forum.uni-sofia.bg

Moга да пофилософствам:)Да кажем,че има до толкова,колкото да има с кого да се обсъждат минаващите по улицата мъже.Или нещо,свързано с менструалните болки...Абе всъщност в момента не се сещам тема,по която да не мога да си споделя на мъж:/...
Единственото нещо,което мога да намеря само в приятелството с жени е излизането по центъра с цел зяпане на индивиди,или отиване на парти със същата цел...Ноо тъй като тия работи вече(или още) не ги правя излиза,че общо взето ..абе тряа да има един пол.хах

мда,пофилософствах си,ама нищо не измъдрих.Но не съм против женското приятелство(ако случайно тук има кандидатки да ми бъдат приятелки,да го знаят)

Едит:Имам приятели,с които си обсъждаме мадамите по улиците,или съответно мъжете,ако искам и аз да споделя.Всичко 6 в отношенията,обаче нищо не прищраква:)Например се сещам за един,дето по-скоро го приемам като братче,за което трябва и да се грижа(колко пъти съм го спасявала от гладна смърт)...и въпреки че съвсем не е за изхвърляне просто нищо физическо не би могло да се породи.

Разбира се, че може да има. Е, най-вероятно в един момент на поне един от двамата ще му хрумне че може да стане нещо повече, ама то, като няма взаимно привличане...

Jamalska,ти може да го приемаш като братче,но не се знае в неговата глава какво става Досега не съм била свидетел на междуполово приятелство,в което нито една от двете страни да не е стигала до етапа "Абе той/тя е толкова свестен/а,ами ако...?",а веднъж влезе ли ти бръмбара в главата Не казвам,че е невъзможно приятелство между момче и момиче,а че е рядкост
И честно казано аз не мисля,че приятелството се изразява в седене по кафенетата и зяпане на жени/мъже На мен поне не ми се е случвало това,още повече,че съм късогледа и нямам шанс и да ги видя Поне за мен приятелството е да споделяш,да разчиташ и да помагаш,да изпитваш нужда да направиш нещо за този човек,за да му покажеш колко много означава за теб,да скочиш в огъня заради него и да знаеш,че и той би направил същото за теб.Мисля,че имам такова приятелство с жена.
От друга страна имам и приятели-мъже,и да - като цяло можеш да разчиташ повече на мъж,отколкото на жена,но някакси не могат да се избегнат напълно сексуалните закачки и намеци,и трудно успява да се гледа на другия като на безполово същество(както би трябвало според мен в едно искрено приятелство без задни мисли) А на тези,които са го открили ще кажа само - честито,пазете си го

Ем в много случаи знам какво им се върти в главата.В смисъл ще разбера ако има нещо физическо.А специално този,ако имаше нещо щях да съм го разбрала още като сме се запознали.А и се заби с абсолютно всяка една от приятелките ми,с които го запознах;)
Това за зяпането го дадх като пример за нещо,което да се прави с момиче:)И съответно че може да се прави с момче:)

абе всичко зависи от човека,имам точно 3-ма истински приятели,2 момчета и едно момиче. за да бъда истинска приятелка с някое момиче и да го обичам както се обича приятел то трябва да има много светлина в себе си

off: не мисля,че обикалянето по магазини е приятелство. преди няколко вечери прекарах 3 часа с 2 момчета в разговори за коли,части,цени на петрола и други такива придружени с узо и ми беше супер после дойдоха жените и развалиха идилията

renesanz написа:за да бъда истинска приятелка с някое момиче и да го обичам както се обича приятел то трябва да има много светлина в себе си

Не е истина колко точно го каза. Евалла.

Рано или късно всичко опира до секс/чувства.

Имам чувството, че повечето си мислите, че ако между приятели се появят чувства, приятелството се скапва и двамата почват да гледат един на друг не като другари, а като нещо далеч по-различно. Това не е вярно.
Би трябвало приятелството да преодолява тези неща най-малкото, понеже хората се познават помежду си, знаят кой какво мрази или харесва и т.н. Просто ще се намират в позната територия, което прави и евентуалното късане и посттравматичния стрес далеч по-поносими, съответно - преодолими. Така си мисля аз.

Много ми се иска да вярвам в приятелството между мъж и жена, ама все нещо не ми се получава. Преди опитвах да имам просто приятели от другия пол, но когато разбирах, че от тяхна страна е невъзможно, много се разочаровах и прекратявах отношения. Много мразя да се налага да обяснявам на някой, че моите чувства са най-обикновено и сърдечно приятелство и нищо повече. Иначе бях много щастлива, когато преди време наистна намерих чудесен приятел, който да не гледа на мен единствено като на сексуален обект или на потенциално гадже. Прекарвахме толкова време заедно и се разбирахме толкова добре че....накрая станахме гаджета! И даже сега малко ме е яд, защото онзи приятел вече го няма и нещата се промениха доста. Ама пък иначе много си се обичаме!

