forum.uni-sofia.bg

Какво му е "демократично избраното" на кабинета на Константин Муравиев? Назначен на 2 септември от регентите, неминал дори през одобрението на 25.ОНС...
А колкото до случая в сръбското село Бойник, където българските войски изгарят цялото село, не ми се разказва точно сега, когато празнуваме падането на кърваво-турската царска банда!

М. Тодоров написа:

Joker написа:Прощавай, но нима намираш вестник "Анти" за по-достоверен източник от "Работническо дело"?
Отговор само с "да" не се приема. Требе си и обосновка...

Тук става дума за зетят на Христо Ботев, което е вярно. Също за тримата синове на Райна Княгиня, племенникът на Иван Вазов, внукът на Бачо Киро и мн. др.

Ами те не са били избити в това си роднинско качество, а в съвсем друго, както професор Ал. Станишев, но не и като пофесор Дончо Костов, който макар и комунист, е министър в кабинета Багрянов...

М. Тодоров написа: Може би ще ме обвиниш (както обвини Росен), че съм щатен драскач? Ако предположим, че нямам нищо в главата си, това е положително, защото хора с празни глави не убиват, а онези със сърп и чук и петолъчки убиха невинни хора.Колкото и да ти е мъчно днес управляващите не са по- добри. България се управлява от комуняги. Тяхните бащи национализираха собствеността на хора, които са работели като къртове, а днешните си го приватизираха. България се управлява днес още от анадолски башибозуци и мадридски тарикати http://www.youtube.com/watch?v=pYk-kKFjZ74

Хората с празни глави са най-опасни, защото в празна глава можеш да щамповаш всичко. Точно това са хората, които оправдават убийците и даже им ръкопляскат. А ти определено си с празна глава, защото рецитираш в злостен захлас някакви нелепици, без да имаш каквото и да е рационално и обективно познание по проблема. Готов си да повярваш безусловно във всеки мит, слух или клюка, стига да се вписват в плиткоумната ти двуизмерна представа за света. На секундата категоризираш и демонизираш всеки, който изкаже съмнение или несъгласие с изказаните от теб тези. Всичко това са най-характерните и същевременно най-гнусни черти на болшевизма, с който уж ти и останалите "антикомунисти" се борите. Така че наистина имаш общо с автора на темата - и двамата щяхте да сте отлични партийни секретари, ако се бяхте родили няколко десетилетия по-рано. Въпросният Росен Тимчев май се оказа някакъв много боен активист на ГЕРБ, което е твърде показателно за моралните му качества - върл антикомунист в ченгеджийската партия на татовия гавазин...

Показваш забележителна компетентност по въпроса за партийните секретари...

Най-големият син на Райна Княгиня Иван Дипчев е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-и випуск, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. За доказан героизъм на бойното поле е награден с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал и доживява до 9 септември, но за известно време е пратен по лагерите. През 1954 г. в Троян е инсцениран съдебен процес, на който е осъден на смърт заради участие в преследването през 1925 г. на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от новата власт за комунистически герои. По-късно смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.
Вторият син Георги е роден през 1889 г. Завършва Морското училище във Варна и в Балканската война се прославя като участник в торпилирането на турския крайцер "Хамидие". Той служи като машинист на торпедоносеца "Дръзки", който заедно с катерите "Летящи" и "Смели" си спечелва световна слава като майстор на нощната торпедна атака.
Третият син Владимир се ражда през 1891 г. По примера на по-големите си братя постъпва във Военното училище, което завършва с 31-ви випуск. Проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 г. Участва също в Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се от фронта като герой с три ордена за храброст. След 9 септември Владимир изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа. Смята се за разстрелян без съд и присъда.
Последният, пети син на Райна - Асен, е роден през 1894 г. Първата световна война го заварва като ученик в гимназията, но той напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Един от първите, които влизат в крепостта, пеейки песента "О, Добруджански край" е редник Асен Дипчев, за което е награден с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го по ускорен курс и отново заминава на фронта. Участва в боевете при Дойранското езеро и пробива на Добро поле през септември 1918 г.
След 9 септември 1944 г. Асен Дипчев дълги години лежи по лагерите. Умира през 1964 г. в Бургас

Много интересно как всички тия герои имат 20 годишни дупки в биографиите. И то точно в междувоенния период, когато много военни са имали възможност от герои да се превърнат в превратаджии и палачи на собствения си народ... И за онзи германски агент Луков така разправят - както в един момент като един Крали Марко опаткал сам сръбската армия, в следващия хоп, лошите комунисти го убиват. Това военни съюзи, преврати, легионерски организации, призиви да се пратят войски на източния фронт и т.н. някак си се оказват маловажни...

Един от първите, които влизат в крепостта, пеейки песента "О, Добруджански край"

Много си падам по такива лафове, придават такъв чар и историческа достоверност на сказанието...

Мдаа, така и партизаните влизали в бой с фашизЪма с песента "Вставай страна огромная..." Фашизмът бил под формата на кашкавалени пити, често неузрели достатъчно, и тогава се получава....

