forum.uni-sofia.bg

Имаш ли добри приятели, заложи на тях.

Те жените/мъжете минават и заминават, но добрите приятели остават.Все едно с коя си ... стига да има с кого да седнеш и да гледаш един мач на Байерн (предполагам, като цялостна ситуация).И най-важното е да се знае, че няма незаменим човек.

Иначе и аз мисля, че контакта трябва да бъде спрян за някакво време и след това ... ако се получи - като позитивни познати.Колкото да не се гледате лошо.

Аз нямам предвид да лицемерничиш. Както споменах по-горе, това би бил моят подход, това е нещото, което би ми било необходимо на мен. Просто повечето хора споделят идеята за това решение, защото дава известно пространство и свобода за мислене или по-точно разсейване. За теб може друг метод да е по-добър. Теб може друго да те кара да се чувстваш по-добре.
Но това не променя факта, че на чувствата им трябва време да умрат. :/

<едит> И да, Захариев каза нещо важно, което сякаш е очевидно и затова често го забравяме. Имаш приятели. Вкарай ги в действие.

Zahariev написа:Имаш ли добри приятели, заложи на тях.

Те жените/мъжете минават и заминават, но добрите приятели остават..

Много правилно, в такива случаи- а и не само - приятелите винаги са там за да помогнат и да те подкрепят!

Ники, също така е важно да знаеш, кога да спреш да четеш форумци, които разсъждават по проблема ти...

О, вкарал съм в действие приятелите си. Общо взето съм ангажирал най-добрите си приятели, които са налични, да ми оказват морална подкрепа. И само да се върне адашът ми в София, ще се напия както никога преди. А аз като кажа, че ще се напия както никога преди, проблемите ми наистина остават на страшно заден план. За пример само: последният път, когато бях решил, че ще се напия наистина зверски, като изтрезнях, за мое голямо очудване се намирах вече в друга държава.

Ама не виждам, как приятелите могат да помогнат, че да поддържаме добри отношения.

Кристо, пак си прав. Но все пак споделянето на проблемите ми с хора, които почти не познавам, а някои пък изобщо не познавам, ме кара да се чувствам добре.

Ама ти се надяваш, че ще поддържате добри отношения (поне в близко бъдеще)?
Чакай само да дойде моментът, в който ще осъзнаеш, че не можеш да я търпиш около себе си...

ники написа:. За пример само: последният път, когато бях решил, че ще се напия наистина зверски, като изтрезнях, за мое голямо очудване се намирах вече в друга държава.

.

Пич, тва е яко.

Мислех, че само аз съм го правил. И държавата където се озовах не беше особено далече, но пък беше Сърбия, което компенсира по гадост много неща. Само ще кажа - голо поле около Белград, пияни с едни приятели в джип.

Мда е , яко е.

На мен ми се е случвало с Румъния хич да не е.Ама си заслужава.

Да кажем, че при мен разстоянието беше малко по-голямо - около 1600 км

Иначе по темата: да, смятам, че е наложително да останем приятели. Пък и честно казано аз вече знам, че тя има и доста качества, които биха я превърнали в добър приятел и ако се насилия да простя, може да запазим някакви добри отношения.

Абе тука сте егати алкоемигрантите

Е да, "Клин клин избива" е един от най-лесните начини, но когато си имал по-сериозни чувства ти трябва и малко повече време да се пренастроиш
Освен да споделя моя начин за преодоляване на чувствата, не знам колко е приложим към всеки, но - съсредоточи се върху нещата, които не са ти харесвали във връзката и в момичето. Мисли повече за негативните й страни, а не колко ти е било хубаво. И тя си е имала недостатъци - раздуй ги в спомените си, така че да позаличат хубавите такива. Може да звучи много кофти, но така много скоро започваш да се радваш, че си се отървал от връзката А и имай предвид, че за да скъса с теб, тя е направила точно същото нещо, макар и несъзнателно - съсредоточила се е върху негативите, заличавайки позитивите.
А има ли възможност да се преместиш в друга група? Иначе няма нищо лошо в това, че в разговорите ви сега се опитваш да я жегнеш, по-добре и за двама ви така, отколкото да я гледаш с влюбен и страдащ поглед. Няма как веднага да ти стане безразлична.

Ам, ако се кефи баш на недостатъците и лошите черти, както аз имах подобен случай (Мира, аз редовно ползвам твоята стратегия, но удря и на камък....)

Но знам, че няма сигурен начин да се забрави. Просто ще я помни до един момент, после ше видим... Важното е да си стои на позицията - "изхвърлен" - звучи гадно, но е печеливша позиция. Все едно ти дължат огромен безсрочен кредит (на доверие). Тя ще трябва да му се доказва като приятел не от 0, а от под 0. Ще трябва да му заслужи всеки мил жест, всяка добра дума и усмивка. Дори и лист да му поиска на упражнения, пак ще трябва да си го заслужи. Приятно е. Човек като не изпитва вина, за край на една връзка, е свободен от нея. Никой не може да го съди, ако и откаже примерно учебник. Е, ако я залее с катран и перушина е малко грубичко, но пък ако се кефи...

Казвам всъщност, че може да сте приятели, но топката е в нейното поле, тя сама си е вкарала автогола да сложи край на връзката. Ако иска приятелство, ще го гради тя. Не мисля, че Ники трябва да прави каквото-и-да-е. Просто да си гледа живота и ученето. Ако ще става нещо, има кой да му мисли...

Не ми се мести в друга група. Харесвам си групата и си имам приятели там. А това с мисленето на някакви лоши работи също нещо не ми харесва. За мен връзката си беше добра и предпочитам да остана с приятни спомени. Друг е въпросът, че някакси не мога веднага да скоча на следващата. Ако е само за секс и колкото, може, ама в момента имам направо страх от по-сериозни връзки В смисъл, че моментът, в който момичето спира да изпитва обич, явно е доста често срещан край на връзките, при положение че се е случвало сигурно на всичките ми приятели

По принцип този, който прекратява връзката иска да си останат приятели, а зарязаният просто приема, защото се надява след време нещата да си отидат по старому.

Баси! Да не повярва човек, че форумци могат да кажат толкова верни неща само в две страници!

Ники, щом тя те е зарязала, би било издевателство над собственото ти достойнство да се стремиш да останете приятели. Ако тя го иска, нека се бори за това, пък ти, ако прецениш, ще се съгласиш. Помисли малко. Щом е поискала да скъсате, значи вече просто не те възприема по начина, по който те е приемала в началото, когато е била заинтригувана от теб. Неприятно е, да. И няма смисъл да се залъгваме, че не е така. Случва се на всички.

Представи си отстрани ситуацията: тя те е зарязала, вече не те иска за "номер 1", а ти тичаш след нея и я молиш да останеш номер 2. Нима искаш това?

Ако има шанс да бъдете приятели отново, това няма да стане веднага. Мен ако питаш трябва да мине доста време. А през това време трябва да си зает да правиш всичко това, което ти се е искало, докато сте били заедно, но не си имал възможност да направиш.

Аз лично не бих те посъветвал да се хвърлиш презглава към първата фуста, защото тогава най-много да получиш точно това - една фуста . Не насилвай нещата. Време има много, други неща също има много.