forum.uni-sofia.bg

Ролята на бащата е важна, но историята до голяма степен доказва, че за един баща е много по-лесно да си събере багажерите и да си тръгне от детето и отговорността без това да му нанесе тежки психически травми, ако си пада малко непукист. Естествено, съществуват и обратните случаи, но като че ли преобладават тези бащата да се омете и да се прави, че няма дете. И естествено особено тъпото, макар и донякъде логично оправдание: "Ама аз отде да знам дали това дете е от мене?"

Catherine написа:...И естествено особено тъпото, макар и донякъде логично оправдание: "Ама аз отде да знам, че това дете е от мене?"

Ам контра-въпрос: откъде да знае, наистина? Не живеем във средновековието, където шанса жена ти, да кръшне с друг е минимален, заради разбиранията за свещенността на брака и семейството...

Живеем в 21ви век, всичко е възможно. Аз лично ако ми поискат съвет, ще кажа да искат днк-тест. На доверие кредит не се дава, вие за деца да приемаме говорите, несериозна работа. Как би се чувствал човек, ако приеме дете и се окаже, че не е негово? А как би се чувствало детето, ако знае, че истинския му баща е някой, с когото майката е легнала на абитуренския си бал и повече не е видяла?

Тъй, че понякога "Самотна майка" е по-добре, отколкото "нещастно семейство"

Kristo написа:Тъй, че понякога "Самотна майка" е по-добре, отколкото "нещастно семейство"

+1

Като добавка, обаче мога да дам и това, че "щастливо семейство" е най-добре... ама кой да ти го осигури...

Дъждът върху лицето написа:

Плазмодий написа:

Дъждът върху лицето написа: Ролята на майката започва много по-рано отколкото ролята на бащата (която също е толкова важна).

Да,но ролята на майката въобще няма да започне ако бащата не изпълни своята.Това,че жените подценяват ролята и отговорността на мъжете в цялата работа,често убеждава мъжете,че бащинството им не е от толкова голямо значение.А това е твърде,твърде жалко.Ако женската роля в създаването и отглеждането на едно дете беше по-голяма,жените щяха да са двуполови същества

Това е така, ролята на бащата е много важна, когато той иска да бъде такъв. Говорехме за случаи, когато няма връзка или подобно.

Даже и в тези случаи обществото е наложило стереотип,че мъжът може да се омете без последствия и някои разбира се го правят и жените смятат това за нещо нормално...

Извинявам се за офф-а...АХАХАХАХАХААХХХХХХХАААААА,Плазмодий,подписът ти ме У.Б.И.!!!!!!!!!
Инак по темата - лошото е,че аз щастливо семейство не съм виждала все още... И подкрепям идеята на Кристо и Мила за самотния родител/бил той баща или майка/ - по-добре с един родител отколкото в травмираща среда с вечни скандали,побоища и неразбирателство.

Студената вражда и презрение е не по-малко страшна като семейна среда...

Е аз поне ще си знам, ако не е от мен детето - такива мутанти сме нашият род, че всички сме като под индиго - аз, сестра ми, баща ни, майка му, сестра му, синът й (демек братовчед ми)... не ми трябва днк тест
А иначе моята философия си е старовремска и желязна. Ако момиче е забременяло от някого, значи са правили секс. А това значи, че той я обича и то не от вчера или онзи ден. Тя него също. Те ти сватба, те ти семейство без скандали Уви, това мислене вече няма много последователи...

Лорд Носферату написа: А иначе моята философия си е старовремска и желязна. Ако момиче е забременяло от някого, значи са правили секс. А това значи, че той я обича и то не от вчера или онзи ден. Тя него също. Те ти сватба, те ти семейство без скандали Уви, това мислене вече няма много последователи...

Звучи твърде хубаво за да се прилага на практика... особено частта с "тя него също"...

Аз си го прилагам и си ми е много добре :Р Вярно, за някои две момичета за 5 години може да се струва малко, ама аз хич не се оплаквам

Лорд Носферату написа:Аз си го прилагам и си ми е много добре :Р Вярно, за някои две момичета за 5 години може да се струва малко, ама аз хич не се оплаквам

А деца имаш ли от тях?

Относно мненията на Мила,Кристо и Мира,за мен е по-добре въобще да не се отглежда дете,ако то не расте в нормално семейство,с баща,майка и относително спокойствие

абе зависи от родителите. и моите са разделени,ама аз съм отгледана и всичко,от което съм се нуждаела като възпитание съм го получила. но има и родители,които просто не могат да си гледат децата.
има и случаи,в които макар и разделени и двамата се грижат добре за детето.
ако в един момент нещата не вървят изобщо м/у двамата няма смисъл да са заедно. никой не може да предвиди какво ще се случи все пак....

Проблем ми разведените родители е, че всеки се опитва да вземе надмощие над детето/децата, като се грижи по-добре от другия за тях. Но самия проблем е, че състезанието става комично... Примерно мама не пуска малката Таня на дискотека, защото е пишлеменце на 14 и всеки батко иска да я пробва, но тате е добър и я пуска... Какво си мислите става с Таня?

Или Танчето иска нова чанта и нови обукви, Тате може да даде пари само за едното, защото работи и за новото си семейство и залага на уредени мачове. Но Мама е добра и няма други деца и съответно дава бонус-пари на момичето...

И общо взето ми схващате идеята...

Но съм виждал и обратния вариант - моите родители не са разведени и когато искат нещо от мен са партия - единия изразява общото мнение от сорта на "Христо - учи!", а другия само кима или не се занимава. Но при разведени родители, двамата искат едно и също поотделно. Яко е да ти звънят след изпит по 2 пъти всеки от тях, да те питат, вместо 1 и той да каже на другия. Яко е да се отчиташ за различни пари, които си харчил пред различни хора, дето са ти ги дали, щото те са разделени от 15 години, защото майка ти е хлътнала по съседа още тогава, а баща ти я е изгонил...

Само не казвайте, че такъв е живота, за мен не е нормално съжителството ако няма разбирателство. Аз съм твърдо за абортите и разводите, като средство за баланс. Но много хора не са и съответно правят глупости и хора като мен в такива теми по форумите им четат конско...

Айде, стига, че се ядосах нещо, вдигна ми се кръвното и ше взема да си го изкарам на американската армия в Команд Ен Конкуер: Генералс...

Kristo написа:

Catherine написа:...И естествено особено тъпото, макар и донякъде логично оправдание: "Ама аз отде да знам, че това дете е от мене?"

Ам контра-въпрос: откъде да знае, наистина? Не живеем във средновековието, където шанса жена ти, да кръшне с друг е минимален, заради разбиранията за свещенността на брака и семейството...

Ами то... това оправдание най-често идва в случаите, в които бащата (оказал се такъв по абсолютно нежелание) иска да кръшне и да се отърве. Иначе ако няма брак - никой не може да принуди един мъж да признае дете. Тъй че като цяло си зависи от неговото желание.