forum.uni-sofia.bg

Spacerunner написа:Истинският ужас е, когато хора без желание започнат да упражняват тази професия. Може би няма да те успокои много, но все пак:

Влязъл веднъж учителят по физика в клас (в Националната гимназия по полиграфия и фотография), отишъл зад бюрото си, облегнал се на него и загледал учениците. След няколкосекундно мълчание промълвил: "Мислите си, че сте в по-лоша позиция от мене, а? Обаче вие гледате само една неприятна физиономия, а аз двадесет и шест"

Много е смешно. Добре, че съм имала такива преподаватели....

Не може да бъде... между другото все си мисля, добре влязъл си БГ филогия по желание, защо да не искаш да станеш учител. Трябва да си призная, че пред всички казвам, че не искам да се занимавам с това, че ще ги избия тия малки гадини. Обаче, има и свестни преподаватели и ако съм такъв човек, честно казано нямам нищо против да предавам. Против ще имам, ако заплатат е мизерна.

Вижте, БФ подготвя преподаватели и
това сте го знаели още преди да ви
приемат, ако не сте го знаели - лошо за вас.

наистина учителската професия не е за всеки и трябва да имаш призвание за това.Въпреки че съм първи курс и за мен още е рано,аз ще се радвам да съм учител,защото преподавателката ми по литература ми показа какъв трябва да бъде добрият учител!Успех на всички

Едно е призванието, а съвсем друго образованието.
Много щеше да е хубаво, всеки да учи според призванието
си, но уви, нещата не стоят така. Като си приет в специалността
(с която се предполага, че си се запознал предварително),
която си вписал като свое желание, би следвало старателно да
си следваш учебния план, а не да се опитваш да клинчиш от тази
и онази практика. Знам, че мързелът е двигател на прогреса и че
повечето от нас са 'вътре', за да получат тапия колкото се може
по-бързо, но все пак хленчене от този род ме нервира. То и без
друго сме се убили от зор, хайде холан.

И мен много работи ме нервират, ама какво да се прави.. Освен това като се записах в БФ бях разбрала (явно погрешно) че тази практика е по желание...
И за нищо на света не бих станала учителка, имам по-големи амбиции за себе си, както и самочувствие.. В днешно време учителите не се възприемат като будители, а като клоуни. За жалост това е факт..
А и още нещо; тук разбирате изказванията много повърхностно..Записала съм се БФ за да уча литература (не "за да избутам някакво висше"), а не да ставам даскалка. И пак казвам, който е искал да става даскал е щял да се запише педагогика. Тъпо е да ти наложат нещо, което по принцип трябва да е по желание

renn_g написа:И мен много работи ме нервират, ама какво да се прави.. Освен това като се записах в БФ бях разбрала (явно погрешно) че тази практика е по желание...
И за нищо на света не бих станала учителка, имам по-големи амбиции за себе си, както и самочувствие.. В днешно време учителите не се възприемат като будители, а като клоуни. За жалост това е факт..
А и още нещо; тук разбирате изказванията много повърхностно..Записала съм се БФ за да уча литература (не "за да избутам някакво висше"), а не да ставам даскалка. И пак казвам, който е искал да става даскал е щял да се запише педагогика. Тъпо е да ти наложат нещо, което по принцип трябва да е по желание

Веднага ти отговарям, хич не е тъпо, ами е следствие от статистически доказан факт. Да не кажа, че всички студенти са избирали педагогическата практика, защото така имат професия, а иначе си един бъдещ нереализирал се научен пататник. Затова е и отпаднала другата алтернатива. Все пак Шанса да грабнеш нещо от СУ е равен на нула или на смърт на професор.

renn_g, Педагогиката подготвя специалисти в
образоването на деца до определена възраст и
по специалните предмети - музика, изкуства.
Специалностите като БФ, История, География и
пр. подготвят учителите по тези предмети. Аз не
казвам, че си се записала БФ да ставаш 'даскалка',
а че това е част от образованието ти, дали ти
допада или не, това няма никакво значение. У нас
няма такава специалност, която да те занимава само
с литература. И моля те, не си мисли, че възприемаМЕ
изказванията повърхностно. Прехвърли се Славянска
филология, там този практикум е по избор, доколкото
знам. Ще учиш литература, че дори и език.

И аз мислех, че практиката е по избор(преди май е било така, но сега е задължително). Е, тъпо ми стана, че ще мина през това, ама го преживях. И аз се записах в тази специалност, за да уча литература, не искам да съм учител. Харесвам адски много децата, но в наши дни се качват на главата на преподавателите. Не бих го изтърпяла. Иначе специалността е хубава и мисля, че има и други реализации, едва ли ще станем всички учители.

