Re: Любими мисли
Публикувано на: 22 Фев 2011, 23:59
"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему."
"Няма условия, с които човек не би могъл да свикне, особено ако вижда, че всички около него живеят също така."
"За да се предприеме нещо в семейния живот, необходимо е да има или пълен раздор между съпрузите, или любовно съгласие. Но когато отношенията между съпрузите са неопределени и няма нито едното, нито другото, не може да се предприеме нищо."
"Много семейства остават с години на едно и също място, което е омръзнало и на двамата съпрузи, само защото няма нито пълен раздор, нито съгласие."
"Аз ли не съм се старала, и то с всички сили, да намеря оправдание на живота си? Аз ли не съм се опитвала да го обичам, да обичам сина си, когато вече не можех да обичам мъжа си? Но дойде време и разбрах, че не мога повече да се залъгвам, че и аз съм живо същество и нямам никаква вина, че бог ме е създал, за да обичам и да живея."
"Ако можех да бъда друго, а не любовница, която обича страстно само ласките му; но не мога и не искам да бъда нищо друго. С това свое желание възбуждам у него отвращение, а той у мен злоба - и не може да бъде другояче. Ако можеше, без да ме обича, по задължение да бъде добър и нежен към мен, - а това е ад - сега е точно така. Той отдавна вече не ме обича. А където свършва любовта, там почва омразата ... "
„Ана Каренина“, Лев Н. Толстой
"Няма условия, с които човек не би могъл да свикне, особено ако вижда, че всички около него живеят също така."
"За да се предприеме нещо в семейния живот, необходимо е да има или пълен раздор между съпрузите, или любовно съгласие. Но когато отношенията между съпрузите са неопределени и няма нито едното, нито другото, не може да се предприеме нищо."
"Много семейства остават с години на едно и също място, което е омръзнало и на двамата съпрузи, само защото няма нито пълен раздор, нито съгласие."
"Аз ли не съм се старала, и то с всички сили, да намеря оправдание на живота си? Аз ли не съм се опитвала да го обичам, да обичам сина си, когато вече не можех да обичам мъжа си? Но дойде време и разбрах, че не мога повече да се залъгвам, че и аз съм живо същество и нямам никаква вина, че бог ме е създал, за да обичам и да живея."
"Ако можех да бъда друго, а не любовница, която обича страстно само ласките му; но не мога и не искам да бъда нищо друго. С това свое желание възбуждам у него отвращение, а той у мен злоба - и не може да бъде другояче. Ако можеше, без да ме обича, по задължение да бъде добър и нежен към мен, - а това е ад - сега е точно така. Той отдавна вече не ме обича. А където свършва любовта, там почва омразата ... "
„Ана Каренина“, Лев Н. Толстой
