forum.uni-sofia.bg

Бате недей пипа при колежките от същата специалност/група... След това става по-гадно

прави се на недостъпен
седни си някъде отзад и си чети 7 дни спорт и не и обръщай внимание -
едно момиче ако ти има мерак само ще дойде

Ама и вие, мъжете, сте станали едни мързели...

Бавария написа:прави се на недостъпен
седни си някъде отзад и си чети 7 дни спорт и не и обръщай внимание -
едно момиче ако ти има мерак само ще дойде

Ей така ако стане, ще те черпя една биричка. Петък ще взема Меридиана и небрежно ще се пльосна далеч от нея. Подозирам обаче, че на фона на твърде тенденциозното ми поведение до момента, номерът няма да мине

П.С. С това мнение станаха 666.

Натъжи ме, че изтървах фехтовката, за да участвам в пародия...

Не ми пука. Така де - това е принципното положение. Когато Човек ме подвежда, то е предимно за Негова/Нейна сметка - какво си мисля аз за съответния Човек, няма толкова голямо значение <защото (пак принципно) няма значение какво мисля аз> - въпросът е, че така Хората подвеждат предимно себе си.
Сега обаче ми пука. И е гадно. Не просто гадно, ами ужасно. И не че не искам да ми пука - напротив - това е моят свободен, осъзнат и многократно премислян Избор. Няма да Избера друго, докато имам възможност да Избирам. Но е невъобразимо ужасно.
Абе... Както пеят The Offspring:
The more you suffer,
the more it shows you really care...

И още от същата песничка:

Now I know I'm being used,
but that's okay, man, cause I like the abuse...
I know She's playing with me
but that's okay cause I've got no self esteem...

We make plans go out at night -
I wait till two then I turn out the light
this rejection’s got me so low...

When She's saying, oh, that she wants only me,
then I wonder why She sleeps with my friends;
when She saying, oh, that I'm like a disease,
then I wonder how much more I can stand...
Well I guess, I should stick up for myself
but I really think it's better this way...

Нашите са решили да поставят рекорди. За 30мин 4 гола и 2 дузпи.

Положението е като за псувня

ники написа:Нашите са решили да поставят рекорди. За 30мин 4 гола и 2 дузпи.

ОК, надминават очакванията ми. 6 гола, 2 дузпи, 2 греди... Това просто е безсрамие. Нямам думи да го опиша.

за кой мач става дума?


оф, зациклих... майка ми е виновна... тъкмо ме беше осенило вдъхновението
и жената ми се обажда да ме пита някаква тотална глупост
АРГХ!!!!!!!!

Сърбия - България...

"The more you suffer,
the more it shows you really care..."

по тази логика би трябвало много да ми пука,а то всъщност не знам дали си заслужава,защото на 21 се чувствам празна,изморена и пренатоварена с излишни и маловажни неща...... и искам да се освободя и да живея,искам да правя това,което сърцето ми иска,това,за което цялото ми същество мечтае..но не прави....и всеки ден чувствам,че угасвам с едва доловимото пламъче надежда... и нищо не може да се промени,защото никой не полага усилия... единствено щастие намирам в любовта и й давам всичко,което имам,за да ми го вземе и да ме остави отново с празно сърце......
вече няма да съжалявам за нищо....

"i want to take a breath that is true"

Към renesanz:
Благодаря ти! Благодаря ти, че мислиш така! Благодаря ти, че си такава! Благодаря ти и за това, че с една, на пръв поглед, нищожна думичка ме накара да се разровя из старите си писмена (да, имаше време, в което пишех на хартия, че даже и по тетрадки...) и да пожелая да споделя следното разказче от горе-долу това време преди 5 гонини:

Ангел написа:И ето го...
...П Л А М Ъ К Ъ Т...
Приближава се и аз усещам топлината...
Топлината, която така жадувам и така боли...
Приближава се още малко и вече почти усещам допира му... Знам че ще боли, но това е без значение - аз се храня с тази болка... Очаквам я, жадувам я, мразя я, заради нея живея и от нея ще умра... Но тя е там - лежи си в пламъчено и чака сам да се пресегна и да я погълна... Търпението й изглежда безкрайно и най-вероятно наистина е такова... Знам че ако не я взема, ще умра... Знам че ако я взема, също ще умра,... просто ще си купя още малко време... Но аз, така или иначе, ще умра...
Посягам да докосна ПЛАМЪКЪТ... Трескаво очаквам неговия допир, но не действам припряно - бавно се приближавам към него и усещам аромата на болка... И изведнъж го поглъщам...
Интересно е как едно такова малко пламъче може да взриви в мен такъв пожар от чувства... Спирам се по малко на всяко от тях: привързаност, обич, саможертва, страст, тъга, копнеж, отчаяние, полъх, близост, страдание, отдаване, пренебрежение... Усещам как животът ми се изплъзва покрай тази смесица от усещания, но не правя опит да го засържа - това е цената, която с удоволствие плащам, за да ЖИВЕЯ...
Боли... Всеки миг боли, но аз се усмихвам и със страстна жажда изпивам последните капки болка, изцедени от това пламъче...
Пламъчето...да... Пламъчето, което никой не може да види... Пламъчето, което само аз мога да докосна...само със съзнанието си... Пламъчето, което се поднася директно в сърцето ми... Пламъчето, което ТИ ми носиш при всяка наша среща... Пламъчето, запалено с искрица надежда... Пламъчето, част от големият огън, който малко по малко събирам в себе си... Огънят, който чакам да се разгори дотолкова, че да може да ме изпепели, когато стане време...
И всичко тръгва от искрицата надежда, запалила пламъчето, което ти (ТИ) ми подаряваш...
Едно малко, нежно, красиво, студено и изпепеляващо, ярко, крехко, рядко, запленяващо, необходимо, неописуемо и последно пламъче...
Пламъчето на Любовта

Знам че звучи много детско, но не е учудващо, при положение че тогава всъщност бях дете...

Нека само кажа, че в Любовта никога не можеш да дадеш достатъчно и винаги получаваш толкова, колкото възприемеш че получаваш... Но, имаш ли Любов, не можеш да се чувстваш празен. И, Милена, това, дали ти пука, и това, дали си мислиш, че си заслужава, са съвсем различни неща... И не се лъжи, че нищо не се променя - най-малкото, самата ти го правиш - а промяната, движението е живот... (Надявам се, да ме разбереш правилно, но) дори да осъзнаеш/решиш, че Човекът отсреща не си заслужава, никога не си позволявай да се убеждаваш, че Любовта не си заслужава... И - последно - ключът към това да не съжаляваш за нищо сторено е в това да вършиш неща, за които няма да съжаляваш (простичко, ама съвсем - дори банално).

Важно е само това, което си позволим да наречем такова.

Ангел

ники написа:Колежката, дет съм си я харесал, нещо не ми обръща внимание. Или аз съм прост, или не ме харесва, кой знае колко. Надявам се да е първото.

Абсолютно същото, макар че днес не съм я виждал.

Поне може да стане забавно, ако сме залюбили една и съща

Longbow написа: ключът към това да не съжаляваш за нищо сторено е в това да вършиш неща, за които няма да съжаляваш (простичко, ама съвсем - дори банално).

Важно е само това, което си позволим да наречем такова.

да...винаги правя обратното-знам,че ще съжалявам,но пак го правя,за да мога да страдам още малко,защото все не ми е достатъчно
най-странното е,че попадам в собствените си клопки,сама си ги правя и после не знам как да се измъкна.... и сама изграждам в съзнанието си образи и сама си предизвиквам емоции,които после не мога да удържам.... а нещата винаги са толкова прости,за какво ги правим сложни...искам когато чувствам нещо да го изразя,на секундата,с всичката му сила. но не мога,и това ме задушава.

Ще ти кажа само,че смисълът е в Щастието,и всяка болка е безполезна ако няма щастие.