Хаха, не е рокля, не е рокля (както викало зайчето), но съм почти склонна да оценя чистотата на намеренията, ако не помнех какво ми каза същата оная вечер. "Ако бяхме в гората...", сещаш ли се?

Тогава не знам дали успях да те наритам с поглед, но, честно, опитах.
И, за да не съм офтопик, нека продължим с още няколко въпроса...
Препоръчай ми романтична комедия, моля.
Склонен ли си да търсиш извинения/оправдания за постъпките на жените, когато те ти се струват грешни, неоправдани, или те нараняват по някакъв начин?
Какво правиш, когато на близък човек са му потънали гемиите без видима причина (или не, без причина, с която ти да си наясно) - правиш се на маймуна, за да го развеселиш, оставяш го да му размине, разпитваш, докато не изкопчиш проблема и не тръгнете да го решавате или...?
И, наистина последно за тази вечер - разкажи ми нещо хубаво. Кратка история, спомен, мечта - нещо, което не е толкова лично и би могъл да го споделиш и което те кара да се усмихваш и да ти е топло. (Тоя въпрос ще го превърна в традиция)