forum.uni-sofia.bg

Нз аз само Арлекин чета, направо се разтичам

ohhh nooooo написа:Е,къде забравяте класиката в любовния жанр като "Джейн Еър" и "Брулени хълмове"-две изключителни произведения,които нямат нищо общо с боклук като "Месарят",да речем? Наистина не е хубаво да се отрича цял жанр заради няколко абсурдни книги! Все пак във всичко има мърша

Те не са розови романи, а са в съвсем отделен жанр, по-точно съвкупност от няколко жанра - готически роман, любовен (но не розов) роман и билдунгсроман (литература за израстването). Т.е. са си сериозна класическа литература и нямат нищо общо с някакви долнопробни розови... неща, и сега е моментът да кажа, че "Брулени хълмове" е най-любимата ми романтична (и романтическа) история.

Те не са розови романи, а са в съвсем отделен жанр, по-точно съвкупност от няколко жанра - готически роман, любовен (но не розов) роман и билдунгсроман (литература за израстването). Т.е. са си сериозна класическа литература и нямат нищо общо с някакви долнопробни розови... неща, и сега е моментът да кажа, че "Брулени хълмове" е най-любимата ми романтична (и романтическа) история.[/quote]


И на мен много ми харесва,но моята любима романтическа история е на Остин "Разум и чувства"-най-силният й роман според мен

Ако не бях твърде възпитана, щях много щателно и описателно да ви обясня какво точно да направите с необоснованите си елитарски предразсъдъци. Всичките ми звучите все едно групово ми рецитирате "Аз не не ям банички със спанак, защото изглежда зелено и сигурно ще е гадно"

Първо, любовните романи не са долнопробни. Никой интелигентен човек няма да тръгва да прави такива класификации и да лепи епитети, след като е толкова незапознат. Да прочетете 20 страници от книжка или да прочетете една единствена книжка и после да се имате за критици, това не ви прави да изглеждате по-умни. Ама изобщо.
Далеч не казвам, че всички са велики творения, но сред историческите любовни романи има адски добри книги. Какво като някои авторки не са живели в епохата на сестрите Бронте или Джейн Остин, това не значи, че не могат да покажат историческата реалност от онова време достатъчно майсторски и да създадат една реалистична, красива любовна история. Винаги съм гледала на този сорт книги с техните принцеси, благородници, викинги, революционери, хареми и т.н. като на един вид приказки за възрастни. Защо да не може една любовна история да е достатъчно добър мотив за написването на книга? Ами че "Здрач" и подобните му популярни фентъзита днес какво са? За мен са много повече любовни романи, отколкото фентъзи. И в това няма лошо. Всяка една добре написана книга, която е в състояние да ме накара да се смея и да плача заедно с главните герои, е стойностна. Че за какво се нарича развлекателна литература, ако не може да ме грабне и да ме направи съпричастна?

Прочетох всички исторически любовни романи от 3 различни библиотеки още преди да стана на 20. Не го намирам за изгубено време и не съжалявам за нито една прекарана секунда над тях. Днес с удоволствие пак бих подхванала такава книга, ако ми попадне нещо добро, което не съм чела. Това не значи, че не съм чела класическа литература или фентъзи също. Просто не виждам как едното пречи на другото. Все едно човек да се ограничава само в един стил музика или един жанр филми - смешно е.

Гледам, че по-горе обсъждахте Даниел Стийл. Нея не я харесвам, понеже предимно пише за проблемите на омъжените жени в средна възраст, а аз съм малко далеч от тях още. Нора Робъртс е добра наистина, но моята лична любимка от тоя сорт авторки е Сандра Браун.

Ахаха, а къде остана Джуд Деверо, а?!

Solveig написа: сега е моментът да кажа, че "Брулени хълмове" е най-любимата ми романтична (и романтическа) история.

И на мен.

Мила написа:Ахаха, а къде остана Джуд Деверо, а?!

Джуд Деверо, Джоана Линдзи, Катлийн Удуиуз, Ребека Брандуей, Кони Мейсън - все авторки на едни от най-готините исторически любовни романи от онези поредички на Бард и Ирис с хубавите картинки отпред Трудно ще ги сравняваме с Даниел Стийл, Нора Робъртс и Сандра Браун, които обикновено пишат романи с малко по-съвременно развитие... И то пишат в промишлено количество.

Не се познаваме, black lady, затова няма как да докажа, че баничките със спанак не ми харесват не само на вид, но и на вкус. Пък и няма смисъл - ти си ги обичаш и това няма да се промени.
Старая се да култивирам литературния си вкус от доста време. Без съмнение, това се отнася и за теб. Очевидно вкусовете ни отдавна са поели в различни посоки. Светът е голям, форумът в частност - също, затова не е чудно, че нещо, което една читателка смята за нискокачествено и пошло, очарова друга. Когато определям нещо като долнопробно, обикновено си имам причини за това, простиращи се далеч отвъд съдържанието на учебника ми по история на литературата. Когато баничката изглежда зле и оставя блудкав вкус, съжаление за похарчените пари, че и леко хранително отравяне, мога да й дам само една оценка. Добре разбирам, че само и единствено разликата във вкусовите ни рецептори е предизвикала бурната ти реакция. Е, да, понякога ми се ще хората да не се засягаха така дълбоко от подбора ми на епитети - особено в Интернет, защото е нелепо. Но също така съм наясно, че такива моменти са неизбежни, докато търсиш и изискваш истински готини банички в тоя живот.
За елитарността може би си права - твърде отдавна ми излезе име, че "се правя на умна", четейки това или онова. Ясно ми е, че няма начин или смисъл да обясниш нещо такова на хората, които не са ти близки и не знаят как и за какво живееш. За предразсъдъците относно жанра обаче не си права.
И знаеш ли, хубаво е, че си толкова възпитана. В днешно време не е лесно да срещнеш приятно момиче от старата школа. Поздрави.

Исторически любовни романи принципно не обичам. Поредицата на Джоана Линдзи за братята Малори обаче дори и аз не можах да я пропусна .
Джейн Ан Кренц има някои много готини попадения - A Shared Dream например. Там главният беше писател, самотен баща със син-колежанин, а героинята /Даяна?/ беше също около 40-год и имаше проблеми с шефа си, който беше някъв тъп шовинист. Ениуей, в самата любовна история /която за мен си беше омгхолифъкинуау/ имаше вплетен много интересен...ъм... свръхестествен мотив. Якото беше, че и второстепенните герои имаха роля и се развиваха, а не бяха просто като за фон.
И докато съм на тази тема...да знаете някой роман с шейпшифтъри? Щот аз си намерих няколко истории онлайн, но са някви супер блудкави. Имаше и няколко добри, но те в последствие се оказаха М/М , а мен ми се чете нещо някак по-хетеро

Бертрис Смол

някой да е чел http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=32476
моля за отзив!