И за нищо на света не бих станала учителка, имам по-големи амбиции за себе си, както и самочувствие..

Хм. Интересно изказване. И аз смятах така преди време, но се оказа, че най-свестните хора, които познавам, са или са били преподаватели. Защото да научиш някого на нещо е далеч по-трудно, отколкото просто да кажеш "така трябва да бъде". Хората го научават, когато станат родители. renn_g дай Боже един ден завършиш и създадеш семейство, тогава си припомни всичко придобито като умения и знания в "тъпия педагогически модул" и пак говори за амбиции и самочувствие.


От опита си в практиката до момента (а и не само моя, доста съм наблюдавал и разговарял с колеги) съм стигнал до извода, че децата изобщо не са чак такива изроди, каквито си ги представяме. При тях важат същите закони, с които се сблъскваме навсякъде - качват ти се на главата, доколкото им позволиш. Понякога се изискват минимални усилия, за да ги накараш да слушат и взимат участие. Във всички случаи това не е невъзможно, стига човек да докаже своето самочувствие на практика и създаде авторитет.

Колеги, ако не можем да направим това в клас сред подрастващите, къде сме тръгнали сред изпечените мошеници извън училище?

renn_g написа:Записала съм се БФ за да уча литература (не "за да избутам някакво висше"), а не да ставам даскалка.

Да, това ми звучи доста познато. Но я кажи, замисляла ли си се, че ако наистина искаш да се занимаваш само с литература, трябва да спечелиш Нобелова награда, за да може да се прехранваш някак (в случай че се наложи да си изкарваш парите сама, разбира се)? Тук не говоря за възможността да станеш журналист или редактор, а писател или литературен критик, защото именно по този начин (освен като преподавател или "даскалица") можеш да се посветиш на литературата. Познавам много хора, завършили Българска филология, които са се реализирали в други сфери, тъй като и те са осъзнали колко неблагодарна професия е учителската. Никой от тях обаче не се занимава професионално с литература. Както казва една преподавателка, литературата е скъпоструващо хоби. Аз бих добавила, че е и диагноза -- има нещо налудно в нас, и това си е.
Онова, което всъщност се опитвам да ти кажа, е да не се отнасяш толкова негативно и предубедено към педагогическата практика. Тя е практика, точно защото може пък и да те научи на нещо, което един ден ще ти потрябва, било то и за да пишеш книги за деца. А и никога не е излишно да имаш вариант Б, в случай че все пак решиш един ден да преподаваш.
Самата аз все още не мога да си се представя в ролята на учител, но би ми било интересно да видя сама за какво става въпрос. Все пак най-добре се говори от личен опит -- ще видим след практиката.
Поздрави!

Благодаря за менията, но..насила хубост не става...
И точно защото да си учител е призвание, а не просто "вариант Б"..
Най-лошото нещо е човек да се занимава с това, с което не иска..
Записах БФ за да продължа магистратура с журналистика (сега ще кажете..ама и за журналистиката се изисква да си малко педагог) хаха
Имам си свое мнение, от което не отстъпвам, а и е въпрос на гледна точка. (А колкото до соц. проучване - ще добавя, че нито един човек от моя курс не иска да стане преподавател)
Далече съм от мнението, че децата "не са чак толкова лоши"..наскоро имаше един репортаж по БТВ за едно люлинско училище...
Да, наистина не е лесно да даваш знания на децата, но аз нямам желание!!! Както не всеки може да стане музикант или художник, така и не всеки е за учител. И по-добре, че съм го разбрала от сега, защото в противен случай е лошо и за двете страни!!! Образованието в днешно време затова е "на това дередже" - учители стават хора, които никак не обичат децата, но са нямали друг избор за реализация, но поне са си имали "вариант Б"
Вече слагам край на тази тема, щом има задължителна практика, ще я изкарам, имам ли дръг избор?! Но за по-нататък..и дума да не става!!!

Наистина е по-добре да не ставаш учителка,щом нямаш желание.Имала съм такива и то си личи,че не искат това желая ти успех,дано успееш да си намериш работа,която да ти доставя удоволствие

Благодаря ти, успех и на теб!!!
Весели празници

Знам, че в журналистиката няма литература, нали затова съм записала Бф като бакалавър
Да, точно това беше въпростът, дали трябва да се изучава като задължителна дисциплина или не. И отново казвам НЕ!
Дори да е толкова 'желана', не виждам причина да не е свободноизбераема
Нооо..това са железните правила на СУ, трябва да -ме