Публикувано на: 14 Сеп 2007, 13:37
Тооочно тииии 
както пее любимата ми певица
както пее любимата ми певица
forum.uni-sofia.bg
Форум на Софийски Университет
https://new.su.schools.bg/
Стихотворения на форумците
Страница 18 от 72
Публикувано на: 14 Сеп 2007, 14:10
Еееее! Тя си е МОЯТА любима певица!!!
Публикувано на: 14 Сеп 2007, 14:26
Redete se na opashka! 
Публикувано на: 14 Сеп 2007, 14:27
На твоята опашка?
Публикувано на: 14 Сеп 2007, 14:30
Nali znaesh kolko te obicham 
!
!Публикувано на: 14 Сеп 2007, 14:37
Всъщност не... разкажи ми
Публикувано на: 15 Сеп 2007, 21:44
Не го ли знаеш това
Roses are red,
[insert random flower] is green
I like your legs
and what is between
Roses are red,
[insert random flower] is green
I like your legs
and what is between
Публикувано на: 15 Сеп 2007, 23:29
Ето една простотия от мен. Edition 2005:
SINN
Окован за сутринта аз виждам
как неумолимо времето кълне
че днес не си направил нищо
с което утре ще е гордо твоето дете.
като забързан bite обеда те води
сред капани, шперплат и парижки катакомби
и като фатална дама ума ти ще заблуди,
че е нещо по-различно, нещо extraordinary
и когато вечер телевизора изключиш
към сладкя дрямка устремен
ти в банята лицето си ще видиш
лецето на поредния безсмислен ден.
SINN
Окован за сутринта аз виждам
как неумолимо времето кълне
че днес не си направил нищо
с което утре ще е гордо твоето дете.
като забързан bite обеда те води
сред капани, шперплат и парижки катакомби
и като фатална дама ума ти ще заблуди,
че е нещо по-различно, нещо extraordinary
и когато вечер телевизора изключиш
към сладкя дрямка устремен
ти в банята лицето си ще видиш
лецето на поредния безсмислен ден.
Публикувано на: 15 Сеп 2007, 23:31
hazel написа:Ето една простотия от мен. Edition 2005:
SINN
Окован за сутринта аз виждам
как неумолимо времето кълне
че днес не си направил нищо
с което утре ще е гордо твоето дете.
като забързан bite обеда те води
сред капани, шперплат и парижки катакомби
и като фатална дама ума ти ще заблуди,
че е нещо по-различно, нещо extraordinary
и когато вечер телевизора изключиш
към сладкя дрямка устремен
ти в банята лицето си ще видиш
лецето на поредния безсмислен ден.
Публикувано на: 16 Сеп 2007, 01:05
Публикувано на: 16 Сеп 2007, 11:31
Сбогом ли каза??
До мен като сянка ти премина,
изчезна, скри се във вълните...
Ураган от въпроси ме зарина,
но търсещи останаха очите...
Вгледана във далечината близка,
търсейки скритите вълни,
сърцето ми не спря за миг да иска
момчето... с пясъчни очи.
"Сбогом" не каза. Просто изчезна.
Без буря, без думи, без обещания.
А на мястото на слънцето - бездна
скри всички сладостни ухания.
До мен като сянка простена
споменът за момче от пясък...
Бледа надежда, в душа приютена,
чува всяка вечер морския крясък...
"Сбогом" ли каза? Вълните ми пеят...
"Сбогом" ли каза? Защо не чух думи такива?
Не, по-добре в очакване душите да живеят,
отколкото да убиеш илюзия... красива.
До мен като сянка ти премина,
изчезна, скри се във вълните...
Ураган от въпроси ме зарина,
но търсещи останаха очите...
Вгледана във далечината близка,
търсейки скритите вълни,
сърцето ми не спря за миг да иска
момчето... с пясъчни очи.
"Сбогом" не каза. Просто изчезна.
Без буря, без думи, без обещания.
А на мястото на слънцето - бездна
скри всички сладостни ухания.
До мен като сянка простена
споменът за момче от пясък...
Бледа надежда, в душа приютена,
чува всяка вечер морския крясък...
"Сбогом" ли каза? Вълните ми пеят...
"Сбогом" ли каза? Защо не чух думи такива?
Не, по-добре в очакване душите да живеят,
отколкото да убиеш илюзия... красива.
Публикувано на: 18 Сеп 2007, 15:42
Много добре илюстрирано.
Това момиченце да не е онова от моя подпис (като малка), махаща на някой любим матрос от заминаващия немски боен кораб "Бисмарк"?
Сори, отплеснах се...
Това момиченце да не е онова от моя подпис (като малка), махаща на някой любим матрос от заминаващия немски боен кораб "Бисмарк"?
Сори, отплеснах се...
Публикувано на: 19 Сеп 2007, 22:05
Просто една драсканица.
Навън вали,капки нежно падат,
аз се превърнах във вода,
водата ме обгърна,
дъждът падаше в нощта.
И всяка капка част от мен,
се разбиваше в земята,
земя мека като лен,
краят на една мечта.
Целувайки майката земя,
всяка надежда се разтапя,
дъждът падаше в нощта,
а нощта чувствата удави.
В локвата от кал,
потъна млада страст,
в облаците тъмни,
се провиквах "аз те искам".
Само теб виждам сега
силует под дъжда
теб която не познавам,
това е лудост на нощта.
Навън вали,капки нежно падат,
аз се превърнах във вода,
водата ме обгърна,
дъждът падаше в нощта.
И всяка капка част от мен,
се разбиваше в земята,
земя мека като лен,
краят на една мечта.
Целувайки майката земя,
всяка надежда се разтапя,
дъждът падаше в нощта,
а нощта чувствата удави.
В локвата от кал,
потъна млада страст,
в облаците тъмни,
се провиквах "аз те искам".
Само теб виждам сега
силует под дъжда
теб която не познавам,
това е лудост на нощта.
Публикувано на: 20 Сеп 2007, 19:17
много хубаво... 
ПРОСТИ МИ,ЧЕ...
Публикувано на: 20 Сеп 2007, 20:43
Прости ми,че не мога да откривам
различните нюанси по небето-
за мен то всякак синьо е.
По-важно е,че мога да разливам
в душата ти морето,
когато тя пустиня е.
Прости,че не омайват ме липите
с ухание превъзнесено,
а пречат ми да дишам;
че виждам в розите бодлите
и с болка е примесено
желанието ми да обичам...
Прости,че бясно устремена
към бурята увличам те
сред ураган от ярост...
Със страст непроменена
прости ми,че обичам те
и в мене имай вяра...
различните нюанси по небето-
за мен то всякак синьо е.
По-важно е,че мога да разливам
в душата ти морето,
когато тя пустиня е.
Прости,че не омайват ме липите
с ухание превъзнесено,
а пречат ми да дишам;
че виждам в розите бодлите
и с болка е примесено
желанието ми да обичам...
Прости,че бясно устремена
към бурята увличам те
сред ураган от ярост...
Със страст непроменена
прости ми,че обичам те
и в мене имай вяра...