forum.uni-sofia.bg

machiavelli написа:я на мен не ми се оди у престижното там нема ракийчица...

Баце, тука много бъркаш. Всяка седмица си махаме главите у един колега с домошарката! Тоя семестър съм изнесъл от вкъщи 15 кила сигурно натам. Други ден ще помъкна още.

Дам Оскарчо правилно го е казал.
А това за торбите с пари, гонете ги, давам ви път! Аз ще отида в гората да гоня въображаеми самодиви и да слушам хайдушката песен.

И който си мисли, че съм в нереален свят или умопобъркан, да знае, че първото не е вярно. Първата ми работа я започнах на 14 години, е , разбира се бачках по 2-3 месеца всяко лято, но бях се в тинята, там където не ви се ходи. В смисъл едва ли някой от вас иска да работи като общ работник, чистещ с метла целия строеж и после да взима 350лв, или пък да сте в шивашки цех и постоянно надутия грък да ви наблюдава дали си вършите работата, и то за 5лв на ден. Или пък на автомивка за 200лв на месец. Бляяяяя свърших, я бейбе, това беше, има още, но друг път, сега ще отида да подишам въздух.

Ракийката е само дума, но смисълът е друг.

Аспарух е в шатрата, пък ние сме тук,
дерзаем яко, кой умен, кой неук
и борбата е безмилостно жестока,
а ние все влачим съдбата безока
и чакаме...

А идва лято, нова мъка,
историята тегли полекичка лъка
и ние,
хиляди,
маса,
кандидатстуденти,
пак ще се зарием зад томове дебели
и пак ще викаме: леле-леле-лелиии!

Това май не стана много добре, ама не ми дойде инспирейшъна нещо...

Но пък как си смесла от Вапцаров, Смирненски и Гео. .

machiavelli написа:Ракийката е само дума, но смисълът е друг.

Дам, разбрах те.

Просто се сетих за друго и реших да го напиша.

О, Алма Матер!

10 деня млади кандидати
как форума спамят. Аудиториите
трепетно повтарят на проверяващите ревът.
Пристъпи ужасни! Хиляден път
гъсти орди се бутат пред входа -
да влезе Право иска народа.

Право народа да влезе иска
Писка и едвам се стиска
Ала не става тя такава
Бая зубрене ще трябва
Па ако зубренето не ти се отдава
Тати бая пара ще се наложи да дава
Па ако и пара нема
Нема как да стане твойта схема

Scorpion написа:О, Алма Матер!

10 деня млади кандидати
как форума спамят. Аудиториите
трепетно повтарят на проверяващите ревът.
Пристъпи ужасни! Хиляден път
гъсти орди се бутат пред входа -
да влезе Право иска народа.

Хаха евала Scorpion Просто нямам думи - то талант, то чудо

Омбре я не сакам уестърн, пращай ми драма.
Ордата около Дръстър, побеждаваща за слава,
туй това мен не ме влече, не ме въодушевлява,
знам,че живота си тече, и че името остава,

но изтегли темата, за мъките български, за тези
които дадоха вярата и умряха мъченически, за тези
дето за луди ги мислеха, но останаха сред боговете,
здраво изедника стискаха и рани ближеха им зверовете.

Искам от Възраждането или новата история да се падне, те та ва е...

Жив е той, жив е! Там в Ректората,
потънал в листи, ръмжи и пъшка,
юнак, на който му се подкосяват краката,
юнак във младост, с мерак да кръшка.

На една страна захвърлил "Милка",
на друга картонче на две строшено;
очи темнеят, глава се люшка:
"Това кандидатстване ми излезе солено!"

Седи юнакът, а до него
квесторът сърдито наднича:
"Пищовец има нейде детето..."
А кандидатът - стои и се спича.

Предварителни са сега...Пейте кандидати
тез дълги теми. Мърмори и ти, квесторе
в таз робска зала: "Ще да анулирам
и тоя юнак"...Но млъкни, братле!

Тоз, който падне в бой за кът места,
той не умира: него жалеят
баба и дядо, стринка и свако,
и студенти на бисерите му се смеят...

Денем учи цитати и дати,
и чете там някоя статия.
До него един куп дебели трактати,
а отгоре съседа клати ли, клати я...

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
младежът кълве теми яко отнесен.

И фолк-певици в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо се гъзят на сцена зелена
и във юнака дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го отдолу целуне бърже -
и той я гледа, - я, виж, Галена!

"Кажи ми, сестро, де - Ректората?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с гюбеци хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят сградата на Ректората...

Но съмна вече! И в Ректората
юнакът седи, времето му тече, -
квесторът гледа строго децата,
и слънцето през прозореца пече ли - пече!

Колеги, кога ще издадете стихосбирка Ще стане бестселър, гаранция

Scorpion хаха това е уникално..толкова се смях ) Направо си талант

ахахха, Скорпион, тва беше много смешно -бравоооо