kori написа:Christopher написа:Всичко зависи от проверяващия, някои предпочитат есета, други разкази, трети стихове..четвърти статии. Нещата стоят така, че сама трябва да си прецениш по какъв начин ще е най-удачно да изразиш мнението си.
Моля те, не наричай журналистически текстове "статии". Горкият факултет и без това има достатъчно лоша репутация (и с право). Не знам как е сега, но преди три години форматът на изпита беше обявен като журналистическо есе, и според мен никой проверяващ не би бил много щастлив, ако вместо това му се наложи да чете нещо друго. Отделен въпрос е какво точно означава журналистическо есе, но да предлагаш на някого да пише стихове на кандидатстудентски изпит - освен ако не са цитати - звучи несериозно.
В моя личен опит, най-много зависи кой те проверява, защото всеки има различни представи за журналистическата материя, както и за света. Единствената рецензия на моето есе беше, че на латински министър не означавало слуга, което просто не е вярно. Изводът е, че когато има риск да ти се паднат проверяващи с калпав латински, най-добре да си седиш тихо в ъгъла и да не се отваряш много-много.
И-да, и -не. Преди три години форматът беше журналистическо есе или фейлетон. Именно това се обсъждаше на курсовете по журналистика. Че може и двете. Целта е да се покаже последователна мисъл, добра езикова култура и познание в областта на новините. Мисля че , ако притежаваш всичко това, не би трябвало да има проблем да те приемат с разказ или фейлетон. Според мен тук трябва да се оценява идеята, която е вложена, а не дали е есе или не е.
Другото, на което ми наблягаха е, че речта трябва да бъде издържана. Кратка и ясна. Да се защитава позиция. Мога да ти напиша фейлетон - да кажем, който ще звучи точно като есе, само дето ще има лирически герой. Можеш да обвържеш също така един фейлетон с факти. Защо не с някоя наболяла тема. Или пък с някоя тема, която е забравена. Ще ти дам идеален пример- наводнението в с. Бисер- да кажем. Голяма новина! Прииждащата река. Порутените къщи. Само дето през 2005-та например заради човешка грешка беше потопен и откъснат от другите градове- половин град Елин Пелин. Само, защото шлюзовете на язовирът не бяха вдигнати навреме. Защото подобно на много други язовири в България и този нямаше контрол. И когато валя цяла седмица без да спира- порой. На Елинпелинчани им се случи същото, което се случи в с.Бисер. Само дето двойно по-страшно. Защото, ако в с. Бисер наводни няколко къщи, там водата превзе цял цех с работници, пътищата към Мусачево, Нови Хан, Григорево, бяха наводнени. В един момент Елин Пелин остана без ток, без вода, без храна. И разликата между тогава и сега беше, че не дойдоха помощи. Нямаше хора, които да събират дрехи. Нямаше кой да ти протегне ръка. А на нас сами ни се налагаше да изливаме кофите с вода, да чакаме водата да се отдръпне. На нас сами ни се налагаше да построяваме къщите си, наново.
Може би, ако още тогава не бяха забравили, трябваше да се направи контрол на всички язовири. И сега-втора трагедия.