forum.uni-sofia.bg

pi4 Не казвам да ги насилваш да говорят."Да ви чуя всички" също не ме кефи като идея.

Обаче не бива да изолираш НИКОЙ от дискусията/урока. Трябва да я подготвиш така, че за всички да е интересно. След това кой ще се включи - това зависи също от учителя. В зависимост от това какъв подход имаш, то и тия, дето са по-срамежливи или пък не им е било толкова интересно, могат да се включат. Ако игнорираш дадена група хора по някакъв, какъвто и да е било фактор, то за мен лично допускаш огромна грешка. Всички деца трябва да получават вниманието на учителя и никой да не страда от неговата липса. Ако някой има нужда от повече, то му се дава повече. Но не и по-малко.
В крайна сметка целта е децата да бъдат научени. Ако се подминава всеки път даден ученик, щото седи на последния чин и е снишил поглед, то колко процента от информацията, която се опитваш да подадеш на ученика, ще я усвои? Трябва да измислиш начин ученикът да бъде включен в учебния процес и то без да го стресираш (както и сам каза).

Това важи за по-малките.Ако те сложат на 12 клас,разликата ви е 3 години,такива които не искат да участват не можеш нищо да им кажеш
И изобщо е много тъпа идея студент да преподава на 12 клас
Половината ни курс преподават на 8 клас,другата половина на 12,това е ли нормално

И с големите можеш да се разбереш. Все едно на мен не са ми преподавали стажанти и млади даскали :")

Трудничко си е ,щото наистина възрастовата разлика е много малка в тия случаи, обаче не е невъзможно :")

Аз пак съм на мнението, че всичко е възможно, ако учителят се справи, тоест ако може да овладее ситуацията :") ама на един млад, току-що излюпен преподавател, такива ситуации със сигурност ще са му много по-трудни, отколкото на преподавател с вече натрупан опит и с 10тина години по-възрастен ( да речем).

В крайна сметка учителят трябва да се справи с каквато и да е било аудитория.

ники написа:

rachence написа:Аз съм в СМГ
Готини лапета, на малките не им прави впечатление късата пола,тънките токове и тн. А на големите още по-малко. Даже някои изглеждаха доста по-възрастни от годините си и затова не се притеснявам да ходя по-свободно облечена в часовете на горните класове. Що се касае до преподаването. Е..все пак трябва да имаме представителен вид Макар че...... не е това,което ги впечатлява и задържа вниманието им

Ооо, в моето училище На кой клас ще преподаваш?

5, 10 и 12ти
Но досега съм имала няколко часа/блока в 5ти клас. Много са готини
В по-горните изооообщо не ми действа добре атмосферата Нагли са,невъзпитани-повечето и разни др неща,които ме дразнят.
Викат ми 'шефке'. Чувствам се дЪЪЪртААА

Продължението от снощи:

