forum.uni-sofia.bg

Него съм го оставил за по-нататък ^^ Иначе и за него се глася, дам ^^

ех, Кирил Христов последните си години пише невероятно Попаднах на един откъс от последната му (май) творба, Бездна, която не е издавана до 1995-та... невероятно е

Също и П. Спасов, по-съвременен, прочетох едно негово стихотворение и се влюбих. И се дивя, човекът не е гледал да поставя рима, но въпреки това стихотворението пак е мелодично

Бе от известно време насам доста автори открих, и ми е тъжно, че не са толкова достъпни колкото повечето глупости, които издават сега, а трябва да търсиш и търсиш и да даваш луди пари да попаднеш на тях :/

"Тютюн" ми е една от любимите книги за всички времена

Boleyn написа:"Тютюн" ми е една от любимите книги за всички времена

Не мога да се сдържа да не попитам защо?
И кой от всичките й варианти?

Amellie написа:

Boleyn написа:"Тютюн" ми е една от любимите книги за всички времена

Не мога да се сдържа да не попитам защо?
И кой от всичките й варианти?

Не мога да обясня защо ми харесва една книга...самите герои ми харесват как са описани,как се променят през страниците и как накрая се превръщат в коренно различни персонажи.Харесва ми развитието,историческите моменти,сцените,разрухата на човешкия дух.
Но ми се струва,че само аз съм почитател на " Тютюн " - повечето ми познати не успяха да я дочетат .

На теб защо не ти харесва ?

Amellie написа:

Boleyn написа:"Тютюн" ми е една от любимите книги за всички времена

Не мога да се сдържа да не попитам защо?
И кой от всичките й варианти?

Книгата е нещо индивидуално и всеки я приема по свой начин. Не виждам смисъл да се искат обяснения от хората. Колкото до различните варианти, идеята на Димов си остава една и съща. Това, че е принуден да преработи книгата, не променя по никакъв начин основите на романа.

Boleyn написа:Но ми се струва,че само аз съм почитател на " Тютюн " - повечето ми познати не успяха да я дочетат .

На теб защо не ти харесва ?

На мен пък ми се струва точно обратното - много хора харесват "Тютюн", дори само прословутото Голямо четене да посоча като доказателство за това.
Всъщност, не искам да се изказвам хейтърски, защото има нещо вярно в това , че всеки си прави своя интерпретация на прочетеното, затова няма универсално приета истина в литературата.
Не съм съгласна обаче, че:

gunner_pz написа: Не виждам смисъл да се искат обяснения от хората

защото ако това беше така, нямаше да съществува теорията на литературата, а и самата литература също.
Не съм съгласна и с това, че "преработването" на романа няма нищо общо с художествената му стойност. Разбира се че има, и това е повече от очевадно. В това отношение се водят доста полемики и до момента, но аз не смятам да задълбавам в тях, поне на този етап.

Попитах Boleyn защо харесва "Тютюн", за да видя една различна гледна точка. Защото истинският парадокс на литературата е, че бива създавана в изолация, но създава именно общуване. И размяната на аргументи и гледни точки, пък дори и на индивидуалното усещане за естетическа наслада, са част именно от подобно литературно общуване.

Amellie написа:

Boleyn написа:Но ми се струва,че само аз съм почитател на " Тютюн " - повечето ми познати

gunner_pz написа: Не виждам смисъл да се искат обяснения от хората

защото ако това беше така, нямаше да съществува теорията на литературата, а и самата литература също.
Не съм съгласна и с това, че "преработването" на романа няма нищо общо с художествената му стойност. Разбира се че има, и това е повече от очевадно. В това отношение се водят доста полемики и до момента, но аз не смятам да задълбавам в тях, поне на този етап.

Когато Шекспир е писал своите сонети, едва ли са се намирали всезнайковци, които да определят значението на преобладаващите звукове в n-тия коплет и да провъзгласяват какво е имал предвид авторът. Но Шекспир е продължавал да пише. Аз съм твърдо против унифицирането на литературата с литературната критика. Литература ще има и без критиката, но критика не ще има без литература.

