Връзки от разстояние

fire · Мнение от **fire** » 22 Авг 2005, 00:06

Хора, завиждам ви за това, че можете да издържате на този начин на живот. Аз все още не мога да си представя, че човекът, когото обичам ще бъде далеч от мен и аз няма да мога да го виждам толкова често, колкото искам. За мен това е безумие, това направо е лудост. Боже! Как сте издържали? Това означава, че вие наистина държите един на друг и за вас няма нищо по-важно на този свят от човека, който е далече, далече... Не зная дали искам да ми се случи ткова нещо или не искам. Не мисля, че бих могла да издържа. Как го правите бе хора?

Lord de Sword

ами и на мен ми беше странно преди и си мислех, че няма да мога да поддържам такова нещо (и действително ми е гадно, искам си я до мен), но когато ти дойде до главата предпочиташ да е там далеч, отколкото да излезе от живота ти, а малкото мигове заедно са най-голямата наслада...

fire · Мнение от **fire** » 22 Авг 2005, 00:19

Да, така е, зная. Вярвам ти, но не мога да разбера кой ви даде тази сила да издържате. Кажете ми, например, как се чуствате вечер, когато излезете с приятели и всички са със своите половинки, а вие сте сами, защото любовта на живота ви е някъде там далеч...?

Lord de Sword

мечтаем си да е наблизо, така де, мечтаем си го и когато не сме излезли с приятели със половинки, ми на практика мечтаем го постоянно, когато наш'те половинки ги няма...
а най-гтъжното нещо при такава връзка е момента на заминаването...

Мнение от **Crematory** » 22 Авг 2005, 00:27

а най-щастливият на пристигането.Самото заминаване досега никога не ме е разбивало психически - знаела съм,че ще се върна след 2-3 дни,максимум седмица...но след септември ще е мъка

Но за сметка на това , щастливият момент си е всеки път наистина шастлив. Да сляза от автобуса, той да ми вземе раницата, да се сгуша в него, да се целунем, да обвия ръце около врата му и да погаля косите му...Не бих го заменила с друго!!!
А относно половинките - ми сдухвам се,ама стискам зъбки.Силата той ми я дава.Ако той е силен, и аз ще съм.

fire · Мнение от **fire** » 22 Авг 2005, 01:01

Не зная, може би ще го разбера (т.е. ще повярвам в това, че мога да издържа), когато ми се случи (ако се случи), но на този етап - Възхищавам ви се

Kenzo · Мнение от **Kenzo** » 22 Авг 2005, 04:11

Beam · Мнение от **Beam** » 23 Авг 2005, 21:45

Е, да, само че аз преди да се разделя с този човек, бяхме неразделни година и половина, за това време все пак сме се сближили много. Всички ги е страх, че ще се променят, че ще се скарат, че ще срещнат друг, но историята познава всякакви случаи.
Мои познати бяха разделени 5 години. Той в САЩ, тя в България и накрая си се ожениха ... всичко е възможно и няма такова нещо като невъзможна любов, заради някакви си километри.

fire · Мнение от **fire** » 24 Авг 2005, 03:23

Звучи чудесно, но за съжаление се случва безкрайно рядко

mushroomhead · Мнение от **mushroomhead** » 24 Авг 2005, 03:27

Абе няма такова животно(поне не за дълго) като връзка от разстояние

Boromir · Мнение от **Boromir** » 24 Авг 2005, 03:32

аз пък мисля да опитам дали е възможно... не че много го искам, ама - съдба...

Himera · Мнение от **Himera** » 24 Авг 2005, 04:04

Опитай! Нищо не губиш! Пък кой знае може ида спечелиш

fire · Мнение от **fire** » 24 Авг 2005, 04:15

Boromir, и коя е щастливката? Да не е някоя бъдеща колежка и настояща форумка, защото ако е така това няма да е любов от разстояние, а от близко

Boromir · Мнение от **Boromir** » 24 Авг 2005, 05:09

щастливката е... всъщност аз съм щастливецът да сме заедно... еех

Тя е една безкрайно мила дама, но не бъдеща колежка и/или форумджийка (де да беше

)...
И ще трябва да се разделим

Linda_pld · Мнение от **Linda_pld** » 24 Авг 2005, 05:19