forum.uni-sofia.bg

Аз продължавам с "Пътеводител на галактическия стопаджия", но за съжаление върви много бавно, 'щото нямам много време. Но иначе много добра книжка, въпреки че мисля че има много излишни неща в нея.

Мичио Каку - Физика на невъзможното

Deschain написа:Аз продължавам с "Пътеводител на галактическия стопаджия", но за съжаление върви много бавно, 'щото нямам много време. Но иначе много добра книжка, въпреки че мисля че има много излишни неща в нея.

Ох, в смисъка ми е, само да ми падне..

Жорж Санд - Мопра. Интересна ми е, добре върви.

Мила написа:

allshallperish написа:

Kat написа:"Музика на душата" на Пратчет - сигурно за n-ти път

Май се превежда Музика за душата

[img]...[/img]

Да, защото и по смисъл заглавието трябва да е с "на"...

Аз си продължавам с Романтичният егоист - глупавите изпити за дълго ме бяха разделили от Бегбеде.

Bety_ написа: Аз си продължавам с Романтичният егоист - глупавите изпити за дълго ме бяха разделили от Бегбеде. [/color]

И аз от толкова време се опитвам да го прочета, но все няма кога. А не искам да го чета между другите неща...

Cannery Row - John Steinbeck

Чета Изгубеният рай ( Paradise Lost ) на Джон Милтън.
Епична поема разказваща за бунта на Падналият ангел срещу Бог. Може малко е трудна за разбиране от "нередовния читател", заради начина по който е написана - но заитригуваща. Препоръчвам

Миналата година трябваше да я чета на английски за даскало, ама стигнах само до взимането на книгата от библиотеката...

Върна ли я поне?

Оо на английски ще е много мъка, като гледам какви са думии мани, мани

FloWersOfEviL написа:Върна ли я поне?

Нямаше да ме оформят иначе, големи проблеми имах с тази книга докато я намеря и върна...
Тази година пак същите проблеми, ама с "Хоро" този път, много съм безотговорен понякога...

Ми не знам как е,май само първите две-три страници прочетох и я зарязах...

Пък всъщност историята ОКОЛО "Paradise Lost" е доста интересна. Това е трудът на живота му -- планирал го е около 25 години, съзнателно сядайки да напише най-великия епос в историята на английския език, вдъхновявайки се от стотици различни неща и... променяйки мнението си относно тематиката много, много пъти. В крайна сметка го е публикуавл на 50-годишна възраст, когато вече е бил сляп, за да седне и да си го напише сам; всяка сутрин го е диктувал на дъщерите си, твърдейки, че стиховете така са му дошли през нощта...

Ах, да -- и е триуфма на английския пуританизъм

Наистина е много интересна, стига да осмислиш така преплетените в стихотворна форма изречения

Или пък да ги осмислиш...