forum.uni-sofia.bg

Derek написа:Крачиш като сляп
в бетонния затвор
на собствения си разум.
Всичко е разхвърлeно -
ужасен безпорядък.
Герой единствен си
в своята трагедия,
отново изоставен
в смешната комедия.
Кой съм аз,
а кой си ти?..
Кой дърпа конците
на живота ти?

много добро.. а и с мелодия ти се получават

Дива, само в интрото не си уцелила.. всичко си има:) даже предостатъчно!! поздрави

айде и от мен сантименталийка да не бодем очите на Нивеа

Мъртвата река
Да чакам да почукаш на вратата,
съквартирантката да каже „влез”.
Да се събуеш, да изгониш мрака
и да ме гушнеш както никой, не!
Ти няма днес да дойдеш, зная,
и няма да усетя топъл жест,
Ти няма да ме излекуваш, края
настъпи вече, време е да спрем.
Не искам да те чакам вече, стига.
Омръзна ми да се надявам, спри.
Не идвай повече в съня, в мечтите.
Изтривам спомена за теб, върви!
Ще плувам пак, обгръща ме водата.
Не се съпротивлявам, не боли.
Ще се завърна пак в дома, реката
в корито от умиращи сълзи.

Diva_Magia, много ми хареса стихотворението ти. Не се притеснявай за ритъма- ще го ошлайфаш по-нататък, но идеята грабва!

Обещал съм ви!

Другите са си в "мръсната" тема.

Луи XIV + Калипсо = ВНЛ

Ден. Настъпи ли часът,
двамата се срещат.
Тихо, те не се е*ът,
но любов гореща
двамата изгаря
като топла леща,
студ и мрак събаря,
срещата им тежка.
Двама господари
на земята и небето:
Слънцето - мъжкарят,
женската - Морето.
Срещите мащабни,
срещите им лични,
те са тъй отдавна,
те са титанични.
Те живот на всичко дават,
те са татковци и майки.
Срещите им известяват
гларуси и чайки.
Нямат телеса обаче,
да се пинат, да се е*нат
и очи им трябват значи,
за да се погледнат.
Вместо сетива те носят
малките комари,
раците и албатроса,
всички живи твари.
Щом с лъчи добри попари
белите вълни,
сякаш с пръсти нежни гали
нейните коси.
Щом след нощтни мисли мъдри
Слънцето се връща,
белите пенливи къдри
в злато се превръщат.
Слънчево желание
щом в море се стича,
нейните стенания
са писъците птичи.
Денем, ако с светлина
Слънце й в любов крещи,
прага ли опре нощта,
тихо с вятър и шепти.
Залез. Слънцето когато
либе трябва да остави,
горко моли то Луната
с миг да се забави.
Нощ. Морето се надига -
тази сребърна жена
иска, но не я достига,
да даде смъртта.
Вижда, няма да срази
бледата Луна.
Дави се Море в сълзи -
тъй до сутринта...

Честит ти дебют.

ДЕБЮТ?

Имаш ли други тук. Явно не съм ги видял, извинявай.

Циндил-Пиндил
девойка мизантроп
Регистриран на: 16 Мар 2005
Мнения: 6341
Местожителство: Люлин
Пуснато на: Чет Юли 19, 2007 6:51 pm Заглавие:

--------------------------------------------------------------------------------

Стихотворенията на James Magno са преместени в отделна тема "Лично творчество (18+)" (сори за тъпото заглавие, днес не ми е ден), която можете да посетите на този адрес:
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?t=7490
Ако линкът не ви се отваря, то вие нямате достъп до скрития раздел на форума ( ), което може да се поправи с едно лично съобщение, изпратено до някой от администраторите на форума - dimo или Crematory.
Нека запазим мейнстрийм духа в тази тема, а по-разкрепостената и ъндърграунд страна на творчеството ви да бъде публикувана в раздела, за който споменах. Are you with me?

Ай кат ще са излагам да са изложа до край

Ори,орачо,таз нива черна.
Прибери се,орачо,в къщата си мизерна.
Седни ,орачо ,и дечицата си погали.
А те милите вперили във теб очи
питат през сълзи '' Ще има ли вечеря тази вечер ,татко,я кажи''
Стани ,орачо,и вземи
хляба,купен с последните пари,
разчупи го и кажи :
Може да сме сиромаси
често да си лягаме със празни стомаси
нивите от ранна доба ще орем ,
но няма така лесно да се предадем .

Леле, Нивея, ти ли сътвори това красиво нещо?

то едно творение амааа

На мене пък много ми хареса!

Браво!!!

ИСКАМЕ СТИХОВЕ ОТ HeyGod!!!
Да знаете какъв нежен лирик е!! Лилиев пасти да яде!!

Поезията на HeyGod требе да е божествена...

forum.uni-sofia.bg

Стихотворения на форумците