forum.uni-sofia.bg

Снощи видях и разговарях с един много важен човек, когото не бях виждала от половин година и ...това ме натъжи. Натъжи ме - защото знам колко е трудно, знам колко си липсаме и въпреки това повече едва ли отново ще се видим или ще си говорим...

Мен то си ме натъжава. Редовно.
Сега се уча да живея с него - не е приятно, но явно е неизбежно.

Уотева. Празник е.

Главоболие и световъртеж...

Одеве докато майка ми беше в стаята, без да искам цъкнах на последното мнение в раздел 18+ и то, разбира се, се оказа темата за любими голи снимки... конфузно!

FloWersOfEviL написа:Тея аз дето качих ли?

Точно те

Пак е 04.04.

Неприятел юбилей.

Не, че ме е натъжило. Всъщност не ме и дразни особено, ама ми създава едно напрежение: колко време ще я чакам тая колежка да влезе в скайп бе? Имам някакъв номер със същото име като нейното и днес пратих едно поздравление за Великден, ама шансът да съм оцелил правилния човек е доста малък

за пореден път напоследък - съзнанието колко сме тленни

преядох
и сега не мога да заспя

На връщане намръзнах Тоя вятър на морето... просто...