В биографичните си бележки към родословието на Иван Вазов, Верка и Бинка (Събина) Вазови – дъщери на д-р Борис М. Вазов (1873 – 1957; най-малкия брат на Иван М. Вазов, също адвокат, д-р по право и масон) и племенници на народния поет, споделят за своя братовчед, че излъчвал “доброта и аристократизъм”, известен бил като “способен и честен юрист”, но си останал незадомен. Не е оставил потомство човекът, но присъствието му в живота на Стара Загора е повече от значимо. Затова и са го уважавали хората. Дори днес сред заралии все още се намират такива, които с носталгия си спомнят за “Вазовата къща” на “пъпа” на града, за съжаление неоцеляла във вихъра на времето.
В края на 30-те години на миналия век, очевидно високо ценен от своите съграждани, д-р Вазов е издигнат като независим кандидат за народен представител от Стара Загора. В проведените през декември 1939 г. и януари 1940 година парламентарни избори (участват 67,2 % от избирателите) той получава необходимия брой гласове и на 28. І. 1940 г. става депутат в ХХV-то ОНС (1940 – 1944). Впоследствие бива избран за член на парламентарната комисия към Министерството на войната, а в кабинета на Добри Божилов (14. ІХ. 1943 г. – 1. VІ. 1944 г.) заема поста министър на търговията, промишлеността и труда. Като такъв увеличава надниците на работниците с близо 100 %, спира изпращането на работници за Германия и се възпротивява на износа на стоки за там. Но, както красноречиво гласи една наша поговорка: “Няма ненаказано добро”.
Следва жестокият обрат на съдбата. С преврата от 9. ІХ. 1944 година управниците се сменят и д-р Ив. Вазов попада в черните списъци на новата ОФ-власт. “Утежняващ” вината му факт е обстоятелството, че е един от петимата министри (т. нар. “опозиционна петорка”) от кабинета на Д. Божилов, подписали Постановление № 30 от 28. ІV. 1944 -а., по силата на което борбата с нелегалните и чужди партизански групи, техните помагачи и укриватели, се възлага на войската. На 20. ХІІ. 1944 година в София се откриват заседанията на І-ви и ІІ-ри върховен състав на Народния съд. По време на първия процес срещу регентите, царските съветници, министрите от двата кабинета на проф. Богдан Филов и правителството на Д. Божилов, народният обвинител Георги Петров Драгиев – не само съгражданин, но и колега на д-р Вазов от Старозагорската адвокатска колегия, предлага той “да не се осъжда на смърт”. Лично Трайчо Костов обаче прибавя името на Вазов към министрите, които е трябвало да бъдат физически отстранени. Становището на комунистическия функционер е прието от членовете на Политбюро на БРП (к) без възражения. На 1 февруари 1945 година са произнесени смъртните присъди на: 3 регенти, 8 царски съветници, 22 министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от ХХІV-то ОНС и 47 генерали и висши офицери.
Сред разстреляните още същата нощ общо 147 души е и 53-годишният д-р Иван Киров Вазов.

Кимон Георгиев, най големият превратаджия. Учавствал в три преврата: 1923, 1934, 1944. Подписва рещението за образуване на антинароден съд. Завършва живота си като комуняга.

Само да маркирам завръщането си във Форума, макар и с нов ник, Поради неумението на админите да ми върнат стария акаунт!
На глупостите по-горе нямам време да отговарям и ви призовавам да се придържаме към темата на поста!

Добре, че ни забеляза за новия си ник. Иначе нямаше как да се досетим кой си...

А за какво ти е пък цар?

Еми, след промените пак си го имате - дЕдо Мони - халал да ви е...

Абе така се получава като се загуби една война, а БГ официално си загуби Втората световна.Отечествени войни ( кога пък немците са ни нападали отечеството - та те даже освободиха Македония и ни я предадоха на официален парад), Народни съдилища ( хм, странно, че по-голямата част от народа се осъзна срещу съществуващия строй когато стана ясно, че войната немците я губят - тогава и започнаха да изникват отвсякъде партизански отряди - така де българинът винаги е бил практичен човек - що да мръзне по пущинаците ако няма смисъл), преврати, разстрели - всичко това е следствие, че ние бяхме с немците и загубихме.Кой крив- кой прав (те и Хитлер и Сталин си оспорват зверствата достатъчно са и от едната и от другата страна) все тая.Станаха гадни събития.Може би ако британски или американски войски бяха стъпили тук сега щеше да е съвсем различно.Царят пак щеше да падне от власт, сигурно пак щеше да има трубунал и разстрели, ма не в такъв масов аспект и да се разделя населението.Ей я една Япония - американците им фраснаха цели две атомни бомби - ма виж ги сега как са икономически.А я да сравним Северна Корея?

Знае ли човек - само догадки.Все пак по едно време Бай Тошо посмекчи нещата, ма то след дъжд качулка, пък и пак си беше същия строй а да цитирам същия човек "Социализъма е едно недоносче".А иначе по темата за зверствата на 9 септ. - за тях не може да има оправдание, но уви тези неща вече са в миналото, много от палачите, ако въобще са живи, са като оцелелите нацисти от концлагерите - дърти старци, които и на смърт да ги осъдиш - само ще им спестиш мъките да умрат от старост, да пикаят с катетър и да трябва да ги хранят, щот не могат сами.Сиреч и да търсиш и да не търсиш отговорност след толкова време няма смисъл.Само един обаче не успяха да хванат след 9 септември - господина Гешева, който много добре знаеше какво става и си се изниза по тънката лайсна.

А иначе за монархията - бе де да знам - някак си традиционно звучи, ма май е по-добре републиката.Така е по-справедливо някак си.Не може един човек да управлява само.Трябва да може повече хора да имат управлението и така да се вземе най-доброто от всеки тях, като негативите му не траят твърде дълго.

http://victimsofcommunism.bg/#/


Една полезна страница за наследниците на жертвите на комунистическия терор. Можете да добавите имената на своите близки, достойни българи, убити, лежали по затвори и лагери, изселвани, лишавани от образование и тормозени поколения наред от престъпниците болшевики.