forum.uni-sofia.bg

Nafarforii написа:

redempion написа:Според мен само силните остават в България и под ''силни'' имам предвид тези, които искат да се борят , които са готови да направят всичко необходимо ,за да променят нещо в държавата , което не им харесва . Дали ще успеят - това е отделен въпрос.

Дано си изкараш изпита! С теб ще сме си големи дружки xD

Искам да се боря не по-малко от теб , но искам и да си изживея живота както аз искам ,без да се ограничавам и без да се притеснявам за утрешния ден . Милея повече от всеки да се опрай тая наща държава , но всичко те притиска .. В крайна сметка цял живот ще се бориш ли .. ?
Обичам родината си , но мразя държавата си !!!!

А държавата - това сме ние . Ще се боря до когато и до колкото мога . Това всъщност е много дълга тема на разговор и не само .. Могат да се напишат хиляди есета , фейлетони, книги и прочие относно положението в страната ти.

Всъщност една дума е достатъчна - ТЕГАВИНКА. =)

Dimitur__ написа:

Nafarforii написа:

redempion написа:Според мен само силните остават в България и под ''силни'' имам предвид тези, които искат да се борят , които са готови да направят всичко необходимо ,за да променят нещо в държавата , което не им харесва . Дали ще успеят - това е отделен въпрос.

Дано си изкараш изпита! С теб ще сме си големи дружки xD

Искам да се боря не по-малко от теб , но искам и да си изживея живота както аз искам ,без да се ограничавам и без да се притеснявам за утрешния ден . Милея повече от всеки да се опрай тая наща държава , но всичко те притиска .. В крайна сметка цял живот ще се бориш ли .. ?
Обичам родината си , но мразя държавата си !!!!

Вярно е, че няма никаква гаранция дали борбата ти ще даде резултат, но няма как да разбереш, преди да опиташ. Аз имам възможност да уча и живея в чужбина, но предпочетох да остана в родината, защото още вярвам, че има надежда, стига новото поколение да се мобилизираме и да отстояваме своето. Осъзнавам, че оставането в БГ е рисков вариант, но именно поемането на рискове е начинът за постигане на радикалната промяна, от която всички се нуждаем . Всички са много черногледи, но аз с очите си съм видял, че в България все още съществуват млади, амбициозни, способни хора, които могат да променят нещата. Това ми дава надежда !

Christopher написа:Всичко зависи от проверяващия, някои предпочитат есета, други разкази, трети стихове..четвърти статии. Нещата стоят така, че сама трябва да си прецениш по какъв начин ще е най-удачно да изразиш мнението си.

Моля те, не наричай журналистически текстове "статии". Горкият факултет и без това има достатъчно лоша репутация (и с право). Не знам как е сега, но преди три години форматът на изпита беше обявен като журналистическо есе, и според мен никой проверяващ не би бил много щастлив, ако вместо това му се наложи да чете нещо друго. Отделен въпрос е какво точно означава журналистическо есе, но да предлагаш на някого да пише стихове на кандидатстудентски изпит - освен ако не са цитати - звучи несериозно.

В моя личен опит, най-много зависи кой те проверява, защото всеки има различни представи за журналистическата материя, както и за света. Единствената рецензия на моето есе беше, че на латински министър не означавало слуга, което просто не е вярно. Изводът е, че когато има риск да ти се паднат проверяващи с калпав латински, най-добре да си седиш тихо в ъгъла и да не се отваряш много-много.

kori написа:

Christopher написа:Всичко зависи от проверяващия, някои предпочитат есета, други разкази, трети стихове..четвърти статии. Нещата стоят така, че сама трябва да си прецениш по какъв начин ще е най-удачно да изразиш мнението си.

Моля те, не наричай журналистически текстове "статии". Горкият факултет и без това има достатъчно лоша репутация (и с право). Не знам как е сега, но преди три години форматът на изпита беше обявен като журналистическо есе, и според мен никой проверяващ не би бил много щастлив, ако вместо това му се наложи да чете нещо друго. Отделен въпрос е какво точно означава журналистическо есе, но да предлагаш на някого да пише стихове на кандидатстудентски изпит - освен ако не са цитати - звучи несериозно.

В моя личен опит, най-много зависи кой те проверява, защото всеки има различни представи за журналистическата материя, както и за света. Единствената рецензия на моето есе беше, че на латински министър не означавало слуга, което просто не е вярно. Изводът е, че когато има риск да ти се паднат проверяващи с калпав латински, най-добре да си седиш тихо в ъгъла и да не се отваряш много-много.

