forum.uni-sofia.bg

ScionOfStorm написа:при някои хора извира пък от стари неща - като си наранен, бил, по-скоро, преди, това ти остава малко или много като мазен отпечатък.

Да има и такива случаи..
Но поне от личните ми наблюдения колкото по-гадно се държиш с някого (и го ревнуваш) толкова повече той ти се влачи в краката. Това малко граничи и с мазохизъм,но мн пъти съм ставала свидетел на подобни взаимоотношения.

Глупости, колкото повече го ревнуваш, толкова повече прецакваш цялата работа.

Prudence написа:Глупости, колкото повече го ревнуваш, толкова повече прецакваш цялата работа.

За жалост май е така....казвам "За жалост" понеже съм доста ревнива по ред причини...има я и неувереността...и слабата самооценка...и силната превързаност...страха от загуба на човека...възможността той да не е само твой...и най-вече опитът : ако си бил прецакван...това вече ти е оставило скапаното "МАЗНО ПЕТНО"

Мда, но аради стари неволи не бива да подценяваш бъдещето. Всеки си е сам за себе си. Ама винаги си имай едно на ум де.

krinabs написа:

Prudence написа:Глупости, колкото повече го ревнуваш, толкова повече прецакваш цялата работа.

За жалост май е така....казвам "За жалост" понеже съм доста ревнива по ред причини...има я и неувереността...и слабата самооценка...и силната превързаност...страха от загуба на човека...възможността той да не е само твой...и най-вече опитът : ако си бил прецакван...това вече ти е оставило скапаното "МАЗНО ПЕТНО"

момиче със слаба самооценка и ниско самочувствие...
ууууууу, я си дай и снимка и може се запознаем
офофоффофофофоффофо

ми ехо...като че ли преди бях много по-ревнива докато сега се опитвам да убивам ревността с чехъл докато не е направила някоа беля

Може да се каже, че доста ревнувам..май. Това не ми харесва, най-вече защото ревнувам от глупости - почти никога няма истинска и важна причина.
Но на мен пък ми харесва да ме ревнуват

Не съм ревнива. Дори понякога сама се учудвам на себе си. Винаги реагирам с чувство за хумор и дори когато човекът до мен е център на женско внимание, това ме радва - значи имам до себе си привлекателна личност Оставям го сам да сподели каквото сметне за нужно и забелязвам как по този начин дори бивам информирана за много повече неща, отколкото ако го бях подложила на разпит.
А по въпроса с бившите - те нямат отношение. Ако моят партньор не иска да бъде повече с мен, той ще намери причина да се разделим така или иначе. Същото се отнася и за мен. И тогава не са ни виновни нито бившите, нито бъдещите, приятелките, съседките, познатите и т.н. Проблемът би бил само и единствено между нас двамата.
Имам наблюдения върху болезнено ревниви хора (направо болестно състояние си беше), още по-лошо - и двамата бяха такива. Тяхната връзка беше постоянно мъчение не само за тях, но и за нас, околните (разделиха се след 5 години драми). Те ми дадоха жив пример как ревността има обратен ефект и отблъсква партньора. Най - трагичното беше, че те сякаш просто не намираха правилния начин да се справят с бушуващите в тях емоции, не можеха да се владеят, някак си ги оправдавам - чувството на ревност беше по-силно от тях

Аз резвинувам дори това,което не е мое .....ей това е болест

spirit_of_kris написа:....ей това е болест

Точно и при мен това си е леко болестно състояние ... страха да не загубя нещо или да не ми го отнемат ме побъркваааа

категорично не

Любовта не може да ти я отнемат насила. Ако човекът иска да бъде отнет, то това тогава не е точно отнемане.
А и загубата е загуба, ако е имало притежание. Аз не мисля за приятеля ми като за мое притежание, още по-малко искам за мен да мислят като притежание...

Определено няма да присъства пак

Не съм ревнива......Опс, май поизлъгах мъничко

Ревността е признак на ниско самочувствие и несигурност. Всеки в един или друг момент се чувства така. Но в тези моменти е много важно да си напомняш, че само на себе си вредиш и се измъчваш и смисъл няма. И все пак срещите с бившите са ненужни и нищо хубаво не би излязло от тях. Все някой с някого ще се сравнява, ще трие сол на гаджето и в крайна сметка за какво?