А дали за алкохола важи неписаната максима - "много дава, но и много взема", ще разберем сега.
Сънувам кошмар. Някой ме ебе отзад. Честна дума. В този момент се стряскам и усещам телефона да ми вибрира в задния джоб - алармата, която си я нагласих много преди да консумирам. Легнал съм с дрехите Но добре, че беше така, защото иначе нямаше да чуя нищо.
Оправям се, минавам през банята, а вътре всичко в мен - сякаш ме е газил валяк. Занесох се в НПМГ, тъкмо контролното свърши, аз влизам да си изнеса урока. В междучасието си поговорих с децата, какви преживявания съм имал (телефона ми звънна с "Някой като мен", че си припомних всичко от снощи), така че ако има нещо странно в поведението ми, то това си има логично обяснение.
А точно темата беше свързана с логика - конюнкция, дизюнкция, отрицание и свойства. Такива неща.
Започвам да бръщолевя, как е минало контролното, такива работи... - "ако в предните часове работата по информатика ви се е сторила скучна - превръщане на числа от една бройна с-ма в друга, имате огромно право да мислите така. И на мен ми са скучни такива сметки залудо. Аз обичам да седна и да си мисля върху задача, която изисква мислене, а не просто прилагане на правила (само дето не казах целия процес с питието, ама противопоказно е да се споменава за алкохол пред децата!)" И им обяснявам основата, на която стъпват компютърните системи, за да мотивирам важността на днешната тема. Оказа се, че наистина обичат да ходят по планини /профил география са/, което благоприятства житейските ми примери, с които си аргументирах тезите и както предварително си правих сметките и по едно време една ученичка вдига ръка - "извинете, ще се представите ли?".
Аз - "лелее, колко съм разсеян. Какво имам да се представям? Не ми ли личи, кой съм Не съм случаен от пътя, който са го изкопали да ви дърдори глупости", обяснявам специалност, курс... "с първата учителска заплата ще вдигна банкет, чувствайте се поканени."
По едно време положението в мен стана критично. Дължеше се освен на вчерашните събития, но и на малкото часове сън. Казвам - запишете втора точка, всички в хор - "А то имаше ли първа". Лелеееее Но като мина половината от часа, малко се поокопитих. За щастие асистентката влезе именно във втората половина от часа, защото в предната слушаше моя колежка в съседната стая.
Влязох в стихията си точно на свойствата на логическите функции. Един ученик - "трябва ли да ги помним наизуст?". Тъп въпрос, но имащ логика в него, отговарям: "така като ме гледате, наизуст ли съм ги научил? И пак като ме гледате смятате ли, че ако съм ги заизустил, ще ги възпроизведа в това състояние? Те са логични тези формули. По-нататък ще съставяте алгоритми и тези свойства ще са ви детска игра".

Обаче всичко схванаха децата. Схеми рисувах, питах ги от математиката какво, що знаят. Много доволен останах от тях. И те от мен, защото на задните чинове редовно имаше седянка, днес обаче нямаше такава. Питам ги - как така не си бърборихте, те - "ами интересно ни беше и те слушахме". Аз им благодарих най-сърдечно за което.


На разбора на урока, тъкмо ще се поставят оценките, асистентката пита учителката как е бил урока в първите 20 минути... Госпожата - "малко беше притеснен в началото, но като за първи път..." чуди се какво да измисля, да замаже ситуацията Асистентката - "добре беше, но защо им обясни с тея множества, сечения, обединения, те са географи. Трябваше да посочиш няколко човека, да измислят по едно съждение и да проверявате за истинност." Аз - "еее, можеше, но както видяхте никак не са зле по математика и разбраха нещата" Асистентката започна да измисля неква друга критика, прекъсвам я - "а, знаете ли до 4 часА снощи къде съм бил?" Всичко - смях. Една колежка - "Илиян беше много кротко момче, ама тия дискотеки го развалиха"

В крайна сметка ми писаха 6 Урокът ми имаше много достойнства. Живописни обяснения, междупредметни връзки... А времето беше точно разчетено. Решихме задачка накрая и би звънеца. Който може, си го може независимо от състоянието.

Предстои в четвъртък да си изнеса урока по математика и приключвам с хоспитиранията. Но няма да се появя в този вид. Пропускам Ивена в сряда. Ще им обясня това и силно се надявам да разберат жеста, който правя и да ме слушат както 9ж от НПМГ. И да ми задават смислени въпроси.
Но чевъртък с чиста съвест ще си отпразнувам. Теди ни покани пак

Сега ще започвам работа по специалността в частно училище. Отворило се е вакантно место от един, сполетяла го случката - счупване на крак и ще го замествам. Тъкмо да спастря някой лев за харчене, че много изхарчих тоя месец да му се невиди.

Супер си се справил с часа. И за бачкането е готино :") А кое е частното училище ако не е тайна?

Браво Бетоне!
Щом с математика си раздвижил геограВчета... Цена нямаш като учител!

