forum.uni-sofia.bg

да, абсолютно! хора от подобен тип според мен имат психически/ментални/емоционални проблеми или просто са яко тъпи и нагли. в такива случаи наистина е добре да имаш момче под ръка, което да те спасява. щото ако не си от търпеливите (като мен) може да ти кипне изведнъж и да стане мазало.

Mira написа:Зависи.

Ако си му дал дори най-малки надежди на човека, нормално е после да очаква нещо от теб. В такъв случай ти си виновния.

По принцип си права, но ако си му дал немалко надежди, но впоследствие достигнеш до извода, че не е било правилно, а човекът неистово продължава да упорства, тогава къде отива прословутата вина? То виновни винаги има, но точното им определяне не олекотява нещата.

Kristo написа:На първо място трябва да внимаваш какви хора допускаш до себе си, нещо като предварителна проверка, дали човека на среща е годен за комуникация. Съответно и да проучиш, дали не прави номера, като тези в темата. И чак тогава да си решиш, за какво ти е, и какъв да ти е. После вече е след дъжд качулка. Някои и само на "здравей, как си" реагират сякаш са им предложили връзка, секс, брак, любов....

За проучването си ама напълно прав. Само дето много неща не се научават от предварителното опознаване, щото не можеш ей така да връчиш на някое симпатично момиче въпросник за нейния психологически и душевен мир в размер на 100 въпроса И ето, че след успешното преминаване на "предварителната проверка" понякога започват да изскачат неща, дето не са твърде положителни и дето могат доста сериозно да разклатят ентусиазма.
И друго - ако пък твърде много внимаваш с какви хора общуваш, ще си останеш сам като немски войник в Лапландия през 1945. А това не е хубаво.

Аз поне нямам никакви проблеми в това отношение с проучването, понеже от пръв поглед ги познавам кви са хората срещу мен (не говоря за някакви дълбоки личностни характеристики, но горе-долу типът характер ми е ясен), та затова мноого често се случва някой да ме отврати още веднага след като съм го видяла. За съжаление някои хора хич нямат усет и после си патят сериозно.

Boromir написа:

Mira написа:Зависи.

Ако си му дал дори най-малки надежди на човека, нормално е после да очаква нещо от теб. В такъв случай ти си виновния.

По принцип си права, но ако си му дал немалко надежди, но впоследствие достигнеш до извода, че не е било правилно, а човекът неистово продължава да упорства, тогава къде отива прословутата вина? То виновни винаги има, но точното им определяне не олекотява нещата.

Е, в такъв случай бих предпочела един сериозен и откровен разговор, в който да обясня как стоят при мен нещата, какви са чувствата ми и да се извиня евентуално за залъгването и разиграването. И дори ще използвам случая да се извиня на един човек, той ще се познае.
Определянето на виновните не олекотява нещата, но когато зная, че вината е в мен не мога да бъда и груба. Това само ме кара да се чувствам по-зле. Като kyчка.

Boromir написа:...понякога започват да изскачат неща, дето не са твърде положителни и дето могат доста сериозно да разклатят ентусиазма.

Например убийство на член от родата?
Защото, хм, в останалите случаи, на мен лично са ми присъщи човещинки от типа на "прибързах с изводите/преценката", "може би трябва да дам друг шанс", "нека първо опозная човека, преди да ми се разклати ентусиазма" и изобщо допускам редица малки неща/фактори, които могат да се изчистят/разяснят с един нормален разговор

Boromir написа:То виновни винаги има, но точното им определяне не олекотява нещата.

Е, да. Но адекватният разговор (ако щете и водещ до адекватна резачка, че да се навържем с темата ) много помага в такива случаи :> Да те изслушат води до душевния мир, за който ти говориш :>

Аз обикновено се покривам за известно време и ако намекът не мине, се обяснявам накратко, но не по телефона... Имало е и сцени...

Аз имах един такъв случай преди около 2 години с едно много нахално момиче. Проблемът се реши като аз сигурно 15 пъти й казах "не" като обаче се стараех да не съм груб, щото знам, че е гадно.

Няма бъдеще за нашата връзка!

Да бе, ако беше момиче щеше да знаеш колко бързо се изпълваш с погнуса и отвращение към некви прошляци, които идват да ти се натискат, та думата "връзка" нема да си я помислиш никога, повярвай ми, или ако си я помислиш, ще си изповръщаш червата след това.

В генералния случай "прошляците" не търсят връзка. А най-тъжното е, че се намират момичета, които поведението на "натискане" не отвращава.

JudyRamone написа: некви прошляци

Хахах адски много ми харесва тази думичка напълно описва онези нещастни същества, за които между другото понякога ми става мъчно, защото може би се нуждаят от любов.... за какво иначе да се правят на маймуни и да тровят нечии живот???

Ако цитирам най-усърдния флудър тук: "обелки"...

WaveMastaa написа:

desssy написа:Добре, този въпрос го изяснихме, към нахалниците е ясно отношението.

Ами какво се прави, когато от женската страна има приятелски чувства, а от мъжката - по-дълбоки (оф щях да пиша сексуални, разбирайте го както искате) ??

Аааааааааа тези случаи са отвратителнииииииии. Според мен в такива случаи е най-добре да се седне ид а се поговори, ама като мъже. Мъжкото сваля картите, женското същото, стига се до компромис и т.н. Поне при мен така се случи.....не беше кой знае колко ефективно, но все пак имаше някакъв напредък. Иначе в общия случай една от двете страни остава резервирана и тогава дори и "приятелство" започва да се поставя под въпрос. поне според мен де.

Това и според мен е ней-добрият начин. И не винаги води до отчуждаване. На мен веднъж ми се случи с една приятелка (аз бях хлътналият) - поговорихме си открито и колкото и да ми беше кофти, поне се радвах, че сме си изяснили всичко. Известно време умишлено избягвах да се виждам с нея, докато ми мине и сега сме си добри дружки и можем да си говорим общо взето за всичко. (Е, вярно, че аз често-често обръщам разговора на тема секс, ама то аз тва и с други хора го правя )

pora_e_priqtel написа:... ама то аз тва и с други хора го правя )

И други са го забелезАли..