forum.uni-sofia.bg

O имаше едни "Отвъд сините планини" ...приказки де.

"Аз се казвам Малчо"

Търговецът на кристал написа:Merops,
"Маншон, Полуобувка..." я обожавам и до днес, някои пасажи ги знам наизуст. Как не се сетих... Ено Рауд е голяма работа.
* Впрочем, само на мен ли тази книга ми се вижда много странна? На стари години открих, че има нещо много извратено в нея, без да мога да формулирам какво точно. Просто усещане някакво...

И аз много си ги обичам техните приключения.
А нормално е на различна възраст да възприемаме приказките по различен начин. Какъвто е и случаят с "Малкият принц". Когато го четох като малка си казах, че пълна глупост. После като го прочетох мнението ми със сигурност се промени.

Ами то "Малкият принц" е по-скоро като приказка за възрастни.

1. Приключенията на Лукчо
2. Приказки по телефона
3. Руслан и Людмила - имах една касетка с две трети от приказката, която не спирах да слушам
4. Островът на съкровищата
5. Книга за джунглата - майка ми я четеш когато бях съвсем малък, особено се кефех на онова за котката

А Малкият Принц наистина не е за деца, както и Алиса. В тази връзка се чудя как никой не е споменал друг псевдодетски автор - Влхелм Хауф. Колкото и да ми харесва, не смятам, че кораби пълни с трупове и древни ритуали за призоваване на зли духове са за малчугани.

Lord написа:В тази връзка се чудя как никой не е споменал друг псевдодетски автор - Влхелм Хауф. Колкото и да ми харесва, не смятам, че кораби пълни с трупове и древни ритуали за призоваване на зли духове са за малчугани.

Ау, тоя тип как ме стресираше не е истина!!! И все пак го четях с огромно настървение! Никога няма да забравя една сцена, не помня в кой разказ беше, за един дето отдава душата си на дявола....просто картината беше описана покъртително!!!

Ще ти припомня. Убива любимата си кравичка, одира я и прекарва една нощ, увит в кожата и.

Тези приказки ги четох в 11 клас, но пак ме побиваха тръпки.

Ох, не, аз сцената много добре си я спомням! И беше в една долина, и валя цяла нощ дъжд...брррр....Просто не помня как се казваше разказът...

Стийнфолдската пещера. Много добре я помня, защото беше първата, която прочетох.

Том Сойер...знам я наизуст...чела съм я поне 10 пъти...

Lord написа:В тази връзка се чудя как никой не е споменал друг псевдодетски автор - Влхелм Хауф. Колкото и да ми харесва, не смятам, че кораби пълни с трупове и древни ритуали за призоваване на зли духове са за малчугани.

в тоя ред на мисли, можем и Е.Т.А. Хофман да сложим при него... Само като си помисля за "Малкият Цахес, наречен Цинобър", ужасно беше

Звучи като нещо, което трябва да се прочете

^PrincessA^ написа:

Lord написа:В тази връзка се чудя как никой не е споменал друг псевдодетски автор - Влхелм Хауф. Колкото и да ми харесва, не смятам, че кораби пълни с трупове и древни ритуали за призоваване на зли духове са за малчугани.

Ау, тоя тип как ме стресираше не е истина!!! И все пак го четях с огромно настървение! Никога няма да забравя една сцена, не помня в кой разказ беше, за един дето отдава душата си на дявола....просто картината беше описана покъртително!!![/quote
Лелее, Вилхелм Хауф е напислал "Джуджето Дългоноско", нали? Едно време се скъсвах да я слушам на грамофонна плоча. Бях на село при баба и дядо, там имаше грамофон и две плочи. Едната тази, другата "Зех ть, Радке, зех ть" .
Хауф и на мен ми харесва, май от зодията ще да е .

Ами и Андерсен не е за деца според мен. И Оскар Уайлд. Не мога да разбера с какъв акъл бяха сложили Щастливия принц в читанките за 2-3 клас. Толкова ми беше мъчно