forum.uni-sofia.bg

Проблем за жените стопаджийки е по-скоро опасността да ги помислят за професионални магистралнички. Не знам колко е опасно, но е факт, че последния път ме качи някаква лекарка, която като студентка пътувала сама на стоп, а като я питали дали не я е страх, тя отговаряла, че владее карате. Никой не я закачал.

Аз съм се возил на стоп на каручка... ето и моята история:

Като дете ме пращаха често на село, където помагах на дядо за какво ли не... нищо, че бях б@хти-и-мързеливото лапе... Един път се случи да берем грозде, през 2 села в трето (щото според комунистите, там ни бил парцела...) и айде с дедо на рейса и до там... и берем си ние, на мен ми писва, щото все пак е детство, а ме ползват за индонезийски работник на къра... и решавам да си ходя, а дядо ми - вика - Хващаш пътя тука по шосето нагоре само и си в село до към 1-2 часа ходене... и аз - ок...

Но то ходене, ходене, ама писва и то... и решавам да се правя на стопаджия, макар с кола да се стига за 15 мин... и кво да гледам - иде каручка с едно зле-очукано от живота магаренце (после разбрах че се казва Вичко) и някакъв престар дядка го кара тва каруцище... И го измолих да ме качи баш до селото (е той си беше от селото де) и тръгнахме... Дядката като видя, че ше има компания по пътя, намали стереото и почна да разказва военни истории, как бил доброволец в четата на Че Гевара (от "чета" му идвало и името де), как ги нападнали колумбийските военни на границата с Еквадор, и как се криели в малкото планинско селце Селеста де Луна, високо в Андите... и ми вика "искаш ли да видиш рани от граната?" - а аз без да се замисля го отсякох с "Не, мерси, имам си..."

Стигнахме бавно-бавно до село, човека спря на бензино/станцията, да зареди с диезел. И пак поехме, даже до нашия двор ме остави, егаси любезния тип. Ест, до края на лятото го засичах из село, а повечето хора го уважаваха, като "бивш деец на партията".... предполагам ГЕРБ са имали предвид. Дали е жив още, както и Вичко, не знам. А истории свързани с магаренцето, ще разказвам друг път...

Lord написа:Проблем за жените стопаджийки е по-скоро опасността да ги помислят за професионални магистралнички. Не знам колко е опасно, но е факт, че последния път ме качи някаква лекарка, която като студентка пътувала сама на стоп, а като я питали дали не я е страх, тя отговаряла, че владее карате. Никой не я закачал.

"Аз съм беден студент и пътувам на стоп от София за Варна за балканиадата по жиу-жицу..."
Жалко, че не биха ми повярвали, иначе е идея.

Не е нужно да казваш истината, стига да си убедителен.
Аз, на стоп ... нее. Хората, дето пътуват така са завидно смели и безразсъдни според мен. Сигурно бих се пробвала някой ден ако необходимостта ме свари пътем и съм с хора, на които имам доверие за компания. Иначе - не мерси. Който се кефи обаче - нека. Икономия и адреналин да има.

Здравейте,

търся си компания за стоп до Пловдив, в четвъртък, 09.07, следобед около 16-17 часа.

Търся 1 човек, може и момиче.

Преди 20 години е било по-нормално да се пътува на стоп. Сега ще ме помислят за проститутка.

phoebe написа: Търся 1 човек, може и момиче.

Айде, от теб да мине

Да качиш някой напълно непознат /колкото и миловиден да изглежда/ на стоп за мен си е като да скочиш с бънджи без бънджи...ако ще и най-благовидното момиченце да е, винаги може да ти изкара нож и да ти го опре връз гръцмуля, пък чувствай се тогава добър мирянин. Това, разбира се, не е най-лошият вариант. По-лошото е пътническата й раница да е натъпката с експлозив и да обоснове детонирането му с безхитростния аргумент: "Просто не исках да си умра самичка", след което да се самоубие, неволно разпръсквайки те в атмосферата. Но нека не мислим за най-лошото...

Ти пък, толкова хора познавам дето пътуват на стоп и още не са ги изкарали зад граница .

Аз нямам такама история , но си имам списък за тази година какво да направя( )...та едно от нещата е пътуване на стоп...много ми допада...мисля ,че е страшно приключение
Чак ви завидях...

Две момичета по къси панталонки на кратък стоп по морето. Пек в късна сутрин.
- Ако се притесняваш, да знаеш, че имам спрей.
- Против какво? Слънце? Комари?
- Против хора... (секунда неловко мълчание) Качваме се - ако е някой извратен идиот аз го пръскам, изхвърляме го и отпрашваме с колата. .. Ъъъ, ти можеш ли да караш?
- Не.
- Нищо, тогава да се молим за свестен шофьор.
Накрая се качват в бая съмнителен автомобил с изкорубена задна седалка с още по-съмнителен и ... мургав, мърляв водач. Евентуално човекът се оказва свестен и те стигат невредими дестинацията.

Сигурно тук е момента, в който трябва да се отрека от "Аз на стоп...нее!" Но все пак предпочитам регламентиран транспорт.

Тази вечер към 7-8 - Бургас. Диря си дружка без ограничения за пол и възраст. Крайната ми дестинация е някъде към Ропотамо

0883 599356 - Владо

Първоначално прочетох "Пътуване на стоЛ" и известно гледах ей-така и се опитвах да си го представя...

Едни познати пътували на стоп в Мароко и искали да ги разменят срещу няколко камили.

Споменах ли как на първия ми 8-ми декември си изпих парите (с изключение на 2 лв., с които ядох на Шела до Пловдив), тръгнах на стоп от Пампорово и се прибрах около един час по-рано от колегите ми