Pisobella написа:Супер си се справил с часа. И за бачкането е готино :") А кое е частното училище ако не е тайна?

ПЧМГ първа частна математическа гимназия
Колежка от СМГ ми се обади за офертата, защото нямала още време покрай тея лекции. Аз в 4-ти курс съм бил по-свободен и много добре е разсъждавала.
Видях им учебниците, първите дечица ще ги видя в петък...
Ами материала си го бива. Работата никак не е въртене на синджирче и да отидеш със сурвакницата - "чата пата, дай парата". Ако се окажат надъхани... може да стигнем КСК задачи UP. Предстои да ги видя. А шефката е много точна от първо виждане.

Joker написа:Браво Бетоне!
Щом с математика си раздвижил геограВчета... Цена нямаш като учител!

Охоооо... първо с география започнах и планини!
После като загряхме и навлязохме в урока, преминах на академичен език. Главната ми идея е учебното съдържание да го представя по-разчупено, фриволно ако щете. Все пак знаете, че видът и дизайнът на стоката я продава на 80%. Същото е при преподаването - трябва да предложиш нещо интригуващо, което да покрие скучните за учениците научни факти. Много държа на естетиката, красотата и атракцията. А как го правя - това е професионална тайна

Днес бях в Младост за да си представя урока на хартия пред госпожата и тъкмо да изгледам един час на 10-ти А, за да си взема присъствие предварително.
Създадох си приятелски взаимоотношения, познавам се с повечето ученици, остава само да ги забавлявам 45 минути. На една госпожица (имена няма да казвам, защото едва ли ще ви говорят нещо) кака й е салонна управителка в Плаза. Усещам, че ще се възползвам от тази връзка като ходя в Плаза.
Правиха контролно. Долу-горе им знам възможностите и това, което показаха беше трагедия за мен. Трябваше само едно знание да се приложи - разлагане квадратен тричлен на множители. А всичко останало - съкращаване, допустими стойности, привеждане под общ знаменател са си стари знания. Отзаде постоянно искаха да им хвърля някой пищов Аз мечешки услуги не правя.
Излизам и на двора 5-токласници играят баскетбол. Казвам баскетбол, защото топката беше за тази игра, както и коша... но не и правилата... Ръгане, тикане, може би клонеше към ръгби, вероятно срещата е завършила 0:0, ако се броят кошовете и много на много ако се брои тъч дауна колкото успях да видя докато наминавам игрището - никой не можа да метне поне до ринга. Отстрани 12-токласници им се радват. Бива ли такова нещо. Това ще са хора, които след няколко месеца животът ще ги посрещне. А те се занимават с що верно, че такъв извънземен баскетобол не навсякъде може да се гледа, но това не е оправадние.
Продължавам си, две ученички точно от 10 А се приближават към мен - "извинявай можеш ли да ни решиш тази задача?" Гледам листа - от контролното. Аз - "няма проблеми". Отидох до пушалнята да им обяснявам задачите, защото съм обстоятелствен и устно няма да стане. Писах на гърба на листите с разработения ми за четвъртък урок, че нямах други. Предупредих ги - "не гледайте на обратната страна, ще се развали изненадата."
Те ми предложиха малки листи от тетрадка, а аз на малки листи не мога да си разгърна логиката. Обясних им първата задача, имаше още до края на голямото междучасие - дайте втората..., те - "ееее, това ли било."
Работа за половин голямо междучасие. Няма да изпушат две цигари, ами една, но ще бъдат пушки. Просто трябва някой да си отдели от времето, за да ги позанимае.
Страшно се зарадвах, че имат желание да наваксат неизясненото, въпреки че оценките няма да се променят. Те сегашните няма да се променят, но ще имат и други възможности за изява.

Бeтон написа: Много държа на естетиката, красотата и атракцията. А как го правя - това е професионална тайна

Още един път браво и една приятелска забележка за "професионалната тайна" : Кога стана калайджия, кога ти почерня....

