Ох, как се почва подобен пост... може би с "уф, уф, бледолики!"
Да почнем с това, че българската опера в момента има двама секссимволи. И двамата ги одобрявам напълно като такива, имат благословията ми, с две (или повече) думи. По принцип, това леко ме дразни, но щом пълни залите, вярвам, не е напълно лишено от смисъл.
Единият е Петър Данаилов. За него съм говорила и, обещавам ви, пак ще говоря. Изключителен певец, най-добрият български баритон в момента.
Сега думата ми е за Юлиан Константинов. Темата е за опера, а не за спорт, затуй няма да ви кажа чий брат е
- а и покрай тая роднинска връзка ми иде да избия половината пишман-журналистки, които го интервюират, защото половината интервю е за опера, другата половина - за волейбол. Последен пример - вчера сутринта по една от националните телевизии. Както и да е. Исках да кажа, че нямаше празно място в Операта - ама наистина, задушаващо пълно бе - и, честно, не мисля, че хората бяха там заради Рахманинов. Поне на финала нямаше отчаяните писъци от "Бал с маски": "Пепиии, ах, Пепиииии!"
Тааа... операта е "Алеко". Едноактна, относително лека за слушане (поне за тренирано ухо), много хорови изпълнения. Алеко има една разкошна каватина и разкошен финал, който си е само негов, пък! И мдааа... Юлиан, ако и да ми се стори, че в началото не бе на 100%, се събра, когато трябваше и пяяяя, ама как пяяя... Липсва ми като Филип, признавам, колкото и да вярвам, че руският репертоар много му подхожда.
Останалите - мисля, че бяха Цветелина Бандаловска и Август Амонов - също бяха на ниво, ама кой ти ги слуша тях...
Сюжетът е пределно прост - Алеко бяга с цигански табор (не стана ясно от самата постановка, ама карай), залюбва се с една циганка (Земфира), която му ражда дете. Две години по-късно започва да му изневерява и да му вдига скандали, обяснявайки му в подробности колко и как я обича другият. И един прекрасен ден, на Алеко му кипва, убива любовника й, убива и нея и циганите го гонят от табора.
Нищо особено, ама си е леко тревожно да видиш как мъж с габаритите на Юлиан пристъпва към тебе с нож (пък бил той и бутафорен) в ръка. На мястото на Бандаловска нямаше да съм чак толкова наперена.
Ъ-ъ.
Режисурата уж трябваше да е модерна, но макар изразните средства да ми допаднаха, можеше да поизгорят някой и друг прожектор, за да направят истинско художествено осветление, вместо да илюстрират с мултимедия. Майната им на лампите.
Другото е, че ако нямаше субтитри, беше абсурдно да разбереш какво се случва, освен основната сУжетна линия, която си бе пределно ясна - той - в черно, любовникът - в бяло, мадамата - в червено. Ясно като бял ден. Иначе си личеше, че жена е пипала тук и там в някои от сцените - затова и "Дон Джовани" не бива да се поставя от жени, да не вземе да стане любовна история.
И имаше едно детенцееее... прекрасно, чаровно, уникално сладко дете (детето на Алеко и Земфира).. което щъкаше съвсем отговорно и целенасочено из сцената, а на поклоните обра аплаузите, застанало до Юлиан, стигащо, в общи линии, до коляното му.
И тъй... няма да ви разказвам за балета "Шехеразада", защото аз от балет НЕ разбирам. Само ми се струва, че девойката, дето игра Шехеразада, беше наистина добра.
* А с каква компания се прибирах... 
Набор на баба ми, 77-годишен дядо, който се влюби в мене и настояваше да ме изпрати, като на раздяла ми каза, че аз съм била "много умна и много възпитана - или не, всъщност, на първо място, много възпитана, щото то е и по-важното, и после много умна и ученолюбива". И ми разправяше, че одобрявал хитлеризма и си бил набелязал едни 200 000 българи, дето и да ги убият, нямало да му е жал. Но си беше джентълмен от старата класа и си приказвахме изключително приятно, а като почнах да му говоря за опера, се захласна, макар че и той е фен (от това, което сподели). И да, обожава Нилската сцена в "Аида", а много хора я подминават - за мен е най-прекрасната сцена в цялото произведение.
Ениуей, славен дядо. Да е жив и здрав, много ме усмихна. Вървим ние и той: "Ох, много се надявам, че не ви дискредитирам - пред обществото или пред приятеля ви." Е, толкова мило ми стана! Аз: "Не бих имала нищо против да бъда дискредитирана по подобен начин всяка вечер, когато ходя на опера." Та много се смяхме. Много готин дядо, истински джентълмен. 
Някога и за брат Венци ще ви говоря, макар май да го споменах покрай русенския "Кармен' на 26 септември - беше унищожителен Ескамилио. 
. Предлагам да се организираме и да ходим на "Донки Ход" ( 
Особено "мойта ария" (и особено от 03:37 насетне), дето ме настръхва всеки път, пишман-любовния дует от самия финал (кофти качество, кофти Турандотка (Блъди, това е същата, дето разказа играта на онзи "Макбет"), който мнозина определят като чист шум. 
- сигурно сте я чували, има я и в концертно изпълнение на френския Гринго, да знаеш, Боби. 
