Страница 3 от 5
Re: Унижението
Публикувано на: 04 Фев 2009, 02:23
от Kristo
Да изтрият мнение на Търг!? О, какво унижение ще е за нея!!!
(тва ми е по темата бтв...)
Re: Унижението
Публикувано на: 04 Фев 2009, 21:12
от ^PrincessA^
Търговецът на кристал написа:Boromir написа:...
Тцъ. Няма.
Искам да видя утре с колко мнения ще съм олекнала, след като минат модовете. Такъв бесен флъд не е имало отдавна.

Модовете /сред които се числиш и ти всъщност/ нямат никакво намерение да трият подобен спам. Ако той продължи темата просто се заключва - и без това явно не е от съществена важност.
Re: Унижението
Публикувано на: 04 Фев 2009, 21:36
от Мила
Никога, по никакъв начин не бих засегнала нарочно чувствата на някого. Не и пред хора. Едно е да се дърляме и заяждаме, но спортсменски. Едно е насаме да си правим скандали. Но никога наистина никога не бих наранила някого целенсочено, с единствената цел да го видя унизен и смазан. Защото са го правили с мен и знам точно колко е гадно.
Re: Унижението
Публикувано на: 04 Фев 2009, 23:10
от JudyRamone
И с мен са го правили, затова подхванах и темата, щото ми се искаше да видя мнението на останалите по въпроса като цяло, пък и да пофилософстваме малко.
Ако той продължи темата просто се заключва - и без това явно не е от съществена важност.

Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 00:46
от ^PrincessA^
Вадя заключение от това, че темата избива на спам още на трета страница /нещо, което при повечето става на доста по-напреднал етап/

Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 00:47
от JudyRamone
Е не съм аз виновна, че някви хора са били лигави и са решили и тук да развалят дискусията! Просто изтрийте спама...
Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 14:28
от Joker
Мила написа:Никога, по никакъв начин не бих засегнала нарочно чувствата на някого. Не и пред хора. Едно е да се дърляме и заяждаме, но спортсменски. Едно е насаме да си правим скандали. Но никога наистина никога не бих наранила някого целенсочено, с единствената цел да го видя унизен и смазан. Защото са го правили с мен и знам точно колко е гадно.
Де да можех и аз да напиша такова мнение...
Изкушавал съм се и съм го правил. После в повечето случаи, но не във всички!, ми е било гадно. Рядко ми е било мноого добре! Значи е имало смисъл и си е заслужавало!
Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 21:38
от Плазмодий
Хах Търговеца и Боромир обичат да унижават,нямало друг избор бла бла,това някъде прочетохте ли го,избрахте да си помпате егото под налягане така или просто ви звучи цинично и аристократично?
Унижавал съм,гадно е и за мен и за този когото унижавам,избягвам да го правя,низко е,елементарно и просташко е.Вижте по форуми си позволявам

Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 21:52
от Cecilia Lisbon
Никога не съм унижавала никого! Явно просто не съм способна на такива интелектуални висоти. Но дори и да бях, обаче, НЯМАШЕ да го правя, защото е жестоко и грозно!
Абсурдна ми е ситуацията, че "
се налага"

;"
особено при лесни жертви"

; или пък "
за наказание на някого".

!!!
Наистина, голямата чест и елитарност ли е да унижиш някого?!

Моля ви, демонстрирайте си интелектуалното превъзходство по други начини.

Този е
гаден. И излишен. Разбирам, че има ситуации, в които се изисква известна категоричност и дори грубост, и все пак да
унижаваш някого отива към една непонятна за нас, бедните душици,
крайност.
Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 22:25
от Търговецът на кристал
Усещам, че вторият цитат е от мое мнение, та да си кажа. Има хора, дето посягат да бият; има хора, които псуват; има хора, които търпят до безумие; има такива, дето реват и хапят възглавницата; има хора, които се затварят в себе си; има хора, които се напиват; има хора, дето се самонавиват, има хора, които се самоубиват...
Да минеш границата в общуването с мен е наистина трудно, понеже (принципно) съм добро и търпеливо добиче. Но когато това се случи, начините за справяне с въпросния човек са много - и един от тях е унижението. Което, разбира се, също има много лица - степени, форми. Не казвам, че го практикувам за добро утро (нито дори за лека нощ, ах, вие...), а просто, че когато някой ми причини зло, не бих плакала до самозабрава, нито пък бих търпяла до самопогубване. Има си начини за решаване на проблемите. Моят начин е свързан с действия навън, тъй като тези, насочени навътре, вредят. Това е.
Интересно е обаче колко е лесно да излезеш лош покрай една-единствена думичка - имате ли идея колко хора го практикуват това (нарочно или съвсем неумишлено), но не го назовават така и, съответно, не отнасят подобни негативни реакции?
Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 22:38
от Cecilia Lisbon
Търговецът на кристал написа:когато някой ми причини зло, не бих плакала до самозабрава, нито пък бих търпяла до самопогубване. Има си начини за решаване на проблемите. Моят начин е свързан с действия навън, тъй като тези, насочени навътре, вредят. Това е.
Ъ? Правилно ли разбирам, че първоизточника на политиката на унижаване на някого е...
че ти е направил зло?!
Стига бе... нека да разгледаме обратната ситуация