Бетоне, за професионални тайни говори, когато си в училище, не си стажант, ходиш за първи път и ти предстои укротяване на ЗВЕРОВЕ! хахахаха Щото стажантите са много жалени хора :") Иначе успех и дано наистина тактиките ти са толкова успешни, колкото и сега

На кой/кои класове ще преподаваш ? Дано хлапетата са точни

Вий бъдете спокойни
Очаквайте отзивите от утре.

Кажи поне кой клас са

Горе нали съм писал.
10-ти А са.

Аз питам за частното училище - на кой клас ще преподаваш или не знаеш ?

Остана и да не знам. Осми и девети клас. Седнал съм сериозно да чета, защото който си мисли, че материала е песен, жестоко се лъже.

Обаче когато материала е песен, нещата могат да придобият по-друго изражение...
Гледайте ся к'во стана. Постът ми дългичък излезе, но има за какво.


След като колежката преди мен "изпусна" 8-ми клас във втората половина на часа и започнаха да се занимават с каквото си искат, след разискването на урока аз декларирах на всички отдалеч - "Само гледайте, как всички ще ме слушат докрая!"

Let's go! Както се казва!

Бие звънеца, аз поглеждам към аудиторията и забелязвам отсъстващи. "Вики и Петя къде са? И Вальо го няма". Чува се едно "ММММММММ" и в този момент влизат госпожиците.
Аз - "Идвате тъкмо навреме за шоуто, две местенца има на първия чин, мое дясно". (Чиновете са за трима).
Започвам да ги хваля пред госпожата, как една групичка прояви интерес след контролното да ме пита за задачките:
"Марина, Ели и цялата компания разбраха екслузивно решението на задачките в пушалнята след контролното, на другите стана ли ви ясно или да направя един пример?"

Даже коментирах - "контролното за мен беше трагедия. Вижте, какви сте симпатични всичките, бива ли така да се излагате?" Те грешно подразбраха, че съм ги гледал обстойно и се обръщат към госпожа Гъшарова (учителката им) да я питат за оценките. А тя изряза мохабета с изречението - "Този час няма да коментираме контролната работа."
Аз - "Да, но което ми направи страхотно впечатление е факта, че видях желание за изясняване на пропуски". Госпожата - "Аз не съм казала, че не са умни деца."

Написах темата на дъската "Степенуване и коренуване", започнах от средата, свърши дъската, продължих да пиша на металната панта и свърших на другата дъска.
В този момент влиза Вальо с мешката, PSP-то, грамадните слушалки и както си му е реда. Аз правя възпитателна забележка: "Вальо - като бие звънеца, хвърляш фаса и влизаш. Трябва да бъдем точни хора!"

Обаче едно тефтерче с лафове, които казах, може и да се напълни. Ето част от бисерите:
"Ако някой ви даде такава двусмислена задача, трябва да му кажете - еее, чшшшш, това задача ли е или гледане на кафе, чай, капучино, мляко с ориз, жито със стафиди за помен?" (в кръстословицата вторник дето я решаваха преди контролното, имаше такава дума - жито със стафиди за помен)
"Има внасяне на множител под знака на радикала и изнасяне на множител от знака на радикала. Да не съм чул вкарване и изкарване. Те се ползват за други неща."
Тук всичко гърми от смях и пада от столовете.
Една госпожица много точно се обажда - "добре, значи да няма лапане на вафли" Тук динамичната крива на смеха в залата нараства...
Някакво възмущение изблика от мен, обаче казано веселяшки - "нека да спазим малко благоприличие. Не сме седнали на мохабет с чашката, че да говорим такива неща. В училище сме и не сме в розовия диапазон на денонощието!!!"
Две и двама започнаха да си шушукат, аз се обръщам мигновено и отивам - "какво има сега, да чуем всички? Не че сме клюкари, ама да хванем интрижката." Те - "аааа, нищо. Много се учудихме, че чувате всичко".
Отговор: "Да, легнал съм си трезвен снощи и затова съм в кондиция"

Какви ли не щуротии измислях, защото от средата на часа видях, че много разпиляно писах на дъската (като да не казвам имена на доценти от ФМИ) и за външен човек, който погледне тетрадките, ще си каже - "пффффф, боклук работа" и барем да е весело, малко наистина попрекалих във втората половина на часа.

