forum.uni-sofia.bg

charming написа:пффф тва е кофти. приятелите айде както и да е -стават ,даже бяха доста забавни ,но после дойте ред на родителите а то се оказа ,че ги нямало и ....запознах се с малкото братче и с баба му .бабата не беше хич за подценяване. едва ли можеше да бъде по лошо просто .

Аз и затова не се запознавам със семейството му,нито пък той с моето.....ама аз съм и нямала сериозна връзка,така че....

charming написа:пффф тва е кофти. приятелите айде както и да е -стават ,даже бяха доста забавни ,но после дойте ред на родителите а то се оказа ,че ги нямало и ....запознах се с малкото братче и с баба му .бабата не беше хич за подценяване. едва ли можеше да бъде по лошо просто .

Аз затова не се запознавам със семейството му,нито пък той с моето,ама аз не съм имала и сериозна връзка,така че....

Смутиха ме описанията на първите няколко моми, дето показваха ярък пример за женски трикове и привички... Племе бре, племе!

Еми какво да ти кажа.....жените сме такива к***ки от класа,но без нас пък не можете

z_lapa написа:Еми какво да ти кажа.....жените сме такива к***ки от класа,но без нас пък не можете

Ем, свестни жени за кавко ги ползваме, мислиш...

Най-добре се разбирам с братовчедка му. Много си допаднахме и като характер и като начин на мислене, чудесен човек е. За разлика от сестра му, с която сме на здравей и здрасти, защото нямаме повече общи теми.
Приятелите му стават...макар че са ми малко странни
Родителите му понякога ме изумяват. Има моменти, в които ги харесвам, но има и такива, в които ме дразнят.
Да му се невиди, той е мъж на 24, със семейство от 3 години, тя му звъни всяка вечер да го пита дали е вечерял и кога ще ляга да спи!?!?!?! Че майка ми се сеща за мен 2 пъти в седмицата....Или поне я научих до толкова да сведе обажданията си...
Дразня се да ми говорят и да ме питат разни неща...Общо-взето, ако не ми говорят, добре ще се чувствам. Трудно се отпускам с нови хора...Нищо, че са ми роднини от 3 години
Уф, да не ви се пада такава темерут-снаха

Kristo написа:

z_lapa написа:Еми какво да ти кажа.....жените сме такива к***ки от класа,но без нас пък не можете

Ем, свестни жени за кавко ги ползваме, мислиш...

Хахах,ами аз го казах,защото някъде по-горе беше намекнато,че няма свестни жени........

z_lapa написа: Да,но има и друг момент.Нали се сещаш,че преди фазата на влюбването има момент на опознаване,на харесване,на т.нар. зарибяване.Еми ти тогава нали ще го разбереш дали се друса,пие или там каквото и да е.Ти все още няма да си влюбена.Тогава ще имаш 2 избора:
1.Да го зарежеш
2.Да останеш с него въпреки всичко
Но и в двата случая за любов не може да се говори,защото:за 1. е ясно,а за 2.-ако останеш с него,след като си разбрала за порока му(а да не забравяме,че ти си все още на фаза зарибявка),означава,че ти не обичаш самия човек,а самия порок-защото повярвай ми има и хора,които сами си търсят белята,които просто винаги си намират някакви пропаднали типове.
А и другото,което исках да кажа.....какво точно означава термина "влюбен"?Аз лично го свързвам с готовност за саможертва заради другия.А замисли се,ти като ходиш с некав наркоман.....има опасност и ти да станеш такава,което пък от друга страна ще разруши семейството ти.....готова ли ще си да жертваш семейството си,живота си?Аз не бих!