Колкото до случая на "Тютюн", може би си по-запозната от мен, все пак учиш "Българска филология", но един факт остава непроменен - макар, че са добавени много нови страници и герои, литературната критика днес разглежда единствено основните идеи на Димов, представени чрез героите Ирина, Борис, Костов и фон Гайер. За мен главите, проследяващи дейността на партизаните, бяха по-малко интересни, но интуитивно разбирах, че не те са основната идея на автора. Така че произведението не изгуби своята стойност дори и след втория прочит.

gunner_pz написа: Когато Шекспир е писал своите сонети, едва ли са се намирали всезнайковци, които да определят значението на преобладаващите звукове в n-тия коплет и да провъзгласяват какво е имал предвид авторът.

А дали изобщо Шекспир е писал тези кУплети? И това какво е "имал предвид авторът" мисля, че и в училище вече не го използват. Ти как можеш да знаеш какво е имал предвид, при положение, че първо, от тогава са минали векове и значението на понятията се е променило, и второ, в което няма как да бъда сигурна, но предполагам, го четеш в превод? След създаването си от автора художествената творба отива при читателя за интерпретация, тоест тази творба вече не е на автора и какво е имал предвид той няма абсолютно никакво значение. Важното е ти какво си прочел и съответно разбрал. Критикът е висша форма на читател, а в наши дни е невъзможно да съществува литература без критика. Ще ми отнеме много място, ако тръгна да обяснявам защо, а и пак оспамих хубавата тема на theDarkSite, за което моля да бъда извинена.

Що се отнася до "Тютюн", това че той е единственият български роман, който не мога да се накарам да харесвам, си е мой проблем, обвързан с дълга литературна (и не само) история. Радвам се, че при теб, gunner_pz, това не е така -- доказателство, че в крайна сметка всеки сам си прави интерпретацията, тоест, всеки читател е и своеобразен критик.

Amellie написа: доказателство, че в крайна сметка всеки сам си прави интерпретацията, тоест, всеки читател е и своеобразен критик. [/color]

Най-често лош.

Лош или добър, книгите се пишат за читателите,
а не за захранване на лит.крит. машината, а който
прави второто, просто си губи времето с писане,
по-хубаво да се захване с четкане на обувки.

А чували ли сте за Мартин Ралчевски? Аз скоро подарих неговата "Безкрайна нощ" и ми бяха харесали подаръка, та мисля и аз да се възползвам от този мой подарък:)

Markov написа:

Amellie написа: доказателство, че в крайна сметка всеки сам си прави интерпретацията, тоест, всеки читател е и своеобразен критик. [/color]

Най-често лош.

Правилно. Затова трябва да спрем да четем книги. Още по-добре ще е ако почнем да ги горим.

я аз малко да съживя темата. Както беше писала Амели да пробвам и с Георги Стаматов, поизрових едно солидно количество негови разкази, май неиздавани, и доста, ама доста ми допада! Той май не е писал нещо различно от разкази, а и е издавал във вестници къде ли не... което е доста интересно, да ровиш в един голям кашон с вестници от 30-те години и да намираш разказчета на известни писатели

Също така поех на вълна Владимир Полянов и Павел Вежинов, и двамата много добри белетристи, пак техни неиздавани разкази

Едно прекрасно откритие от лятото- Улица без име, на Капка Касабова.

Книгата е писана на английски, защото авторката от 20 години живее в Нова Зеландия- и първоначално е била предназначена за англоезичната публика.
Много истинско описание на една история, започнала през 70-те години и завършваща сега. И много отговори на въпроса Защо БГ е това, което е.
Признавам си, че книгата е малко страшна, защото описва белезите на соц. режима и психологически, и материално. Емоционална и близка. Аз открих много неща от детството си в нея. И учудващо как човек, прекарал по-голямата част от живота си в чужбина, толкова точно долавя явленията в обществото и държавата в настоящия момент.