forum.uni-sofia.bg

@Lord , аз не се опитвам да втъпявам друго , ако така го разбираш , съжалявам нямам това като идея.Но все пак бих казал , щом мислиш че може без курс , учи , зубри теми и нз докъде ще стигнеш.Аз поне видях какво се случи с една съученичка , за да бъда кратък ще ти кажа - нищо не направи.Иначе за другия начин мисля че се сещам

Пффф...и аз съм се запътил по пътя на "страданието" водещо към необятния свят на Правото. Според мен, е хбаво да се ходи на уроци, за да разбереш на какво ниво си, да ли напредваш, да ли изобщо те бива в това.Уроците служат само за една преценка и естествено една мотивация.По принцип, ако не те бива в това, да седнеш сам да си учиш по-добре не се захващай.Ако някой иска темите по История и по Български да ми пише, с удоволствие ще му ги дам БЕЗПЛАТНО.

аз не влязох без пари

rueva написа:аз не влязох без пари

Е то с тва книгоиздаване, по-добре да имаш пари преди да влезеш, че после няма да имаш...

Kristo написа:

rueva написа:аз не влязох без пари

Е то с тва книгоиздаване, по-добре да имаш пари преди да влезеш, че после няма да имаш...

ооо, това беше много гадно!

Хах... как влязох - ами по ЧУДО !

И на курсовете ми по история ,и на уроците ми по литература имаше хора , които се готвеха много по- старателно от мен ... и в крайна сметка ,от всички 15 човека курс по история влязохме 2 момичета и от уроците по литература - пак 2 момичета ( от общо 20на запътили се за Право )

Така че влизането опира до памет, систематизация на учебния процес и КЪСМЕТ

rueva написа: ооо, това беше много гадно!

Правото е по-гадно.
Балансирам.

Чудя се дали някой би събрал смелост да отговори на въпрося "Как влязохте право в СУ?" със "С измама!" хаааааахахаааа

аммм.. зависи от дефиницията на "измама" )

1) Неточен(двусмислен) превод на документ от чужд език на бълграски, водещ до заблуждение или поне до неяснота за администрацията на СУ...
2) Преписването на кандидатсктудентските - брои ли се за измама?
3) А заплащането за узнаване на темите, които ще се паднат на КСК?

Ако отговорът е да за някое от горните - познавам поне 3-ма
Дали съм един от тях, ще ви кажа като си взема дипломата от СУ ))))

То и аз знаех коя тема ше се падне - някоя от Бълг. история, не от чуждите... тва брои ли се?

И по литература знаех - някой автор ще се падне, ама не казах на никого... и много бяха скъсани, щото очаквали да се падне биквадратно уравнение и Цикъл на Кребс.... маняци...

Аз като един виден ветеран, това съм го писала вече, ама щом питате...
При всеки е различно. Имам опит и наблюдение, значително надвишаващи тези на другите. Защо ли? Ами, срам или не, кандидатствала съм от 2002 г. до 2006 г включително. Винаги право. Така че знам за какво става въпрос.
Не споделям мнението, че има конкретен метод на подготовка. Няма. Не зависи от курсове, не зависи от преподаватели, а само от лична мотивация и малко повече късмет.
Тук видях, че било задължително ходенето на уроци по литература...Ами не знам колко е задължително, аз всички тези години (и една дори не пропуснах) дори не отварях преди изпит по литература и съм имала винаги между 5 и 6. Ама винаги, винаги. Обаче по история, уви, получавах винаги, винаги между 2 и 4 с преобладаващо 2. Странно, а? Приемаха ме всичко на света с литература, ама не и мечтаното право. Сега, да уточня, че и на курсове по история ходих едната година, после сама се готвих, после пак сама и после на частни уроци... Пуста история...
И после ми дойде малко здрав разум. Записах културология, седнах си на д-то и с успех напред - прехвърлих се жадуваното право. Просто се изморих 5 пъти да се явявам по изпити, на които виждах вечно едно и също...
Разказвам това, за да покажа как по л-ра без уроци бях супер, а по с история - е...историята мълчи.
Така че както ви се струва най-добре, така учете. Аз съм жив пример, че който иска нещо наистина силно, рано или късно го постига.

Пикси, ти си новият ми идол.
Уважение за упоритостта и целенасочеността ти!

Мерси, Lord, ама то си е нормално. Да си кажа честно, това преследване на целта ме научи на много неща. На търпение и на много упоритост. Не отричам, че омръзнах на себе си, на близките си...Просто като дойдеше лято и всички притаяваха дъх дали пък няма да спра да кандидатствам най-после...Не спрях. Просто се примирих, че ще бъде по заобиколната улица. И ето ме - 2 курс, а мааааалко по-голяма от колегите в курса.
Пожелавам на всички по-малко препятствия и повече постигнати мечти.

Права е колежката.Най-важното е упоритостта-решаваш да направиш нещо и се бориш до последно.Аз лично се готвих за изпитите още от ноември.Направих си програма по която да се готва(тоя месец-2 часа на ден примерно,другия-3 и т.н).Требва да знаете,че във всеки един момент ще ви се иска да се откажете,да гледате филми,да си пишете по Скайп...но не трябва.Тук отново достигаме до това качество-упоритостта.Достатъчно ли сте упорити и наистина ли искате да влезете право?Първо си отговорете на тоя въпрос иначе няма смисъл.Благодарение на тази моя упоритост,която на моменти граничеше и с явен инат,изкарах необходимите оценки(5,00 по български и 5,50 по история) и сега съм право в СУ.Успех и на вас и не забравяйте думата упоритост.

Социалист по гръб не пада...от инат Така че нищо ненормално,... колега