Нищо общо от това, което показах в НПМГ по отношение на подредба в тетрадките имаше днес. Тука постоянно скачах като, като, като... коза - ту от дъската, ту до някой ученик да видя как изглежда написаното в тетрадките. Ега ти спагетите, които се разточваха, че свършваха не знам си къде.

Ако можеше да се извадят достойнства от урока (говоря математическата част), то че им казах интересни факти, как човекът се е сетил да повдига на втора степен, на трета, за ниви и гори им говорих, че после трябва да се прибере реколтата в склада. Забелязах, че носят кубчето на рубик и сметнахме, че трябва да има 27 кубчета, но всички скочиха - 26 са - да, защото в 27-мото е алгоритъма, реализиран с механика.
Именно това е математиката - логически да следваме хода на нещата, а не първо да измисляме нещо си и да се чудим откъде идва и защо съществува. Аз привърженик на тази идея, днес бях неузнаваем.

А колегите ми през цялото време не можеха да повярват, как всички ме гледат и не кръкнаха. Само един път се опитаха, но просто беше вплетено в урока и не се разбра. Усещах, че учителката им и асистентката едва ме изтрайват.
Поне да си бях решил задачките.
Казвам на един - "бате, кАжи некоя задачка, да я решим"
Иначе пък всички хващаха и май затова като видях, че ги разбират нещата се поотпуснах. Ако щете вярвайте - като питах за желаещ на дъската - винаги скачаше някой, без да се пазарят - ама щоооо, ама иначе.
Решихме две задачи, видях, че за третата няма да има време, написах я по супер екстравагантен начин.
Тук Гъшарова не се стърпя и излезе на дъската.
Както атмосферата беше весела, все едно църна чума налази залата. Муха да кихне в едното кьоше, другата в отсрещното ще й каже "Наздраве".

И почва да решава задачата - "Не че колегата е писал грешни неща..." Обясни я, както трябва да бъде. В това време отзаде мислих, какво да кажа на учениците, за да не си помислят, че нещо кофти ми се е случило.
То па нищо подобно Благодарих им, че ме слушаха с думите - "това е моята оценка за мен, в страхотно настроение съм, а довечера отивам в Най клуб." Събличам си фанелката, отдолу е тениската на Теодора.
Габи - "оооо, в един ресторант в Слатина е пяла. Много е готина." И ми показва колко е висока. Аз - "много добре знам, познавам се с нея лично."
Друга - "В Най клуб е готино, яко ще си изкараш." И всички се събраха около мен да си говорим за дискотеки и неща от фолк средите.
Колегите само хвърляха яко злоба, как така с учениците съм в отлични отношения.
Накрая пак им благодарих за вниманието, питах ги - "нали не си изгубихте 45 минути?". Те - "нееее, много интересно ни беше. Учител ли ще ставаш?"
"Охоооо и дал Бог такива ученици като вас!".