Какво зло съм направила/може би трябва да причиня
АЗ, че
да ме карат определни хора да се чувствам... оф, хайде да не задълбавам в конкретни примери; = да ме унижават?
Дай ми пример. В какви случаи някой ти прави нещо гадно и адекватната реакция е да го унижиш?
Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 22:43
от Мила
Всеки е склонен да бъде зъл. Въпросът е да реши дали ще го направи - и не става дума за случай на самозащита, а за чиста, агресивна атака и простичкото човешко желание да видиш този отсреща, който нищо не ти е направил, ами просто не ти е симпатичен да се гърчи в собственото си унижение.
Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 22:49
от Търговецът на кристал
Ииииир... ти имаш ли си тАбличка, на която вляво пише какво лошо ти е сторил някой, а вдясно, съответно: "Лош си. / Няма да си играя с тебе. / Какво пък, ще ти простя. / Ще пратя някой да те ступа." в зависимост от конкретното деяние на въпросния човек? Щото и аз нямам. И няма да поставя началото й сега. Затова и не мога да ти отговоря на повечето въпроси, свързани с тебе и не бих и опитала да гадая. Мога да отговоря само за себе си, а не помня да сме се унижавали в кокошия кръг (даже с камшици не сме се били...).
Преди някой да потърси нещо подобно на опити за унижение в поведението ми спрямо Кристо, например - смятам, че с него си се заяждаме съвсем човешки, без да сме минавали границите и без да е имало разплакани деца - унижението (както дружно сме избрали да наричаме вероятно принципно различни неща, защото усещането за това е индивидуално и, следователно, субективно) си е друга работа. Там не става дума за тракане по клавиатури и чесане на езици, колкото да запълним времето, в което Музата е отлетяла и ни е оставила да се чудим за разни дреболии около контент-анализа. Това са си просто шамарчета и ако Кристо ги е приел другояче, следва да му се извиня и го правя - вярвам, че отношенията ни са ясни.
За другото - все още няма заслужили артисти тук. Процедира се ad hoc.
Мила - ако го има това "нищо не ми е направил" и "просто не ми е симпатичен", не би ми минало през ума да бъда зла - като не ми е симпатичен, се опитвам да го отбягвам или, ако ме провокира, може да го клъвна лекичко с раздвоеното езиче и толкоз. Става дума за съвсем различни неща.
Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 22:52
от JudyRamone
Според мен тънкостта на занаята е не да унижаваш злобно, а да го правиш с финес. Аз в момента се опитвам да работя по въпроса.

Re: Унижението
Публикувано на: 05 Фев 2009, 22:56
от Мила
Ели, нали ти казваш сама, че всичко е субективно? Е, това което за теб е леко клъвване, за мен може да се окаже смъртоносно. Буквално.
Защото преди... известно време се наложи да пия валиум и да ми правят студени компреси, заради 1 изречение. И когато на следващия ден можех да отвърна със същото - не го направих. Защото си спомних как аз се задушавах от рев, как всичко ме болеше физически от онези думи. И не исках никой, дори и въпросната куха мацка, да се чувства по този начин.
Та така. Ако щете, наречете ме безахарактерна - аз ще си меря приказките. Най-малкото в името на чистата ми съвсет.
Джуди, то е същото. Едно е да се заяждаш за спорта, както сме го правили двамата с Кристо, със сестра ми, че дори и с едно старо гадже. Друго е да мислиш, каквото казваш.