Значи тук има някакви два странни въпроса под формата на тези, които аз не прихващам нищо, т.е - не съм съвсем съгласна.
Първо, викаш, че след като съм разбрала, че се друса, това означава, че аз обичам самото друсане? Не-е, съвсем не, за Бога! Тук логиката напълно липсва. Без да навлизам в подробности ти смяташ, че любовта (щото нали уж говорим за истинска...или полу-истинска поне) би могла да бъде чак толкоз ограничена, че да не може да преодолее някаква си наркомания (или алкохолизъм)? Че нали затова е любов, при това невъобразимо силна - за да преодолява!
Това, че съм разбрала нещо нередно и съм го приела, не означава, че го харесвам или уважавам. Означава, че съм готова да го преглътна в името на човека, който страда от това нещо. И именно поради тази причина - ето, жертвам се за него, преглътвам недоволството си и му помагам да се излекува от гадостите. Мислиш ли, и въобще всички вие мислите ли, че когато човек обича ИСТИНСКИ самата дума "компромис" продължава да важи изобщо? Не. "Компромис" е когато този, който е "принуден" да се съобразява, го прави насила. Но аз, тъй като съм влюбена в човека, няма да се съобразявам с него по неволя, аз ще искам да правя ако не всичко, то почти всичко за/заради/с него.
Относно другия проблем, за това дали бих била готова да разруша живота си - на този етап, в момента (тъй като все още не съм срещнала своя принц), ще кажа - да, напълно. И ще го направя с удоволствие. Семейството ми няма да ме изостави, това ще ги съкруши (ако евентуално в случая с хипотетичния наркоман и аз тръгна по неговия път), но ще направят всичко по силите си да ми помогнат. Майната му на живота ми, ако не го живея така, както искам, и с хората, които обичам! И без това в противния случай здраво би се обезсмислил.

z_lapa написа:

Kristo написа:

z_lapa написа:Еми какво да ти кажа.....жените сме такива к***ки от класа,но без нас пък не можете

Ем, свестни жени за кавко ги ползваме, мислиш...

Хахах,ами аз го казах,защото някъде по-горе беше намекнато,че няма свестни жени........

Има свестни, аз също го казвам в поста си...

Проблема е, че те останаха малко...

Без да навлизам в подробности ти смяташ, че любовта (щото нали уж говорим за истинска...или полу-истинска поне) би могла да бъде чак толкоз ограничена, че да не може да преодолее някаква си наркомания (или алкохолизъм)? Че нали затова е любов, при това невъобразимо силна - за да преодолява!

Сериозно вярваш, че една истинска любов със сигурност може да преодолее сериозни зависимости, като тези към алкохола и наркотиците? И предполагам, че ако не успее, то тогава любовта не е истинска сигурно?

Хах,ами не се ли замисли,че ако твоят приятел те обича истински,няма да те кара да разрушаваш живота си?
А Kristo за съжаление си напълно прав и този форум го доказва

Хах,ами не се ли замисли,че ако твоят приятел те обича истински,няма да те кара да разрушаваш живота си?

Това към мен ли беше адресирано?

z_lapa написа:

charming написа:пффф тва е кофти. приятелите айде както и да е -стават ,даже бяха доста забавни ,но после дойте ред на родителите а то се оказа ,че ги нямало и ....запознах се с малкото братче и с баба му .бабата не беше хич за подценяване. едва ли можеше да бъде по лошо просто .

Аз затова не се запознавам със семейството му,нито пък той с моето,ама аз не съм имала и сериозна връзка,така че....

е то и тази ,за която казах не беше сериозна-точно за това "се оплаквам"

wtf написа:

Без да навлизам в подробности ти смяташ, че любовта (щото нали уж говорим за истинска...или полу-истинска поне) би могла да бъде чак толкоз ограничена, че да не може да преодолее някаква си наркомания (или алкохолизъм)? Че нали затова е любов, при това невъобразимо силна - за да преодолява!

Сериозно вярваш, че една истинска любов със сигурност може да преодолее сериозни зависимости, като тези към алкохола и наркотиците? И предполагам, че ако не успее, то тогава любовта не е истинска сигурно?

Не, просто затова е "истинска", защото е силна.
Ако не е достатъчно силна-да, за мен не е истинска.

z_lapa написа:Хах,ами не се ли замисли,че ако твоят приятел те обича истински,няма да те кара да разрушаваш живота си?

Чакай сега, пак не се разбрахме нещо. Приятелят ми няма да ме кара да правя нищо, което не искам. АЗ ЩЕ ИСКАМ ДА ГО ПРАВЯ, ЗА ДА Е ЩАСТЛИВ ТОЙ.

Аааа така може,аз разбрах,че едва ли не да те насилва може би.
А по-горният ми коментар не беше адресиран към никого,просто отбелязвам и изразявам мнението си,но аз никога не съм се влюбвала и не мога да дам компетентно мнение