Излезнаха учениците, останахме аз, колегите, асистентката и Гъшарова.
Аз продължавам да се държа надъхано - "доволен съм от себе си, настройвам се да слушам само критики."
Гъшарова - "Илияне, какво ще те правим, още веднъж ще изнасяш урок."
Аз - "Идеално. Няма проблеми за мен."
Тя - "Да, ама след втория път няма да има трети."
Асистентката почна - "Това не е урок, такова разхвърляне..." и двете като се надъхаха.
Асистентката - "Не сме расли на остров. Знаем за вкарване и изкарване. Придадохте безмислен еротичен да го нарека, цвят на урока. А на тази възраст точно това им трябва. И аз отбелязвам вкарването и изкарването, но например с /не вкарваме овце в кошара/"
Аз нищо не можех да кажа - "Не ви оспорвам, така е. Но както виждате, ме слушаха с интерес, колкото и разпиляно и неграмотно ако щете да писах."
Колегите обаче злорадо се поусмихваха.
Обаче асистентката ги удари - "Имаше един незает час на осми клас на 11-ти декември за второ явяване на някой от вас, Илиян го зае и всички останали ще имате само една възможност."

Интересно е, че колежката, която изнесе урока на осми клас каза благи думи за мен. Най-вероятно, защото допусна фактически грешки в края и изръси две-три глупости, та много да не й забелязват за оценката. А аз математически глупости не съм говорил!

25 минути си представете картинката - коментар на уроци. Чисто надговаряне:
Гъшарова каже нещо, асистентката приглася, асистентката се навие да каже нещо, Гъшарова - "дааа".
Радвам се, че им запълних 25 минути крякане.

И да се разберем - не наричам децата идиоти! Асистентката коментира осми клас, че са идиотчета, Гъшарова затвърди това с "без извинение".
Не мога да разбера каква квалификация имат, че да раздават такива диагнози. Медицинско образование ли имат? Да речем, че примерно осми клас са потрошили немалко количество нерви на Гъшарова, но на асистентката? Какво са й потрошили?
Асистентката обаче продължи - "Имах чувството колега, че само бира, да не кажа водка не извадихте и да почнете по същество с учениците. Как така и батко ви беше в час".

Да, щяхме да пийнем, ако беше извън училище...
Какво да й кажа?

Друго което коментираха - едното от метълчетата. Аз не се възмущавам, а знаете моите тези и го приемам пича да си ходи както сметне за добре, а те - "прическата му каква била, да си изкъпел косата...". Това да не е форум, че да си дрънкат празни постове за метъли и такива? Ега ти.
Още едно нещо за другото метълче измислиха - "с това кубче на рубик, на което модата беше 90-те години, ако се мисли за интересен и по Христина само се занася". Даже не разбрах, какво искат да кажат. А аз използвах точно това кубче, за да им обясня третата степен.
А за 10-ти клас, Гъшарова по повод моите разхвърлии - "трябва да се пише ясно условията на задачите. На контролното първа задача гласеше - "Разложете и съкратете" и пак никой не беше разбрал." Забележете - ясно и пак никой не беше разбрал.
Аз - "Дааа и затова после с възхищение възкликнаха - това ли било?"
Довиждане и си заминах.

На стълбите виждам Митко от осми клас, който да отиде на даскало е лукс за него и ми вика - "чух, че ти си изнасял урок?". Аз - "даааа. На 11-ти поради игра на съдбата съм при вас.". И Митко радостен - "Ще дойда. Няма да изтърва. Като ми разказаха, какво е било в часа и аааааааййййй..."

Живи и здрави са децата, питайте ги, ако не вярвайте. Не ми казвайте името или нещо свързано с фолка или какъвто и да е по-отличителен белег. Да кажете "един смешник изнася урок", веднага ще ви разкажат какво е имало на урока!

От цялата работа с положителност ще имат матр'ял в учителската стая и ще плюват по мой адрес - "един, който се принизява до нивото на учениците."
Не е трудно да се сетя, знам им даскалските лафове, почти съм сигурен, както с лекота слагат квалификацията "идиотчета", току-виж и мен са ме турили в някоя категория.
Да дрънкат. Както се видя не робувам на оценки, а гледам шоуто. Какво трябваше да направя? Скучно да измърморя разни факти, които няма с грам да им послужат на децата? А те са рекламни дизайнери И май не бяхме в НПМГ! Така че аз знам къде и как да се държа.


11.12.2008, 8 клас
Следва продължение...