1 КЛАСИРАНЕ

[svetleto89]

Адски красиво и силно! Винаги съм обичала такова писане. Особено тая част много ми харесва:
Гърдите ми са гарвани
изскубнати и сини
обятия, разкъсани по ледните дъна

[Деси]

Аз и ей това обожавам:

Само прошепни коя си...
После виж
как залезът обвива твоя стан
с последните лъчи на кадифето
и бездни
кехлибарени луни
те милват със сияещи бръшляни
на шията ти ляга колие
от мълнии
стаени
дъждове,
а езерният полъх е накичил
снагата ти с мъгливи пеперуди,
тревите ще те молят за роса...
В косите ти, принцесо,
сънувах орхидея.
Короната на бисерна зора

[smileface]

ех, поне разведрявате обстановката
благодаря за което

[Тодорът]

мн кофти цици...

[Jamalska]

Поне си запълвате времето с нещо смислено.

[svetleto89]

Безмълвна!

Как може да не съм чувала за този човек досега. Много талант има в него, май ще се поровя за още негови творби.

[Деси]

Ей този образ неземен:



Жалко,
че почти никой не го познава като поет.
А е гениален.
Завършил е българска филология в СУ.

Унасям се в студени ветрове
Сърцето ми озъбва коравите си въглени
В слънцето понякога
ще слизам да те видя
как заспиваш
пурпурна прекрасна
и далечна
Розата изпусна своя цвят
и трескаво озърна се
по тебе
ами ако се върнеш

[smileface]

кой иска да атакуваме сградата на СУ
леле вече изтрещявам

[svetleto89]

smileface, надявам се довечера да оправдаеш ника си. В смисъл да те приемат каквото искаш

Деси, много красиво пише тоя човек. Защо ли не се споменава често името му?! Защото малко хора се интересуват от поезия май

[Jamalska]

Aко не ме мързеше толкова(и други неща) щях да предложа някаква среща около химическия на бири(за мен-боза)

[Деси]

И още едно, да не досаждам на напрегнатите,
но една великолепна творба на друг сценарист на Слави - Ивайло Вълчев.

Преди да се родя...
Една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка...
Една секунда преди да се родя
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка!..
Наричах го със думи,
от които в гърлото ми пламваха пожари!...
Обезумял го блъсках във земята!!!
В очите ми сълзи и кръв се смесваха!!!
Аз крещях, заплашвах, убеждавах!...
Накрая даже молех като пъзльо...
И исках едно единствено,
едно единствено,
но той не ми го даде...
Докато удрях той не се и дърпаше...
А само ми се смееше със глас!...
Когато му омръзна, той стисна юмруците ми в длани,
заби глава във челото ми
и каза:
"Млъкни, върви, оправяй се самичък!!!"
И ето ме, дойдох,
изпратен тук отново -
един единствен,
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото...
А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя но не човек,
а камък!...
Не защото ме е страх от хората!
Не само...
Не ме е страх от тях, каквито са -
плът, кръв, кости, мускули, зъби...
Не ме е страх!...
Но ме е страх от туй, което те усещат...
Тъга и самота...
Любов и радост...
Приятелства, предателства, измами...
Не исках повече това!!!
Но го получих!...
И за добавка - сърце ми даде Бога!!!
”Мой приятел,
пълни си го” ми каза,
"С чувства разни.
А ако щеш пък дръж си го и празно.
Каквото и да направиш -
все ще е грешка...
Ще ти е гадно, но е забавно.
Наздраве копеле, наздраве! Нали
пък ти все някак там ще се оправиш.."
И ето ме дойдох, изпратен тук отново...
Един единствен
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото!...
Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни, недей да спориш!
Сълзата ти в окото ти показва, че ми вярваш...
Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш...
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрия,
все аз съм победител?!
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен?
А ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?!
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемам въздух, когато насила ме спасяваш?!
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо не съм ти длъжен?!
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?!
Обичаш ме, нали?!
Това е най-ужасното!!!!!!
Такива като тебе ме карат да се раждам!...
Отново и отново...
Отново и отново...
Отново и отново...
И все човек, не камък!
И ето ме, дойдох...
Изпратен тук отново..
Един единствен,
или един от многото?...
Да проверя - кое се харчи повече?
И да сравня силата на словото
с тази на оловото...

[smileface]

smileface, надявам се довечера да оправдаеш ника си. В смисъл да те приемат каквото искаш

емии да надявам се и аз
въпреки, че то и сега им се смея на тия как може да се подиграват така с нервите на хората

[svetleto89]

Jamalska, ти не пишеше ли във форума на тийнпроблем преди време?

Деси, а какво мислиш за поезията на Ясен Ведрин?

[Тодорът]

[smileface]

Aко не ме мързеше толкова(и други неща) щях да предложа някаква среща около химическия на бири(за мен-боза)

аз съм ЗА!
поне ще утешим мъката