И-да, и -не. Преди три години форматът беше журналистическо есе или фейлетон. Именно това се обсъждаше на курсовете по журналистика. Че може и двете. Целта е да се покаже последователна мисъл, добра езикова култура и познание в областта на новините. Мисля че , ако притежаваш всичко това, не би трябвало да има проблем да те приемат с разказ или фейлетон. Според мен тук трябва да се оценява идеята, която е вложена, а не дали е есе или не е.
Другото, на което ми наблягаха е, че речта трябва да бъде издържана. Кратка и ясна. Да се защитава позиция. Мога да ти напиша фейлетон - да кажем, който ще звучи точно като есе, само дето ще има лирически герой. Можеш да обвържеш също така един фейлетон с факти. Защо не с някоя наболяла тема. Или пък с някоя тема, която е забравена. Ще ти дам идеален пример- наводнението в с. Бисер- да кажем. Голяма новина! Прииждащата река. Порутените къщи. Само дето през 2005-та например заради човешка грешка беше потопен и откъснат от другите градове- половин град Елин Пелин. Само, защото шлюзовете на язовирът не бяха вдигнати навреме. Защото подобно на много други язовири в България и този нямаше контрол. И когато валя цяла седмица без да спира- порой. На Елинпелинчани им се случи същото, което се случи в с.Бисер. Само дето двойно по-страшно. Защото, ако в с. Бисер наводни няколко къщи, там водата превзе цял цех с работници, пътищата към Мусачево, Нови Хан, Григорево, бяха наводнени. В един момент Елин Пелин остана без ток, без вода, без храна. И разликата между тогава и сега беше, че не дойдоха помощи. Нямаше хора, които да събират дрехи. Нямаше кой да ти протегне ръка. А на нас сами ни се налагаше да изливаме кофите с вода, да чакаме водата да се отдръпне. На нас сами ни се налагаше да построяваме къщите си, наново.
Може би, ако още тогава не бяха забравили, трябваше да се направи контрол на всички язовири. И сега-втора трагедия.

puntina написа:Според мен тук трябва да се оценява идеята, която е вложена, а не дали е есе или не е.

"Според мен" са ключовите думи в подчертания цитат. Не оспорвам мнението ти, но то едва ли има голямо значение в този изпит, освен ако не проверяваш ти. Моят личен съвет за младите кандидат-студенти е, разбира се, да вложат оригинална мисъл, но просто за няколко часа да подтиснат егото и собствената си представа за гениалност, и да се ограничат в някакви стандартни рамки, защото прекалено дръзките идеи рядко се оценяват по достойнство.

Ако решим да пишем разказ, в какво лице трябва да се пише?Можем ли да се въплатим в нещо или някого и да пишем от първо лице,или трябва да пишем в трето лице?

dessie написа:Ако решим да пишем разказ, в какво лице трябва да се пише?Можем ли да се въплатим в нещо или някого и да пишем от първо лице,или трябва да пишем в трето лице?

Абсолютно свободна си да пишеш както сама си прецениш..в което лице и време пожелаеш..можеш да се въплътиш в каквото пожелаеш, това е може би най-свободният изпит в СУ..

kori написа:Единствената рецензия на моето есе беше, че на латински министър не означавало слуга, което просто не е вярно. Изводът е, че когато има риск да ти се паднат проверяващи с калпав латински, най-добре да си седиш тихо в ъгъла и да не се отваряш много-много.

Това е най-точният съвет, който можете да получите. За този изпит няма особени изисквания освен тези, посочени в програмата му - дори тя е относителна когато стане въпрос за проверяване. Ако имате смелостта и самочувствието - експериментирайте, пишете разкази, фейлетони, статии. Познавам хора приети с разкази, приети и с есета. Само със стихчета не познавам - поне не и лично (легендите всички сме ги чували).

Просто не се филмирайте толкова и не се рамкирайте сами - тук никой не може да ви каже "по-добре е да пишеш от 1во лице" или обратното - сами трябва да направите този избор и да се надявате той да бъде оценен подобаващо. Но предвид наближаващия изпит и споделеното ми преди малко от една кандидатка (че се чувства така сякаш не знае нищо) съветът ми е просто не се притеснявайте. Помага

В други теми бях чел,че устния изпит е отпаднал , в предните страници на тази тема , видях че има такъв изпит ? Някой да разясни ? ))))

Беше отпаднал няколко години, но от тази отново го има.

thegirl написа:Беше отпаднал няколко години, но от тази отново го има.

Благодаря А да приемем,че съм изкарал достатъчно висок бал за да вляза , какво става ако на устния имам ниска оценка ? Събират се 2те оценки и се делят на 2 ? И понеже изпита е на 16 юли , това значи,че вече се знае кои са влезли и кои не , на какво влияе самия изпит ?

Моят съвет е да не ви избива на излишен артистизъм, пишете ясно, подредено, логично и за бога, избягвайте прекаления патос и художествено-изразни средства, тук целта е да покажете, че сте грамотни и информирани, не да впечатлявате някоя неуспяла поетеса-литераторка.

Dimitur__ написа:Благодаря А да приемем,че съм изкарал достатъчно висок бал за да вляза , какво става ако на устния имам ниска оценка ? Събират се 2те оценки и се делят на 2 ? И понеже изпита е на 16 юли , това значи,че вече се знае кои са влезли и кои не , на какво влияе самия изпит ?

Първият етап на класирането се обявява на 30 юли, така че до тогава не можеш да знаеш дали си влязъл или не. В началото на темата съм написал начина, по който се смята балът. Ще повторя - 2 x писмения изпит + 1 x устния. Т.е. ако на писмения имаш 6, а на устния 2 не участваш в класирането

Така че ролята на устния изпит е изключително важна