Re: Прочистете Студентски град и други неща! Чувате ли ни?
Публикувано на: 18 Дек 2008, 12:33
Ще си позволя да цитирам едно интервю по друга тема, но си кореспондира доста добре със събитията от последните дни.
"Хората не могат да си мислят че веднъж на 5 години ще гласуват, а в промеждутъка ще спят. Това е абсолютна илюзия, не работи и никога не е работила...."
Другия път сигурно едно убийство няма да стигне за да ни събуди, и изобщо защо трябва да стане нещо такова, че да се "събудим"? Каква е тази летаргия, тази матрица, този живот извън собственото ни битие, все едно живеем в някакъв сън и изобщо не ни пука какво става на повече от 2 метра пред носа ни.
Ако говорим за прочистване, да започнем с нашия собствен заден двор. А това е поведението на всеки един от нас. Това е нещо, което ние сами си определяме, наш личен избор. Виктор одеве спомена за оная банда ентусиасти, които правиха почистване в Студентски град - оттогава има-няма 3 години. В най-големия студ 20 човека ринахме едва ли не с лопати боклуци, които нашите скъпи колеги, от мързел или не знам и аз от какво, си изхвърлят през прозорците. Кой им е виновен? Мутрите? Заведенията? Държавата? Или кмета?
Някъде из темите, вече и аз не знам къде, се дискутираше чалгата. Някой много добре каза, че чалгата не е просто музикален стил. Нито пък творенията на хора като Ванко 1, Шамара, 100 кила и прочие. Това се превръща в стил на мислене, стил на поведение. Което се възприема успешно от преобладаващата част от хората и съответно от студентите. Някои хора просто им се кефят, много други обаче ги възприемат като образец за подражание.
Следващото нещо, за което се сещам, е вездесъщата култура - днес е празник, айде да пием! Ако не се стига до крайности - ОК. Обаче в противния случай човек после много често го е срам (ако изобщо това чувство му е познато), стига да помни какво е правил. Колко ли истории е чувал и помни всеки от таксиметровите шофьори нощна смяна. И тук е мястото да си зададем въпроса - какъв е смисъла, какво му е хубавото? Бягство от реалността? Има къде по-приятни средства и начини да се постигне тази заветна цел. А да не говорим какво се получава, ако човек консумира боклуците, които се рекламират нашироко на ръба на моралните норми. По въпроса с пиенето се надявам всички вие да извървите пътя, който аз вече минах, и да го извървите безаварийно и леко.
Промиването на мозъците се извършва методично по почти всички основни телевизии. Всякакви токшоута, жълтини, риалити и тямподобни, които освен всичко друго са и оборот на космически суми пари. Едва ли има нужда да казвам, че не гледам нито едно от тях и изобщо не ме интересуват. Втора точка от програмата - рекламите. Всякакви боклуци, които изобщо не са ни необходими или са ненужен разход на пари, ни се предлагат като нещо едва ли не задължително за употреба. Предлагат ни се разни махмурлеци и стимуланти, които да ни позволяват да поркаме без притеснение и да кълчим на чалга цяла нощ. "Live now, sleep later" - без изобщо да се замислим за дългосрочните последствия... Натрапват ни множество продукти, за които до вчера никой не беше и чувал, а днес много хора не могат да си представят живота без тях. Всякакви модни тенденции, които ни убеждават че трябва да купуваме още и още, за да сме в крак с 21-ви век. Които ни "улесняват" живота срещу пари. А всъщност ни правят зависими.
И изведнъж какво става - случва се непоправимото. И ние изведнъж се отърсваме от летаргията и се събуждаме в реалността. И виждаме проблемите, с които досега сме правили компромис, сега чак съзираме опасност за себе си. Проблемите, на които от непукизъм досега не сме обръщали достатъчно внимание. И типично по български седим и се сърдим че никой не ни е решил нашите собствени проблеми, а ние през това време не щем и пръста си да мръднем. Е, няма да стане. Ние ли си живеем живота или някой ни дърпа конците отгоре, егаси. Изборът е наш. Какво ще искаме от себе си и какво ще искаме от тези, които ни управляват. Кое е наш приоритет в живота - да живеем за днес или да живеем за утре. И едва когато сме наясно със себе си знаем какво искаме от хората, на които малко или много позволяваме да ни решават съдбите. Тук вече идва момента да се борим за това, което искаме да се случи. Нещата не се случват от само себе си. Отново ще цитирам част от същото интервю: "Действията на институциите са функция на това, което хората искат от тях." Ако нищо не искаш - няма и да ти се даде. А за да знаем какво искаме от институциите, трябва да сме наясно с това какво искаме самите ние, ако трябва да направим компромис със себе си. Иначе не стигаме доникъде.
Студентите са хора, които през тези 4-5 години си изграждат живота. Кой какво ще си построи зависи от него най-вече, и след това чак от всички останали хора.
