forum.uni-sofia.bg

мн ясно да не си си го намерил на улицата .. сърцето

О, днес една бивша ми оправи настроението.Не сме си говорили от около година и нещо, а днес страшно случайно ми се обади и си поговорихме , та беше доста забавно.

Ако човек ги приеме като обикновени предмети, които са му били отнети или е изгубил не е проблем.Даже ги приема по забавния начин.

Zahariev написа:Ако човек ги приеме като обикновени предмети, които са му били отнети или е изгубил не е проблем.Даже ги приема по забавния начин.

Или пък като хора, с които е изгубил общ език и вината е и в двамата, и всеки си има собствен живот?...

Ураган написа:То и т'ва, но сравнението " кой спечели раздялата " е неизбежно!

Не е неизбежно. Емпирично съм го доказал.

Jamesmagno написа:

Zahariev написа:Ако човек ги приеме като обикновени предмети, които са му били отнети или е изгубил не е проблем.Даже ги приема по забавния начин.

Или пък като хора, с които е изгубил общ език и вината е и в двамата, и всеки си има собствен живот?...

Да.

В общи линии това да се "сърдят", правят на "обидени" или карат, хората, които са били заедно до преди някакъв кратък период от време е безсмислено.

Трябва хората да се научат бързо да местят хората от една категория в друга . От "приятел/ка" в "случаен човек срещу теб" или нещо от сорта.

Важен е моментът "всеки си има личен живот". Абсолютно го подкрепям, поне що се отнася до мен, тъй като не ми дреме дали другата страна има или няма такъв.

Точно бързото местене на хора от една категория в друга е причината за всички раздели

ники написа:Точно бързото местене на хора от една категория в друга е причината за всички раздели

По скор е обратното След раздялата идват и различните категории

По изключение съм съгласна с Ники. Но категориите ги деля по-скоро на "човек, с когото виждам бъдеще" и "човек, с когото вече не виждам бъдеще".

То е трудно да имаш истинско приятелство с представител на противоположния пол, камо ли - с бившата.

Приятелство с бившата? Чисто лицемерие!

Много ми е интересно да чета тази тема. Последните няколко страници ми дават отговор на въпроса защо първия ми приятел (с когото бяхме заедно 2 години и имахме съвсем не само лоши моменти) се държи на ръба на елементарното възпитание, когато ме види (а понякога и прекрачва границата).
И пак ми е трудно да си обясня поведението му понякога. Добре, че не се задълбочавам в опитите и не съм си вързала черно от мъка никъде.

Смята се че само мъжете си връзват черно там...

Стига бе. Първият човек извън СтЗ, който знае за какво става въпрос. Или просто другите си траят.
Нека приемем (за целите на горното изказване), че има и други варианти (пък и казах обобщено "никъде", а не конкретно "там", така че още в горното мнение ги зададох като възможни).

Пък сега чувам, че за мъжете било модерно златното. Но да не се отклоняваме.