Аз пък мисля че може да има приятелство между мъж и жена. Случва се рядко защото по принцип, за да може да си до край искрен с даден човек, трябва да си сигурен, че той ще те разбере и ще може да ти даде съвет ако ти е нужен. По подразбиране за всяка жена търси такава подкрепа първо от друга жена...за мъжете съответно от мъж. И все пак макар и по-рядко се случва да чувстваш някого близък без да го възприемаш като сексуален обект.

Аз обаче се замислих...добре де..да кажем че един ден осъзная че си падам по най-добрия си приятел, само че реша да не правя връзката ни сексуална. Това значи ли че той вече няма да ми е истински приятел? Не мисля.

Истинският приятел си остава такъв независимо от ситуациите, гледните точки или това, което се случва в даден момент. Именно поради тази причина е истински.

За да има приятелство между момче и момиче трябва да няма физическо привличане. Но за сметка на това трябва да се допълват двамата...
много рядко се среща.

JudyRamone написа:Имам чувството, че повечето си мислите, че ако между приятели се появят чувства, приятелството се скапва и двамата почват да гледат един на друг не като другари, а като нещо далеч по-различно. Това не е вярно.
Би трябвало приятелството да преодолява тези неща най-малкото, понеже хората се познават помежду си, знаят кой какво мрази или харесва и т.н. Просто ще се намират в позната територия, което прави и евентуалното късане и посттравматичния стрес далеч по-поносими, съответно - преодолими. Така си мисля аз.

Това е утопия.
Вярно, че се намират в позната територия, но хората не са постоянни величини, нещата се променят по-бързо, отколкото ни се иска. Съгласна съм, че една връзка не убива приятелството, но също така е вярно, че създава куп усложнения.
Още нещо - нищо не може да направи посттравматичния стрес по-поносим, просто защото за да се стигне дотам, приятелството необратимо се е пропукало. Страдаш колкото ти е писано, после времето оправя всичко и отново си слънчице.
Какво ли ви занимавам с моите детски истории , бях малка /не много малка, но глупава/, пък и си беше приятелство, в никакъв случай връзка в общоприетия смисъл, въпреки че по едно време си го въобразявахме. Не беше лесно, но ме научи на някои неща. Като например това, че едно истинско приятелство между момче и момиче, а не просто бегло познанство, неизменно се задълбочава - и само от житейския опит и характера на хората зависи дали ще съумеят да го съхранят и развият.

JudyRamone написа:Имам чувството, че повечето си мислите, че ако между приятели се появят чувства, приятелството се скапва и двамата почват да гледат един на друг не като другари, а като нещо далеч по-различно. Това не е вярно.
Би трябвало приятелството да преодолява тези неща най-малкото, понеже хората се познават помежду си, знаят кой какво мрази или харесва и т.н. Просто ще се намират в позната територия, което прави и евентуалното късане и посттравматичния стрес далеч по-поносими, съответно - преодолими. Така си мисля аз.

Изпреварила си ме. Напълно подкрепям.
Освен това, което каза - прави ми впечатление, че всички говорят за любов и приятелство, все едно не е възможно да си приятел с човека до себе си (гадже, половинка, съпруга, жинЪ, или както там ви харесва). Нима двамата съпрузи не трябва да са най-добри приятели? Според мен трябва и най-често са.

Да, именно! Приятелството и любовта дори се припокриват, или поне тръгват от една изходна точка. И двете са създадени, за да си помагат хората, да се защитават, да се грижат един за друг, да се обичат и да са готови да умрат един за друг! Така че според мен не може съпрузи или гаджета от порядъка на 5-10 години(и годеници) да не са на първо място приятели! Защото аз н ебих се влюбила в човек, на когото нямам доверие или на когото знам, че не мога да разчитам!
Така че цялата тема се обезсмисля, защото - да, МОЖЕ да има приятелство между момче и момиче, плюс това ако са били първо приятели и в последствие възникне и физическо привличане това не означава автоматически, че двамата ще се награбят, защото би следвало да имат малко мозък в главата и ако не са сигурни в приемствеността, да заключат и забравят чувствата си в името на щастието на другия! Мисълта ми е, че двама души разбират кога са ИСТИНСКИ приятели и дали е изобщо е възможно да станат и любовници. Оф, надявам се да сте схванали...