Айде стига толкова, че вече ще започна да се повтарям.
"Хората не могат да си мислят че веднъж на 5 години ще гласуват, а в промеждутъка ще спят. Това е абсолютна илюзия, не работи и никога не е работила...."
Другия път сигурно едно убийство няма да стигне за да ни събуди, и изобщо защо трябва да стане нещо такова, че да се "събудим"? Каква е тази летаргия, тази матрица, този живот извън собственото ни битие, все едно живеем в някакъв сън и изобщо не ни пука какво става на повече от 2 метра пред носа ни.
Ако говорим за прочистване, да започнем с нашия собствен заден двор. А това е поведението на всеки един от нас. Това е нещо, което ние сами си определяме, наш личен избор. Виктор одеве спомена за оная банда ентусиасти, които правиха почистване в Студентски град - оттогава има-няма 3 години. В най-големия студ 20 човека ринахме едва ли не с лопати боклуци, които нашите скъпи колеги, от мързел или не знам и аз от какво, си изхвърлят през прозорците. Кой им е виновен? Мутрите? Заведенията? Държавата? Или кмета?
Някъде из темите, вече и аз не знам къде, се дискутираше чалгата. Някой много добре каза, че чалгата не е просто музикален стил. Нито пък творенията на хора като Ванко 1, Шамара, 100 кила и прочие. Това се превръща в стил на мислене, стил на поведение. Което се възприема успешно от преобладаващата част от хората и съответно от студентите. Някои хора просто им се кефят, много други обаче ги възприемат като образец за подражание.
Следващото нещо, за което се сещам, е вездесъщата култура - днес е празник, айде да пием! Ако не се стига до крайности - ОК. Обаче в противния случай човек после много често го е срам (ако изобщо това чувство му е познато), стига да помни какво е правил. Колко ли истории е чувал и помни всеки от таксиметровите шофьори нощна смяна. И тук е мястото да си зададем въпроса - какъв е смисъла, какво му е хубавото? Бягство от реалността? Има къде по-приятни средства и начини да се постигне тази заветна цел. А да не говорим какво се получава, ако човек консумира боклуците, които се рекламират нашироко на ръба на моралните норми. По въпроса с пиенето се надявам всички вие да извървите пътя, който аз вече минах, и да го извървите безаварийно и леко.
Промиването на мозъците се извършва методично по почти всички основни телевизии. Всякакви токшоута, жълтини, риалити и тямподобни, които освен всичко друго са и оборот на космически суми пари. Едва ли има нужда да казвам, че не гледам нито едно от тях и изобщо не ме интересуват. Втора точка от програмата - рекламите. Всякакви боклуци, които изобщо не са ни необходими или са ненужен разход на пари, ни се предлагат като нещо едва ли не задължително за употреба. Предлагат ни се разни махмурлеци и стимуланти, които да ни позволяват да поркаме без притеснение и да кълчим на чалга цяла нощ. "Live now, sleep later" - без изобщо да се замислим за дългосрочните последствия... Натрапват ни множество продукти, за които до вчера никой не беше и чувал, а днес много хора не могат да си представят живота без тях. Всякакви модни тенденции, които ни убеждават че трябва да купуваме още и още, за да сме в крак с 21-ви век. Които ни "улесняват" живота срещу пари. А всъщност ни правят зависими.
И изведнъж какво става - случва се непоправимото. И ние изведнъж се отърсваме от летаргията и се събуждаме в реалността. И виждаме проблемите, с които досега сме правили компромис, сега чак съзираме опасност за себе си. Проблемите, на които от непукизъм досега не сме обръщали достатъчно внимание. И типично по български седим и се сърдим че никой не ни е решил нашите собствени проблеми, а ние през това време не щем и пръста си да мръднем. Е, няма да стане. Ние ли си живеем живота или някой ни дърпа конците отгоре, егаси. Изборът е наш. Какво ще искаме от себе си и какво ще искаме от тези, които ни управляват. Кое е наш приоритет в живота - да живеем за днес или да живеем за утре. И едва когато сме наясно със себе си знаем какво искаме от хората, на които малко или много позволяваме да ни решават съдбите. Тук вече идва момента да се борим за това, което искаме да се случи. Нещата не се случват от само себе си. Отново ще цитирам част от същото интервю: "Действията на институциите са функция на това, което хората искат от тях." Ако нищо не искаш - няма и да ти се даде. А за да знаем какво искаме от институциите, трябва да сме наясно с това какво искаме самите ние, ако трябва да направим компромис със себе си. Иначе не стигаме доникъде.
Студентите са хора, които през тези 4-5 години си изграждат живота. Кой какво ще си построи зависи от него най-вече, и след това чак от всички останали хора.
Айде стига толкова, че вече ще започна да се повтарям.
