forum.uni-sofia.bg

От моята си камбанария, забулена в гъста несподелена любов, виждам, че не бих изневерила, ако бях с човека, с когото искам да съм, защото не мога да НИ го причиня.
Защото не заслужава и би било ужасно спрямо въпросния човек и така нататък, не мога да си представя да го нараня с нещо.
И от чисто егоистична гледна точка- гузната ми съвест просто няма да ме остави на мира и самата мисъл, че съм го направила, ще е пълно наказание.

Гузно, гузно, но пък сладко... в главата ще е болка, по тялото ще е кеф - двете се неутрализират и е нула!

Инак няма друг начин да обясним тази мания с изневерите...

Ми, аз не съм съгласна, но хората са различни и приемат по различен начин нещата.

Обикновено това е причината изневярата да е драма.

Ер Малка написа:Ми, аз не съм съгласна, но хората са различни и приемат по различен начин нещата.

А как би приела на теб да ти изневерят?
Ще се ръководиш ли от това, че "той съжалява и че се разкайва" ?

Kristo написа:

Ер Малка написа:Ми, аз не съм съгласна, но хората са различни и приемат по различен начин нещата.

А как би приела на теб да ти изневерят?
Ще се ръководиш ли от това, че "той съжалява и че се разкайва" ?

---------------------------------------------------------------

А за самата мен: ако знам, че с нещо ще нараня човека, в когото съм влюбена/ когото обичам, просто НЕ върша въпросното нещо и няма такава работа като "изкуших се", "обърках се", etc.


Сори за 15-те едитвания.

Е то ако условието е "трябва да държа на него" за да няма изневяра, какво се случва, ако това условие отпадне? Демек след 2-3год връзка това изчезне?

Да не говорим, че да започнеш връзка, без да държиш на някого си е равносилно на изневяра (емоционална) още от първия ден. Кой както иска, така да го приема. Защото по моята логика - ако не държиш на някого, значи държиш да си с НЯКОЙ ДРУГ. Но по различни причини си с първия, а не с втория. Т.е. има конкретен с който човек иска да е, но не е. Винаги е така. И да започнеш връзка с нежелан е емоционална изневяра спрямо него (защото мислиш за друг и го осъзнаваш) и сексуална изневяра спрямо втория тип (защото се лашкаш с първия, това е логично). В един момент, душата иска да намери баланс от подобна дупка и си ляга с втория, за да "изравни резултата", но това носи трета изневяра, без да трие предните 2. Тук дори не броя "да изневериш на себе си". Не ми е толкова мисълта за вината, колкото за последствията за тримата души в триъгълника. Първото момче осъзнава, че е бил с момиче, което иска друг и/или си ляга с друг в даден момент. Двоен удар! Второто момче разбира, че момичето го иска, но това не я спира да си ляга с първия, дори без сериозни чувства.

Така стигаме до ситуация, че двете момчета са прецакани в различни степени. А какво да кажем за момичето? Тя се оказва, че е лъгала себе си и други двама. Не ми се мисли, ако има и трети (мозъкът ми е с малко ram, ще ми простите, че не мога да го формулирам чак дотолкова).

Но за какво говорихме? А да - "да държа на него" и ако това изчезне - не значи ли, че не го е имало никога? Или че е толкова променлива величина, че не си струва да се гледа сериозно като критерий за обвързване, защото идва и изчезва, когато си поиска, и хората го "ползват" като причина за изневяра. (не в конкретния случай де, целия ми пост е за една евентуална ситуация) Така стигаме до следващия важен въпрос - какво оправдава изневярата, ако човек винаги може да изтъкне причината "не те желая/обичам/уважавам/харесвам вече", която или прикрива "курвалъка" (за да не ме цензурират мислех да дам термина на английски, но нещо не го намирам в речника) - или просто е извинение за "плавателността" на човешките чувства, които се менят в рамките на дни и седмици и това оправдава сексът с "новия любим/а"?

Толкова много въпроси...

Ристье, държавните наближават, а?

Те, ако питаш мен.. от 5 години наближават

Аз не съм се класирал за държавни още...
За мен наближава само световното в Бразилия през 2014....

Ер Малка написа:

Kristo написа:

Ер Малка написа:Ми, аз не съм съгласна, но хората са различни и приемат по различен начин нещата.

А как би приела на теб да ти изневерят?
Ще се ръководиш ли от това, че "той съжалява и че се разкайва" ?

Ама аз не приемам това като голяма драма. Ако пък наистина съжалява- съвсем. Няма да му отдам особено значение.
Разбира се, че няма да съм в див възторг, че са ми изневерили, ще ми е гадно и сигурно ще се почувствам ужасно за момента, ще ме е страх, че търси нещо другаде и че мога да загубя човека до себе си и като цяло няма да ми е яко, но съм ok с това.

А за самата мен: ако знам, че с нещо ще нараня човека, в когото съм влюбена/ когото обичам, просто НЕ върша въпросното нещо и няма такава работа като "изкуших се", "обърках се", etc.


Сори за 15-те едитвания.

Ама Ренетке, нещата не трябва да работят така...ако от единия се очаква да не изневерява това респективно и закономерно трябва да се очаква и от другия Не може ти да си толерантна и прощаваща, а някой да оре и чужди градинки. Иначе ест ако си се разберете да си берете чужди бостани и двамата и от време на време да се прекопавате взаимно, няма драма. Що се отнася до изневерите нещата за мен са черно-бели и не правя компромиси. But that`s just me

За мен е абсурдно дори задаването на такъв въпрос... Това е моето мнение.

И аз си мислех същото. "За или против" що се отнася до изневяра звучи доста странно. Ако си "за", просто си намираш човек, готов за такава връзка и то няма и да е изневяра в този случай. А ако ти е кеф и си "за" някой да е влюбен в теб, а ти да му/й въртиш номера, е тогава просто нямам думи.

Angel_N написа:За мен е абсурдно дори задаването на такъв въпрос... Това е моето мнение.

Точно това си мислех, докато четях в темата. Изневярата е кофти нещо, очевидно. Просто понякога се случва. Въпросът е какво става след това. А ако се разберете и двамата да орете и чужди градинки, не е баш връзка или поне не мисля, че за такава се говори в темата.

Прощавайте бе, хора.