е?) и готово (готово след 150+ години, де) Хората, които заживеят там, ще привикнат, ще се променят или дори ще си помогнат малко генно инженерство - накрая ще се пригодят към по-леката гравитация и други такива. Те туй ще са марсианци. Ама си права за самосъзнанието и независимостта. Може да решат да се борят с Земята кой ще препикае повече астероиди. Но може дотогава да можем да си подадем носа, че и задника от Слънчевата система и да имаме повече общи интереси, отколкото различия. Как мислиш, кое е по-вероятно?
Във всеки случай ни е нужна поне още една планета. Че хич не са малко астероидите, дето могат да ни очистят като... ми като астероид динозаври.
Всичко това ще доведе до това, че хората на тази планета няма да се чувстват повече земляни. Дори да се създат различни национални колонии в един момент те ще се обединят. И те ти Марс, обстрелващ Земята с астероиди. Защото за там няма да замине сульо и пульо или опитни плъхове извадени от затворите - ще има конкурси, ще искай iq минимум 110, физическа пригодност, бла. И в един момент ще се окаже, че заселниците са генетично по-добри от останалите на земята. А някак си не си представям голямото обединение в полза на голямата идея....
Морална готовност - имаш предвид дето някои са против, че както съсипваме земята, поне да не съсипваме други планети? Хич не разбирам тези идеи. Ако можем да направим някое парче скала в Земьоподобно парче скала, защо да не го направим? И защо да не живеем на него? Садим си зеле, ядем зеле. Правим си Земя, ползваме си Земя. Освен това с развитието на тераформирането, задължително ще научим неща, с които да подобрим положението и тук. Да превърнем пустините в градини, примерно.
Ако става въпрос за заселване на вече земеподобни планети и тяхното скапване, вече разбирам. Но пък аз съм напълно готов да приема ролята ни на паразит, който да скача от планета на планета и да я прави на нищо. Споделяш ли това мое егоцентрично или по-скоро човекоцентрично виждане?
Говорих за това, че човечеството се възприема като единствената разумна раса. Представи си, че на някоя планета има пихтиести, червеи, с които по сила на разума не можем да се мерим. Тогава какво правим? Мислиш ли, че човекът, кото се смята за перлата на еволюцията би се съгласил да се съобразява с някакви си пихтиести червеи? Но за едно си прав - колонизацията е единственият шанс на човечеството да оцелее. За Земята обаче работите не отиват на добре, защото както казах, тук ще остане само онази измет, която не може да мине през цедката.
И като цяло оптимистично ли си настроена към бъдещето ни откъм космически работи? Ще излезем ли там, навън, преди да се самоскапем до неузнаваемост и да се върнем в тъмните векове?
Зависи. В космическите програми се наливат страшно много пари и пак има някакви минимални резултати. Например, че Плутон вече не е планета. Обаче още повече пари се наливат в неща като разработка на биологични оръжия, петролни войни и прочее гадни работи, които пацифист като мен не обича. Та така, докато не изчистим проблемите долу, няма да можем да стигнем горе.
И кое е по-вероятно - първите извънземни, които видим, да искат да ни светят масълцето или да ни канят/приветстват в голямото галактическо общество?
Ха. Ми зависи какви митове са имали. Виж как инките и маите посрещат конквистадорите. И какъв е резултатът. По-вероятно е, да са много резервирани и да ни приветстват с добре наточени ножове.
А замисляла ли си е, че (поне в нашата галактика) може наистина да сме първия вид, който ще излезе сред звездите? Възможно ли е?
Зависи дали има пихтиести червеи на Марс.
И едно книжно въпросче. Наскоро излезе Physics of the impossible на Michio Kaku. Имаш ли идея къде из София биха я продавали поне в близко бъдеще на английски? Защото ме мързи да чакам превод :Р
Литеатура на чужди езици - КНИГОМАНИЯ. Може да ги питаш, дали може да я поръчаш.

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 27 Фев 2009, 12:03
от Лорд Носферату
Бе в началото вярно само избрани ще ходят, ама по-натам и изметта ни ще плъзне по космоса. Няма начин.

Благодаря за съвета за книгата :)
ъх, 45 лв. На следващата заплата ще е :Р

ПП: What the...
http://import.book.store.bg/product/id- ... s-41-.html 460лв!? Добре, че не си търсех тази :shock: В амазон е 100 долара. Тия са луди. :shock:

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 27 Фев 2009, 14:25
от gogigagagagigo
Я влязох в форума и какво да видя?
Мила на разпит, прекрасно! :twisted:
Така кажи сега кога ще излезеш от този ПМС и как ще си се маскирала в Неделя?

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 27 Фев 2009, 20:58
от Мила
Ти болен ли си, аз ПМС нямам. Или поне успешно го избивам със сглобяване на бюра. Питайте И. какъв бог на кръстата отвертка съм :)

PS.
Вариатетна актриса от 40те ;)

Re: Размисли и страсти с Мила

Публикувано на: 27 Фев 2009, 22:22
от Мила
Jamesmagno написа:Какво придава смисъл на живота ти?

Как се виждаш след мноого години?

Иво, какви са тези философски въпроси?

Смисъл на живота ми придава всичко, което правя всеки ден - работата, университетът, приятелите и the loved ones. Придават му смисъл разходките в парка и хубавите книги, бирите с приятели и безцелното мотане. Мечтите, които имам. Най-якото нещо на света е да си легна вечер, да затворя очи и да си спомням за изминалия ден - и това да ме кара да се усмихвам.

Не смея да си правя планове все още. След мноого години искам да имам издателство, което да е успешно - разбирай комерсиално. Не държа на елитарната литература, а на тази, която стига до хората и респективно ще ми даде възможност да изпълня собствените си мечти. Искам да пътувам...

и разбира се да има някой специален човек, при когото да се завръщам.