Аз днес сънувах, че съм на сладкарница с колежките. Но ми е тооолкова скучно, а капучиното, което съм си поръчала, дори не е пристигнало още... Добре, че бяхме седнали в непосредствена близост до кухнята, така че буквално на една ръка разстояние седяха три тортички (голяма, средна и малка), които чакаха да бъдат сервирани (най-интересното е, че сервитьор беше един мой бивш преподавател -- Д.) По едно време не издържах, присегнах се към най-малкото парче и си го свих. Никоя от колежките ми не забеляза. Аз се поогледах насам-натам (за камери) и после лакомо му се нахвърлих, а след като го изядох, просто се изнизах от сладкарничката, без да си платя нищо!
Вече вкъщи ми се обади въпросния Д. и ме попита, как може да съм направила такова нещо! Аз срамежливо започнах да лъжа, че всъщност съм си била поръчала точно това парче тортичка, но явно Д. не ме е чул; а после като съм го видяла наблизо, просто съм проявила самоинициатива. После той любезно ме помоли да се върна в сладкарничката и да се дообясня на него и на шефа му. Беше толкова загрижен и сладък, че не се сдържах и хукнах обратно.
По пътя забелязах нещо странно. Хората се обръщаха след мен и хихикаха! Когато влязох в сладкарницата пък, директно започнаха да ме сочат с пръст и да се заливат от смях, да ми викат някакви неща и пр. Объркано се заоглеждах и тогава го видях!!!... Телевизора! Бях в "Господари на ефира", "Пълна лудница" и всички други такива възможни хумористични предавания за гафове. Изглежда, че все пак имало камери. Престъпният ми акт бе безжалостно заснет. На всичкото отгоре бяха прикачили и някакво по-старо мое "участие" в някакъв конкурс за песни и танци (
). Срам, срам.
В крайна сметка стигнах до кухнята при Д. и шефа му. Но там научих още по-страшни новини. Оказа се, че полицията и ФБР са по петите ми. Трябваше да бягаме незабавно.
Така че ние (аз, крадлата на торти, Д. и шефа му) отвлякохме един автобус, с който успяхме да стигнем до апартамента на Д., където се барикадирахме. Оказа се, че Д. е влюбен в мен и е решил да ме защитава докрай. В апартамента му имаше всевъзможни оръжия, гранати и бомби. Взехме ги и излязохме на терасата, където познайте какво видяхме? Пред блокчето се бяха струпали многобройни спец-части, полицаи и други униформени! Д. каза: "Няма как, ще трябва да се борим" и с точен изстрел усмърти един гълъб, който си летеше, нищо неподозирайки; кръв и пера се разнесоха в посока надолу и Д. обясни, че с това показва на спец-частите, че войната е започнала.
Започна се страхотна престрелка, в която геройски загина шефа на Д. Междувременно аз писуках и в общи линии не разбирах как по дяволите се стигна до това заради едно мъничко парче торта.
Д. се оказа печен стрелец и направо разказа играта на всички долу... но накрая някой взриви цялата сграда и ние с Д. трагично загинахме.
А те разноцветни - червени, бели, зелени, сини, оранжеви, и по два - от един отбор 
Аз виках за зелените, но единия отпадна, защото спука гума, а другия остана шести. Спечели светлорозов тролей с номер 327 - караше го руса циганка с мустаци и три вежди 
) и като се прибирам те се разхождат пред входа ми. Аз само дето не ги погалих - бяха супер дружелюбни. И като се прибрах първото, което ми хрумна беше да се обадя в BTV да им кажа да дойдат да ги приберат (?!), а второто беше да влезна и да пиша в темата "Какво ме изненада/шашардиса днес?" 